Руси Данев: Не съм богаташ. В класацията на в. Пари не присъстват истинските богаташи

Комплексът Марица-изток е много голяма школа за работа, не е лесно да управляваш 23500 души, разказва старозагорецът Руси Данев, един от най-известните енергетици у нас и проспериращ бизнесмен в Стара Загора. Той попадна в класацията на вестник Пари на най-богатите българи на 55-о място със 72,608 млн. лв. активи.

Макар че сега се занимава с различни производства, енергетиката за него е съдба, целият му съзнателен живот е свързан с нея.

„Аз съм присаден старозагорец, родителите ми са дошли тук през 1949 година от Пещера”, обяснява пред вестник Труд Руси Данев. Завършва средното си образование в Стара Загора и заминава да учи във ВМЕИ „Ленин” в София, където завършва специалност „инженер по електроизмерителна техника”, една от най-перспективните тогава. Заминава по разпределение да работи в ТЕЦ „Първа Комсомолска” (сегашният ТЕЦ „Брикел”) и комплексът „Марица-изток” става негова съдба.
В „Марица-изток” има 220-230 професии, много тежко и много сложно е да работи такъв механизъм”, разказва 66-годишният Данев. След като работил 10 години в централата, две години бил секретар на Общинския комитет на БКП по селскостопанските въпроси. „Мислех да се прибирам вече в Стара Загора, даже имах предложение да стана главен енергетик в новия Завод за дискови запаметяващи устройства (ЗДЗУ). Само че ми казаха: остави си членската книжка тук и заминавай, където искаш, само че в Стара Загора няма да си намериш работа”, спомня си Данев. След това отишъл в СССР, за да учи в Академията за обществени науки. Не изкарал и една година и го върнали обратно.

На 1 септември 1982 г. става генерален директор на СМЕК Марица-изток, което обединява тецовете и мините. Тогава е само на 37 години и е най-младият директор в България. „Знаех с какво се захващам, но тежките условия ме бяха калили, казвах си аз съм млад, ще издържа”, категоричен е бизнесменът. Повече от две години с ботуши, ушанка и памуклийка сновял до ТЕЦ-3, докато централата не заработила както трябва. От последна в системата станала първенец през 1986 г.
„Работехме много, макар че знаехме, че плодовете на нашия труд, като подготовката за рязане на целика (най-богатият въглищен пласт) например, няма да ги берем ние”, с тъга разказва енергетикът. През 1987 г. СМЕК-ът се преобразува в Стопанско обединение „Марица-изток”, в което влизат 19 предприятия с 23 500 души персонал и още 15 000, които зависят от работата му.
„Министерството на енергетиката е експеримент за кражба на държавата, а 6исерчето е „Марица-изток” и това продължава”, обяснява Руси Данев. Това казал и на тогавашния вицепремиер Димитър Луджев – че 10 години не могат да съборят комплекса, но бутнат ли го, още 20 години няма да могат да го вдигнат.
Като настъпили промените, започнал да се замисля, плашели го синдикати с живи вериги, обвинявали го в i какво ли не. „Такива бяха времената, казваха, щом Тодор Живков е в затвора, там трябва да си и ти”, спомня си директорът.

Става и депутат във Великото народно събрание от листата на БСП. През юни 1991 г. заминава да учи маркетинг в Германия. Върнал се Оттам с много добра подготовка.
Подал си оставката в „Марица-изток” и на 1 ноември 1991 г. станал свободен гражданин.
Не искал да влиза в светлините на прожекторите, не искал да се занимава и с политика. Най-напред обмислял идеята да стане представител на немски фирми, с които е работил в комплекса „Марица-изток”, но се отказал. „Поех на Изток, където ! имах” много добри отношения с руските колеги, които работеха по изграждането на централите у нас”, разказва Данев. Захванал се с доставка на енергоресурси -течни и твърди горива. И досега това е основният бизнес, който развива.
„Не съм богаташ. Това са нереални, нелогични класации. В тях не съществуват истинските богаташи”, казва  бизнесменът. „Не съм беден, не съм и чак толкова заможен, но чак толкова… В България много малко хора могат да се нарекат богати, защото това, което притежават, е нестабилно”, обяснява  Данев. И започва разказа си за одисеята със „Захарни заводи”-Горна Оряховица, където е заедно със съдружника си Георги Узунов.
През 2000 г. им се примолили да участват в приватизацията с финансов ресурс. Съгласили се от филантропия. Вече 10 години обаче оцелявали, за разлика от много други приватизирани предприятия, които са били нарязани и продадени за скрап. Помагали му голямата упоритост и опитът, който имал в управление на производствени предприятия.
Според него лошото е, че от власт имащите никой не се грижи за малкия и средния бизнес, а имало само мачкане и тъпкане чрез 5-10 олигарси, особено по времето на тройната коалиция. „За да управляваш държава, трябва някога да си управлявал нещо, па макар и булка за вестници”, категоричен е дългогодишният директор.
Заварили хората в „Захарни заводи” с по 60 лв. заплата. Лошото обаче било, че вътре в България е хаос и бедност. Липсата на потребление удряло върху производството на най-слабите и се получавал ефектът на доминото. Освен това трябвало да се помага на селското стопанство.  „Със селското стопанство построихме комунизма и промишлеността на България”, категоричен е бизнесменът. И припомня мисълта на Карл Маркс, че земята е всеобщо средство за производство.

Руси Данев харесва идеята на новото правителство да се строи инфраструктура, защото без нея не може да има производство. „България върви в правилна посока”, доволен е бизнесменът.
Спомня си, че когато през 1991 г. запитал един от немските си професори кога ще ни приемат в Европейския съюз, той му отговорил, че трябва да изпратим децата си да учат в Европа и да минат две поколения, за да започнем да мислим като европейци. За съжаление двете му дъщери не отишли да учат на Запад (завършили икономика у нас), но Руси Данев е твърдо убеден, че работницата работи успешно.
„Донякъде съм доволен и от начинанието със „Захарни заводи”, споделя Данев От година и половина успешно работи заводът за производство на захарни изделия. „Ние сме лидер е производството на бонбонки „лукчета”, там нямаме конкуренция”, разказва Данев, Правели лимонови резенки дъвчащи бонбони, фурета е т. н. „Аз бях инициаторът да се възобнови производството на „Карамел Му”, бонбоните, които по-възрастните помнят от детството си. Отново е на пазара и типичният български локум с розоберачката, също любими сладкиш от близкото минало.
„Кризата свали народа oi шоколадовия сегмент и гс върна при нас на по-ниския”, пояснява бизнесменът. В завода произвеждат още вафли и тахан халва.