Олег Стоилов: Очаква се устойчив растеж на поръчките

Регионът на Стара Загора ще съхрани водещата си роля в енергийния сектор на България. Може да се очаква, че делът в този отрасъл ще се увеличава и заради ориентация към чистата енергия, добивана от възобновяеми източници, казва Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлена палата – Стара Загора.

– Г-н Стоилов, какви са очакванията на бизнеса през новата 2011 година. Има ли място за оптимизъм?
– Нормално е да има оптимизъм, независимо че през 2010 година не се случиха очаквани неща, които да гарантират устойчиво подобряване на бизнес средата и развитието ѝ. Все пак водещите световни и европейски икономики устойчиво се движат напред, а тъй като и нашата е свързана с тях, това дава основание за оптимизъм за развитието на българския бизнес. Фирмите, които успяха да съхранят потенциала, най-вече експортно ориентираните, започнаха още от м. г. да чувстват увеличаване на поръчките. Очаква се това развитие да се съхрани и през тази година.

– Кои са тези фирми в Старозагорския регион?

– “Средна гора” например, която е преференциален доставчик на концерна ИКЕА, е увеличила годишния си оборот със 7% и се очаква през т. г. той да продължи нагоре. Друга фирма е “Стандард профил”, която успя през кризисната 2010 г. да вдигне обема на поръчките си с 80%, което е рекорд за региона, а може би и за България. Интересното е, че не само успя да увеличи поръчките, но и да спечели нови стратегически партньори. Това е добър пример, че у нас може да се развива конкурентноспособен бизнес и то в партньорство с водещи световни фирми. “Бултех 2000” пък в момента изнася своя продукция в над 50 страни и отчита над 50% ръст на поръчките. Очаква се и фирмите от машиностроенето, и електротехниката, които са свързани с външни контрагенти, да почувстват устойчив растеж на поръчките.

– А какво се случва с тези, които работят само на вътрешния пазар?

– Фирмите, които предлагат стоки и услуги предимно на вътрешния пазар, поради относително по-бавния очакван растеж на търсенето в България, ще имат по-малък ръст на развитие. Но въпреки това се очаква през тази година и там да се почувства оживление. В туризма също може активно да участваме в преразпределението на световния туристически пазар и ако успеем с по-добър маркетинг да наложим българския продукт, също би могло да се очаква не малък ръст.

– Само че в Старозагорския регион туристическите фирми не са много?

– Стара Загора не предлага класически туристически продукт, но и тук има ниша, от която бихме могли да се възползуваме. Изхождайки от централното положение на региона и ако успеем добре да представим културно-историческото наследство, бихме могли да започнем по-активно да предлагаме продукта на по-платежоспособни клиенти. Като се комбинира културния туризъм със спа туризъм, нещата биха си дошли на мястото. Имаме добра база, но трябва да се акцентира върху туристическите атракции. Може би трябва да се насочим към руските туристи и да използуваме незабравените връзки със Самара и други руски градове.

– Старозагорският регион е и енергиен център. Какви са очакванията за отрасъла?

– През 2010 г. две фирми, занимаващи се с енергетика, успяха да спечелят награди за инвеститор на годината, от общо 4 за страната. Едната – американската AES е във въглищно-карбоновата енергетика и работи с прилагане на всички екологични изисквания. Другата – “Ветроком” е от сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), която построи един от най-големите ветроенергийни паркове в страната. Имаме добър потенциал за развитие на ВЕИ в сектора на слънчева енергия и биомаса. Регионът на Стара Загора може да съхрани водещата си роля в енергийния сектор, но с преориентация в “чистата” енергия.

– Как трябва да се работи за привличане на инвестиции в Старозагорско?

– Трябва много по-активно и на всички нива да се съдейства за привличане на инвеститори, преди всичко в съвременните технологии. Да се популяризират конкурентните ни предимства, които безспорно съществуват. Както в Стара Загора, с индустриалните си традиции, вкл. новата индустриална зона, така и в Казанлък, и в другите общини. Наложителна е координирана политика за популяризиране на тези предимства.

– А кой трябва да осъществява тази политика?

– Както областната администрация, така и общинските администрации. Трябва да се използуват и възможностите на бизнес подкрепящите организации за еднопосочни действия. Би било добре да направим необходимото за съживяване на летището в Стара Загора. Има интереси на инвеститори, но трябва да се изчистят юридическите формалности. Ако то заработи, ще се подобри значително инвестиционната привлекателност на региона.

– Концентрацията на много хранителни вериги и молове в Стара Загора индикация за какво е, според Вас?

