Вредната междуфирмена задлъжнялост в България е 17 милиарда лева

В периода на бума на българската икономика между 2006 – 2007 г. има съвсем малко просрочени задължения. Сериозното увеличение започва от началото на 2009 г., когато фирмите с просрочия на плащанията се увеличават с над 50%, казва Владимир Георгиев, изп. директор на информационната система за междуфирмена задлъжнялост Дебт Нет.

– Г-н Георгиев, какви мащаби достигна в края на 2010 г. междуфирмената задлъжнялост?

– Междуфирмената задлъжнялост сама по себе си не е някакъв особен проблем. Нормалната междуфирмена задлъжнялост означава, че бизнесът се развива, че има взаимоотношения между фирмите, че доверието между тях расте. По данни на Стопанската камара днес междуфирмената задлъжнялост е в рамките на 190 – 200 милиарда лева. Проблемът е с просрочените междуфирмени задължения, които по експертна оценка са 16 – 17 милиарда лева. ТОЧЕН ИЗМЕРИТЕЛ НА МЕЖДУФИРМЕНАТА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ В БЪЛГАРИЯ НЯМА. Трудно е да се направи такъв и в развитите икономики. Тя се оценява по експертна оценка, защото споменаваните милиарди са резултат от механичния сбор на паричните отношения между фирмите. Така те не отразяват реалната междуфирмена задлъжнялост. Експертите разсъждават по следния начин: ако в Централния кредитен регистър на БНБ има около 51 милиарда лева, от които 33 млрд. лв. са фирмени задължения към банки и кредитни институции, горе-долу на толкова се оценява и сумата извън банките и регистъра – т.е. 33 млрд. лв.
Ако приемем,че половината от тях са просрочени, значи около 16 – 17 млрд. лв. са просрочената междуфирмена задлъжнялост.

– В кои сектори на икономиката просрочената задлъжнялост е най-голяма?

– Трудно е да се каже в кои точно фирми е най- голям този проблем. НА ВСЕКИ 6 МЕСЕЦА СЕ ПРОВЕЖДА ПРОУЧВАНЕ ОТ СТРАНА НА ФИРМА ПРОГРЕС КОНСУЛТ, която от октомври 2005 г. следи доколко фирмите са засегнати от проблема. Важен акцент се поставя на въпроса колко от фирмите декларират, че имат проблем с междуфирмена задлъжнялост и колко от тях декларират, че тази задлъжнялост е съществена за техния бизнес. Вижда се, че в периода на бума на българската икономика между 2006 – 2007 г., имаме намаление на общата междуфирмена задлъжнялост и съвсем малко просрочени задължения. Сериозното ѝ увеличение започва от началото на 2009 г., когато фирмите с просрочия на плащанията се увеличават с над 50%. Тогава 1/5 от фирмите твърдят, че тези просрочия са съществени за техния бизнес. Данни от октомври 2010 г. показват ЛЕКО НАМАЛЕНИЕ НА ГРУПАТА ФИРМИ С МЕЖДУФИРМЕНА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ Това, според мен, се дължи не толкова на скок в икономиката, колкото на факта, че във време на криза фирмите се дисциплинираха и намалиха своите просрочени позиции.

Важен момент в подобно изследване е задлъжнялостта по региони. В Югоизточния регион, в който се намира и Стара Загора, 67% от фирмите имат междуфирмена задлъжнялост. Най-добре от цялата страна в това отношение стои Югозападният район. Без съмнение най-голям дял сред фирмите с просрочени задължения са строителните – около 90%. Над 51 % от тях са със съществени просрочия. На второ място идват фирмите от мебелната промишленост, дърводобива и горското стопанство.
От доста време НСИ ИЗСЛЕДВА ПОКАЗАТЕЛЯ НЕСИГУРНА ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА. Този показател има пряка връзка с просрочената междуфирмена задлъжнялост. През октомври 2010 г. видяхме намаление на броя на фирмите с просрочия под 50%, което се отразява благоприятно и върху показателя несигурна икономическа среда, а той от своя страна влияе много чувствително върху привличането на чуждестранни инвестиции.

– Какво трябва да правят в такъв случай здравите фирми, които може да бъдат въвлечени в процесите на задлъжнялост, ако попаднат на некоректен контрагент?

– Основните клиенти на българските фирми са местните клиенти. Затова е важно да се знае какво е тяхното състояние и отношение. На Запад се използват така наречените РЕГИСТРИ ЗА ПРОСРОЧЕНИ МЕЖДУФИРМЕНИ ВЗЕМАНИЯ. Те съществуват почти във всички развити икономики от дълги години и имат сериозна база данни с информация. Предоставят възможност на всеки, който има някакви отношения със своите контрагенти или му предстои да встъпи в отношения с такъв контрагент, да провери доколко този контрагент е коректен в своите финансови взаимоотношения.

От компанията за управление на дългове ЕОС Матрикс са направили сравнение между България и някои от развитите държави в Европа. Оказва се, че В ГЕРМАНИЯ ТРОЙНО ПОВЕЧЕ ФИРМИ ПРОВЕРЯВАТ ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА НА СВОИТЕ КЛИЕНТИ.
В България едва половината от фирмите правят някакви усилия в тази посока, какви точно, не знаем. От година и в България работи такъв интернет регистър за просрочени междуфирмени задължения Дебт Нет. Той предоставя възможност на всички фирми- кредитори, които имат просрочени вземания, да въведат данните на своите длъжници и да ги покажат пред погледа на цялата бизнес общественост. Това е свободен регистър, в който всеки може да влезе и да види има ли информация за съответния контрагент. Към кого той не е бил коректен, за каква сума става дума и откога не е платил тази сума. РЕГИСТЪРЪТ ИМА НЯКОЛКО ЗАЩИТИ СРЕЩУ НЕВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ. Основната е подписване на декларация от страна на фирмата кредитор за верността на данните, която получаваме на хартиен носител, проверяваме подписа и печата на фирмата и едва тогава публикуваме данните и следим тяхното развитие.
За сравнение, Централният кредитен регистър на БНБ е достъпен само за кредитни институции, очакваният Регистър на частните съдебни изпълнители ще бъде достъпен само за съдебни изпълнители и така нататък… Предимството на регистъра Дебт Нет е неговата общодостъпност. Всеки може да влезе в него и да получи информация. Дори за себе си.

– За колко задлъжнели фирми е събрана информация в него?

– Само ЗА 1 ГОДИНА В РЕГИСТЪРА СА ВЪВЕДЕНИ ДАННИ ЗА 12 000 ДЛЪЖНИЦИ С 9.7 МИЛИАРДА ЛЕВА ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Това е около 60% от просрочената междуфирмена задлъжнялост в България, която, казахме, се оценява на около 16-17 млрд. лв. Така ние вече имаме една добра база данни и ако имаме желание, можем да направим проверка. Един от факторите междуфирмената задлъжнялост да се увеличава е, защото българският бизнес продължава да не прави проверки.

Интервю на вестник Национална бизнес поща