Създават се информационни центрове за проектите на Европейския съюз

27 информационни центъра за европейските проекти във всеки областен град ще заработят от 2011 година. Това се прави с цел  всеки, който има нужда, да се информира лесно, бързо и от подготвени специалисти за възможностите и правилата за еврофинансиране, съобщи министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.

Промяната ще позволи служители в София да се разтоварят от технически процедури по управление на проектите, финансирани от Европа. Обсъжда се посредници да станат банки, неправителствени организации и дори фирми.
За 2011 г. ще бъдат разплатени 1,5 млрд. лв., обеща Дончев. Получателите на европари ще влязат в битка за нови 5,5 милиарда лева, информира вестник 24 часа.
За сравнение за 4-те години от приемането ни в Евросъюза са изплатени 643 340 400 евро, което е с 200 милиона лв. по-малко от очакваните само за догодина.
У нас вече имало изградени стотици километри пътища с европари, близо 170 км нова и ремонтирана канализация, отчете евроминистърът. Работели вече и пречиствателни станции, направени с еврофинансиране, ремонтирани са училища, детски градини, социални и културни институции.
През 2009 г. българският бюджет е дал 3 пъти повече за капиталови разходи в сравнение с евросредствата. 2010 г. е първата, в която сме изравнили резултата, обяви Дончев. Така от тази година бюджет и евро-фондове са участвали в капиталовите разходи по равно с по 1,1 млрд. лева.

* * *

Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС: През 2011 г. ще усвоим толкова, колкото за последните три години

– Господин Дончев, с какво не успяхте да се справите и какви ще бъдат основните акценти в политиката ви през следващата година?
– Със сигурност има неща, с които все още не съм се справил. В противен случай можеше спокойно да си ходя. Все още не е изчерпан капацитетът от възможности някои от процедурите да са „по-човешки” и по-прости. Все още имаме конкретни бенефициенти, които се нуждаят от допълнителна помощ. Има какво да се свърши по отношение на акуратността на реакциите, на административния и експертния капацитет и проектната готовност, свързана с големите инфраструктурни проекти. Във връзка с последното вече стартираха консултациите за това какъв тип техническа помощ може да ползва България от международни финансови институции. Говорим за чисто експертна, а не мениджърска помощ. Изчакваме финалното становище на Европейската комисия (ЕК) за заплащането на тези външни експерти, което трябва да е готово до началото на 2011 г. Не мисля, че има хипотеза да получим отказ, така че експертната помощ за Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще бъде факт през първите месеци на следващата година. Заговори се за идеята банките да бъдат включени в процеса на усвояване на средствата от ЕС и дори да има пилотен проект още догодина.

– На какъв етап са преговорите ви с банките? Не закъсня ли фатално реализирането на тази идея?

–  Разговорът ни с Асоциацията на банките започна с идеята инициативата да бъде реализирана по-скоро през следващия програмен период, така че не мисля, че сме закъснели. Представителите на държавните институции отчетоха, че има добри възможности за сътрудничество по отношение на Оперативна програма „Конкурентоспособност” (ОПК) и Програмата за развитие на селските райони. Асоциацията анализира опита на всички банки майки и се оказа, че ограничен брой страни ползват банките като междинни звена. Нашата идея оттук нататък е да намерим реалистичния модел за България. Със сигурност трябва да има увеличаване на ролята на банките най-малкото от гледна точка на сертификацията на проектите. Към момента се случва така, че проектът се одобрява от експертите, но когато бенефициентът отиде да поиска кредит за съфинаншране, банката отказва, тъй като има определени специфични изисквания към проекта – паричните потоци, състоянието на фирмата и т.н., които не са взети предвид. Затова и в много страни се изисква предварителен сертификат от банката, че при определени условия проектът може да бъде кредитиран, което е абсолютна гаранция, че проектът ще може да се осъществи. Схемата за енергийна ефективност по ОПК ще се реализира със съдействие на банковите институции, но не в ролята им на междинно звено. Не изключвам до края на този програмен период, за да може освен теоретичните анализи да имаме и практически опит, да организираме поне една схема с участие на банкова институция и като междинно звено.

– През 2010 г. започнаха u първите разговори за нужните промени за новия програмен период. Ще се засили ли децентрализацията?

