- 19.12.2010
- Posted by: admin
- Category: News
Завършваме 2010 година с една от най-интересните изложби на изключително стойностни български творци, която направихме в галерия Байер. На Стара Загора гостуват майстори като Милко Божков, Светлин Русев и Захари Каменов, разказва Петко Петков, председател на арт клуб ВИК.
– Г-н Петков, каква беше изминалата година за арт клуб ВИК?
– Много силна, наситена с интересни, разнообразни като жанр и изразни средства изложби. Най-хубавото е, че повече отвсякога успяхме да изпълняваме основната цел на клуба – да помагаме на млади таланти. Нещо повече, осъществихме и връзката с поколението в зряла възраст, с художници с име и кариера. Така ПРИ НАС МОГАТ ДА СЕ СРЕЩНАТ МЛАДИ И ЗРЕЛИ ТВОРЦИ, УЧЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ. Много важно е докосването на новото до знаенето и моженето. Само големият учител може да създаде велики ученици.
Арт клуб ВИК и изложбеното пространство, което имаме, се развиха като изцяло благотворителен проект. За урежданите от нас изложби не сме получили нито лев. За осъществяването на инициативите ни са помагали представители на бизнеса, адвокати, лекари – хора, ангажирани с развитието на културата в Стара Загора. Завършваме годината с една от най-интересните изложби на изключително стойностни български творци, която направихме в галерия Байер. На Стара Загора гостуват такива майстори като Милко Божков, Светлин Русев и Захари Каменов. Творбите им са провокирани от поезията на Борис Христов и Константин Павлов. Проектът за това съчетание на слово и рисунка е ДЕЛО НА ГАЛЕРИСТА ИВО МАСЛАРСКИ, който е един от най-уважаваните и ценени от творците. В Стара Загора са представени пет албума – Думи и графити (в 2 части), Думи, глина и графити, На Константин Павлов, Приказки.
– Кой финансира гостуването на тази изложба в галерия Байер?
– Средствата не са толкова много и са мои лични спестявания. Считах, че е мой дълг съгражданите ми да се докоснат до наистина голямото изкуство на такива таланти на перото и четката. Плакатът, оповестяващ изложбата, бе НАПРАВЕН ОТ ХУДОЖНИЦИТЕ ПЕТКО ЖЕКОВ, АТАНАСКА ЯНЕВА И ПЛАМЕН КИРИЛОВ БЕЗВЪЗМЕЗДНО. За подредбата съм дълбоко благодарен на Нено Бакалски, Рад Димитров, Александър Георгиев и Петко Жеков. Признателен съм на Вальо Дончевски и на всички членове на Съюза на художниците в Стара Загора, на Стефан Димитров.
В процеса на работа възникна добър диалог между Иво Масларски и Рад Димитров. Рад получи покана за работа по съвместни проекти в чужбина.
Истината е, че и аз получих своя шанс, Иво Масларски ме свърза с представители на елита на художниците – графици у нас и в Европа.
– Част от картините, изложени в Байер , са вече продадени, т.е. извършва се търговска дейност. Ще има ли полза от това Стара Загора при положение, че не се плаща наем за галерията?
– Да, със заповед на кмета на общината проф. Светлин Танчев. ОБЩИНСКАТА ГАЛЕРИЯ Е ДАДЕНА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ЗА УРЕЖДАНЕТО НА ТАЗИ ИЗЛОЖБА, предвид изключителната й художествена стойност и значимост. Вместо наем, който така или иначе би бил минимален, в Стара Загора ще остане една от най-добрите картини от изложбата – стойността на всяка една е много висока – от 500 лв. нагоре.
– Разкажете нещо повече за Иво Масларски?
– Той е много интересен човек. Създава преди години своя колекция, после и своя галерия. Над 30 години се занимава с изкуство. Дълги години отпечатва графики в графичната база на Съюза на художниците в Самоков.
С ПОЕТА БОРИС ХРИСТОВ СА СЪСЕДИ В С. ЛЕЩЕН – едно от най-приказните български места. От къщите им има великолепен изглед към планините Пирин и Славянка, така че не е чудно, че и двамата са влюбени в България. Масларски е добре известен и познат в арт средите в Копенхаген, Виена и други европейски градове. Абсолютен експерт е – случвало му се е да гледа по200 картини на ден. Издал е 7 албума – връзка между слово и рисунка, работи с най-големите български художници.
За мен не по-малко интересен е и Борис Христов. Малцина знаят, че е сценарист на ФИЛМИ ЗА КРАСОТАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА, ЗАСНЕТИ ЗА ШВЕЙЦАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ. Изключителни са неговите каменни пластики, които могат да бъдат видени в галерията в с. Лещен, заедно с творби на съпругата му Даря, която е художник. Но най-привлекателната черта на този голям български творец е верността му към самия себе си, към убежденията му – демократични отпреди промените и непроменяни до днес.
ПРИПОМНЯМ, ЧЕ ТОЙ ОТКАЗА НАГРАДАТА, ВРЪЧВАНА ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ ЗА ЗАСЛУГИТЕ ИМ, заради убежденията си – заради това, че тази награда е притежание на куп хора, свързани с ДС и компрометирани дори от връзки с престъпността. Нито един творец до този момент не е демонстрирал такова достойно поведение.
– Вие самият сте колекционер…
– Имам вече голяма колекция от рисунки – рисунката е моята страст и скоро ще институционализирам колекцията. Имам рисунки на КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ, ЯНАКИ КАВРЪКОВ, ЖОРО СЛАВОВ, БЕЛИН МАРТИНОВ… Както казва Светлин Русев: По рисунката ще ги познаете.
– Какво предстои?
– Досега в изложбената зала на ВИК гостува Зорница Халачева. Младата художничка е завършила художествената гимназия в Казанлък и е студентка на проф. Андрей Даниел – много талантлива колористка с изключително умение да пресъздаде психическото състояние на образа. ПОКАНИЛИ СМЕ ПРОФ. ДАНИЕЛ ДА НИ ГОСТУВА СЪС СВОИ УЧЕНИЦИ, но това е проект, чието осъществяване предстои.
Миналата седмица открихме изложбата на един изключително интересен творец – Тоню Цанев. Цял живот се е занимавал с анимационни филми. Родом е от с. Гранит, Чирпанско. Той пожела да ни гостува не с живописта си, а със своя проект Антропоморфии -уникални инсталации от старинни предмети (има дори такава, в която са включени намерени от него токове от обувки на римски легионер), разкриващи с допълнителни рисунки или детайли цели РЕАЛНО СЛУЧИЛИ СЕ ИСТОРИИ. Много е интересно и използвам възможността да поканя старозагорци наистина да погледнат на света с различни очи чрез тази изложба – ще е при нас до края на декември. Дядото на Тоню Цанев го наричали Омир на Чирпанския край, защото събирал и пеел старинни български народни песни. Явно коренът винаги има значение.
Интервю: вестник Национална бизнес поща