- 14.12.2010
- Posted by: admin
- Category: News
Печалбата на Мини Марица изток ЕАД за 2010 г. ще надхвърли в пъти планираните 7,4 млн. лв., и то при редуцирана цена на лигнитите от 74,56 лв. на 71,50 лв. за тон. Практически е невъзможно да има ново намаляване на цената на въглищата. Ценовото ниво в момента е добро за дружеството и гарантира неговия стабилитет. Следващо понижаване на цената не е реалистично, казва Тодор Тодоров, изпълнителен директор на Мини Марица изток.
– Г-н Тодоров, приключвате финансовата година в “Мини Марица Изток” изключително успешно. С цената на какво постигнахте добрите резултати?
– Трябва да започна с това, че 2010-а беше една изключително тежка за дружеството година. Но благодарение на целеустремената работа на екипа, на ясно фиксираните цели, на залагането им в изпълнението на конкретни задачи, ние постигнахме най-важната – дружеството е финансово стабилизирано.
Сега финансово-икономическите показатели, които отчитаме, и то при занижена цена на въглищата, са заслужен приз за мениджърския екип на дружеството. Постигнахме резултати, с които можем да се гордеем.
Трудно е да се проследят всички стъпки, които предприехме, но няма да скрия, че се работеше в изключително тежка от психологическа гледна точка атмосфера, под напрежение, с непрестанни проверки. В тях няма нищо лошо, но в същото време трябва да се вземат управленски решения, които да доведат до конкретни резултати, а те, в една или друга степен, засягаха пряко или косвено човешки съдби, засягаха бизнеса.
За да постигне този резултат в края на годината, ръководството направи много, използва целия си експертен потенциал и професионален капацитет, като същевременно пожертва работния си комфорт, здравите си нерви и свободното си време. Цената наистина беше висока. Но успяхме. Успяхме не само да запазим статуквото, не само стабилизирахме финансово дружеството, но дадохме и директива за устойчиво развитие. Това са комплексни неща, които мениджърите отлично разбират.
– Какво конкретно постигнахте през тази година?
– През последните години, съжалявам да го кажа, но думи като успех, стабилизация, се бяха превърнали в клишета, които на практика нищо не говорят на хората. Затова няма да ги използвам, а ще кажа, че ние имаме конкретен измерител за постиженията ни. Нека всеки служител или работник да каже разбрал ли е изобщо, че има криза. Ние в същото време сме гарантирали всички наши социални ангажименти, паралелно със задълженията към нашите партньори. До момента всичко от корпоративната социална политика е изпълнено в абсолютния срок и със суми, които са заложени в колективния трудов договор.
Така че да кажа на нашите опоненти, които никога не са ни критикували конструктивно и градивно, а само емоционално: смятам, че е дошло време или да затаят дъх, или ако се наемат, да хвърлят камък – първо, да си припомнят какво беше дружеството преди една година, да направят равносметка и чак тогава, ако имат смелостта, да хулят.
– Ще получат ли работниците и служителите 13-а заплата?
– Като търговско дружество сме подготвили доста добри изненади за персонала. Те са добър и очевиден знак за състоянието ни. Всяко даване зависи от имане. Щом си позволяваме тази стъпка, това означава, че дружеството е финансово стабилно и икономически уверено. Ние се гордеем с това, което постигнахме. Зад този успех стоят реален труд и не малка доза хапчета. Но никога не сме били сами на този фронт, длъжен съм да добавя. Ето защо искам да отправя персонални благодарности към премиера Бойко Борисов и министър Трайчо Трайков за доверито и за подкрепата. Този наш успех трябва да се мултиплицира и да се отнесе към сметката и на правителството, което през тази трудна година беше наш истински и искрен партньор. Така че ние спокойно можем да поделим заслугите за успеха.
– А какво говорят цифрите?
– Печалбата ще надхвърли в пъти планираните 7 млн. и 400 хил. лв., и то при редуцирана цена на лигнитите от 74.56 лв. на 71.50 лв.
– Какво установиха проверките, които бяха правени през годината в дружеството?
– Някои от тях все още продължават. Някои вече завършиха и констатациите са положителни за нас. В проверките няма нищо лошо, стига да не са тенденциозни и да не са наше непрекъснато ежедневие, защото в определена степен демотивират. Има честолюбиви хора, които се притесняват и от самия факт на проверяването. Ръководството обаче винаги се е отнасяло с разбиране и сме оказвали пълно съдействие.
– С встъпването в длъжност Вие заявихте намерение да наложите сериозна финансова дисциплина в дружеството. Успяхте ли?
– Мярка номер едно бе оптимизацията на всички технологични разходи, които се извършват. Направихме подробен анализ на разходите за единица продукция. Несъмнено с това, което показват анализите в края на всеки месец, поддържаме един непрекъснат темп на оптимизация. Това, естествено, веднъж създадено като система, се контролира. Създадохме и отдел за вътрешноведомствен финансов контрол, който гарантира прозрачността на работата и процедурите. Разбира се, това не допада на сенчестия бизнес и той проявява това чрез всякакви опити за дискредитиране. Но искам да отбележа, че единствената мярка за справедливост е законът!