– Планираме да се премахне отрасловото раздробяване на УО и междинните звена, които са разпилени в различни министерства. Ще създадем голяма агенция за развитие, която ще е в една институция и ще изпълнява ролята на УО. Междинните звена ще бъдат 6 и ще са обособени на териториален признак в 6-те района за планиране по системата NUTS 2. Предимствата на модела са, че ако всички инструменти се концентрират в един УО, завинаги изчезват въпросите, свързани с координацията между институциите. Имаме значителни икономии от мащаба, тъй като сходни дейности ще бъдат правени от по-малко хора. Междинните звена ще бъдат там, където се случват събитията, ще може да контролират, но и да помагат на всички бенефициенти, включително и с предварителния, текущия и последващия контрол. Интересният въпрос е дали междинното звено да ползва поддоставчици за част от процедурите, например за верификация на разходите. Това може да бъдат банки, в някои страни са неправителствени организации, а в други консултантски фирми. България е твърде малка, за да има регионални оперативни програми в пълния смисъл на думата. Само големи държави, които са с напълно деконцентрирани структури, имат такива. През следващия програмен период трябва да сменим и начина на конкуренция между общините. Към момента има почти пълна пазарна конкуренция – всеки разработва проекти и се състезава с другите. Това крие недостатъци, тъй като реално се изразходват публични пари, но част от проектите никога не виждат бял свят. Конкуренцията трябва да бъде запазена, но ние трябва да я сведем на фазата на програмирането, на фазата на изготвянето на оперативната програма и на база интегрираните планове за градско развитие. Трябва още преди 2014 г. да изчистим не само целите и приоритетите, но и конкретните проекти, които ще бъдат финансирани във всяка от общините. Трябва да има индикативен списък с проекти за всяка от общините. Оттам нататък щом е в списъка, това означава почти 100% сигурност, че ще бъде финансиран. Очаква се работната група към Министерския съвет скоро да обяви конкретните идеи за промяна на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

– Какви са предложенията към момента?

– Има разработена концепция, не текст на законопроект. Тя трябва да бъде предложена за ободрение на МС до 2-3 седмици. Браншовите и неправителствените организации са изключително активни и на седмица пристигат сигурно по 3-4 предложения. Няколко са основните акценти в концепцията. Например в случаите, когато има хнар. in-house възлагане, т.е. когато публични институции имат дружества, на които са 100% собственици. Такъв е случаят с комуналните фирми за сметосъбиране и сметопочистване, каквито има в много общини. Целта ни е да се разреши те да възлагат дейности, без да се провежда процедура по ЗОП. Търси се много по-прецизно уреждане на подизпълнението и по-ясно дефиниране кой е подизпълнител, защото към момента има разнопосочни тълкувания. Ще се въведе нормативен ред докъде може да стига подизпълнението, защото, ако един проект е раздаден на 90% на подизпълнители, каква отговорност носи възложителят, той реално е бил само „пощенска кутия”. В много държави съществува таван от 65 – 70%, до който договорът може да бъде разпределян на подизпълнители. Опитваме се да изчерпим всички резерви, свързани с намаляване на бюрократичния товар – броят и видът изискуеми документи там, където е възможно, да бъдат давани по служебен път и т.н. Предвиждаме и вдигане на праговете за всички процедури. Освен това трябва да сведем режимите за възлагане от 4 до 2, за да намалим голямото объркване, което има в момента. Досега имахме един режим по Наредбата за възлагане на малките обществени поръчки, два режима по ЗОП – под определен праг и над него, когато се иска публикация в Държавeн вестник, и четвъртият – по ПМС 55, което урежда възлагането от страна на непублични институции. Търсим и резерви за намаляване на времето за обжалване до 2-3 месеца, а не както сега се случва, за 6 или 7.

– Какво обещавате да свършите през 2011 г.

– На първо място, всичко, което правим към момента, трябва да бъде продължено с още по-високи темпове. Трябва да преодолеем забавянето на големите инфраструктурни проекти – пътища и най-вече железници. По отношение на публичността – голяма част от бенефициентите не знаят какви възможности има. Наред с това има много категории, които имат нереалистични очаквания. С 27-те информационни центъра, шито се надявам да стартират през следващата година, ще имаме професионални администрации на място. Като темп на разплащанията считам, че следващата година можем да очакваме да бъде платена сумата, която сме разплатили до момента в рамките на три години – 1.5 млрд. лв. В рамките на следващата година трябва да сме готови и с финалната кройка на системата, която описах по-горе, защото, ако искаме тя да работи добре от 1 януари 2014 г., трябва да започнем да я градим от 2012 г.

Интеврю: вестник Пари

Какво се случи през 2010 г.

Въведено е изричното изискване плащанията да се извършват в срок от около 2.5 месеца.

Авансовите плащания на общините бяха увеличени до 35%.

Въведена е методика за финансови корекции на проектите при нарушения в процедурите, които не са свързани с измами.

Подобряване на диалога с бенефициентите.

Въведен е публичният модул на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС(ИСУН).

Плащанията бяха увеличени над 8 пъти.

Какво да очакваме през 2011 г.

Експерти от ЕБВР, ЕИБ u СБ да окажат експертна помощ в подготовката на големите инфраструктурни проекти.

Експерти от ЕБВР да окажат помощ при изпълнението на схемата за енергийна ефективност и ВЕИ по Оперативна програма „Конкурентоспособност”.

Да започне пилотен проект с участието на банките по ОПК.

Да бъдат открити голяма част от планираните информационни центрове за европейските фондове.

Да бъде окончателно подготвен моделът за управление на средствата от ЕС за следващия програмен период

2014 – 2020 г.

Да бъдат усвоени минимум 1.5 млрд. лв.

Да продължат процесите на облекчаване на процедурите за кандидатстване.