– Това показва най-малкото оценка на потенциала на Стара Загора и региона, което от една страна е добре, че наистина инвеститорите оценяват възможностите тук, макар че според мен, такова голямото количество е малко пресилено. Но е добре да има различни възможности. Важното е, че се създава конкуренция, което е добре за потребителя, защото веригите не могат да налагат монополни цени. От друга страна това не е много добро за доставчиците – основно от преработвателната промишленост, защото те биват постоянно притискани, както ценово, така и за условията на доставка и плащане. Добрата страна пък е, че има условия за конкуренция.

– Какви бяха отношенията между бизнеса и местната власт през изминалата година и какви очаквате да бъдат през новата?

– За съжаление, през изтеклата година, въпреки наличието в региона на уникална за страната организация като Клуба на работодателя, на активно работещи Търговско-промишлена палата (ТПП) и Агенция за регионално развитие (АРИР), не можа да се намери работещ механизъм за ефективно съдействие между бизнеса и местната власт. През годината имахме няколко конкретни предложения, например да се създаде “мозъчен” тръст, който да подготвя проекти по европрограми, както и за развитие на публично-частното партньорство. Предлагахме да се инициират идеи, да се правят обединени проекти, да се структурира пул, в които да влязат Клуба на работодателя, ТПП, АРИР, Камарата на строителите и др., за проекти, финансирани както от Европейския съюз, така и от инвестиционния потенциал на бизнеса в региона. Надявам се през т. г. да намерим ефективен механизъм за такова партньорство. Да има по-голяма комуникация и по-голяма чуваемост. Да се направят и много по-привлекателни механизми за мотивиране на публично-частното партньорство, което ще обедини обществения с частния интерес. Ето например, имаше конкретно предложение за проекти за подобряване енергийната ефективност на обществени сгради, които са в окаяно състояние. Предложението включваше и австрийски фирми, които са с много голям опит в такива партньорства. Имаме изключително голяма необходимост от такива мотивации, от т. нар. еско договори с гарантиран резултат, които не изискват инвестиции от бюджета на общината, а гарантират намаляване на енергийните разходи.

– Как възприемате идеята “Стара Загора център на Вселената”?

– Идеята трябва да има по-сериозна подкрепа, както от гражданите, така и от администрацията. Има нагласа на бизнеса да инвестира в такава марка, защото чуждестранните гости приемат тази идея много по-отворено, отколкото старозагорци. Така я прие и министър Дянков при посещението му наскоро в Стара Загора, който даже обеща подкрепа на национално ниво. Трябва да използуваме тази марка, в момента много се цени нестандартното.

– А как ще работи Търговско-промишлената палата през тази година?

– Мисля, че през изминалата година Търговско-промишлена палата – Стара Загора, въпреки сложната обстановка, до голяма степен успя да изпълни мисията си в подкрепа на бизнеса. За това спомогна опита ни, националните и международни контакти, участието ни в различни форуми, проекти и организиране на множество бизнес събития. Участието на Палатата в многогодишния европейски проект Enterprise Europe Network – най-голямата бизнес подкрепяща европейска мрежа, обединяваща над 500 партньорски организации от 40 държави (27-те от ЕС и 13 кандидат-членки) продължава да дава реални възможности на бизнеса, особено сега в период на криза, за търсене на нови търговски, кооперационни и иновационни партньорства.
Успешно завърши и проектът “Анализ на потенциала и съдействие за развитие на използването на възобновяемите енергийни източници в Старозагорски регион”, реализиран в рамките на програма “Регионално развитие”, в партньорство с Областна администрация – Стара Загора и администрацията на провинция Терни – Италия. Това ще помогне съществено сега за усвояване на ценните природни ресурси, за привличане на инвестиции и за запазване на региона като енергиен център с акцент върху “зелената” енергия. Важно за нас е включването на Палатата през м.г. като представител за България в ECREINetwork – Мрежа на европейски клъстери и региони за екоиновации и инвестиции в екологични дейности. Тя обединява 13 европейски региони с голям опит в екологията, което ще съдейства за обмяна на добри практики, технологични решения и възможности за развитие на бъдещи екологични проекти. Основен инструмент на мрежата е Регионалната екоплатформа, в която се включиха голяма част от институциите, организациите и водещи фирми, и обединиха усилията си за решаване на екологичните проблеми в региона.
Палатата ще продължи да организира и участва в национални, регионални и международни прояви и бизнес мисии, защото нейната задача е да бъде полезна на бизнеса и да помага.

Интервю: вестник Твоят ден, издание на вестник Труд