– По какъв начин крайният потребител на електроенергия би могъл да усети добрите резултати от работата на дружеството?
– Като се запазят ценовите нива на еленергията и се преодолеят механизмите за оскъпяване на себестойността. При нас те са преодолени. Факт е, че по отношение на цената вървим надолу. Това не изключва възможността една услуга да се оскъпи по своята същност. Но, когато това се случва, ние искаме ясните аргументи защо се случва. След като годишната инфлация е запазена в добри контролирани параметри, нямаме основание законно и целесъобразно да се оскъпява един или друг вид стока, или услуга.
– Очаква ли се ново намаляване на цената на лигнитите?
– Това практически е невъзможно поради ред обстоятелства, които имат силата да се превърнат във фактор, който влияе. Ценовото ниво в момента е добро за дружеството и гарантира неговия стабилитет. Следващо понижаване на цената не е реалистично.
– По какъв начин ще се отрази предстоящото спиране на “Брикел” на мините?
– Ще се отрази от гледна точка на това, че губим консуматор. Но, в крайна сметка, вече е взето решение. Трябва да участваме в пазара такъв, какъвто е, да се ориентираме какво можем да направим, за да компенсираме намаляването на потребителите с един. Това е правилното поведение, а не провокацията в друга посока, което ще доведе до негативи, натоварващи държавата като цяло.
– Как вървят преговорите със собствениците на имоти в радневските села, през които се очаква да мине фронтът на минните работи? Имаше сериозно напрежение и недоволство от цената, която предлагаше дружеството за къщите и нивите…
– Доста успешно. В момента “Мини Марица Изток” си осигури за последната 2010 г. фронт за работа за следващите две години посредством придобиването на имоти пред фронта на минните дейности. Остават само пет имота, за които сме в процес на преговори. Напрежението, което се е генерирало, не идва от поведението на дружеството. То е резултат от действия, които може би имат и политическа окраска, да не казваме, че е и начин да се саботира дейността на дружеството, като се преекспонира проблемът.
Питали са ме кога ще започнем да изграждаме тип “немско селище”. Този проект към момента е невъзможно да се реализира заради пропуснатото време. Така или иначе, когато е трябвало, работата не е свършена. Според социологически проучвания, хората предпочитат варианта покупко-продажба. Някои искат да имат имот в Стара Загора, други – в Раднево, трети искат просто парите. Затова е трудно да се балансира, защото интересите са различни.
Така или иначе, каквото и да се случва, най-важното е, че сме отворени за диалог, а не действаме от позицията на силата. Държим на безпроблемното отчуждаване на имоти.
Естествено е, че този, който продава, иска да получи повече, а този, който купува, иска да купи за по-малко. Това е старо търговско правило, наложило се във времето.
– Засегна ли междуфирмената задлъжнялост и до каква степен дружеството?
– Сигурно няма компания, която няма да взема и няма да дава. Този процес е далеч по-контролиран в момента и нашите вземания изпреварват в пъти нашите задължения. Това е доста добър показател.
– Какви са приоритетите Ви за предстоящата година?
– Те няма как да бъдат по-различни.
Залагаме по-високи цели по отношение на добив и разкривка. Имаме една амбициозна инвестиционна програма, дори доста амбициозна…
– По-конкретно?
– Около 100 млн. лв. Възможно е някои обекти, които нямат съществен приоритет, през текущата година да бъдат преразгледани, но скоро ще сме наясно, защото е въпрос на преценка и работа по приоритети. Това, което залагаме, го прецизираме, защото са важни съответните икономически ползи, които ще извлечем.
Помислили сме и за разходите за поддържане на съоръженията в готовност, която нас ни удовлетворява. Съответно разкривката ще ни даде възможност да не снижим производствения темп за добив на въглища и обезпечаването на доставчиците.
По същество бизнес програмата няма как да бъде по различна, но акцентът е, че тази година ще работим, ако мога така да кажа, за ума и сърцата на хората в посока отговорното им отношение по стопанисването на техниката за производство. Анализите, които направихме вчера, за нас не са добри.
– Защо?
– Ние констатираме в по-голям процент нехайно отношение. Затова, предвид на парите, които ще инвестираме в следващата година, ще завишим контрола и ще наложим механизми, с които ще изискваме от нашите работници отговорно отношение към съоръженията. Защото обратното води до утежняване на разходната част за поддръжката на оборудването.
Твърдо заявявам, че ще разработим такива контролни механизми за нехайно отношение, което, ако се докаже, работник може да загуби своята работа. И това е в добрия случай. В лошия ще я загуби и ще отиде на прокурор.
Да даваш техника, която струва 740 000 лв. на лице, което отива на работа само за да реже сланина върху вестник – е, това вече няма да се случи.
Ние изпълняваме своите ангажименти, но ще бъдем и далеч по-взискателни. Няма да допусна да компромиси по отношение на отговорностите. В края на следващата година ще постигнем такива нива, от които ще спестим реални пари от отговорното отношение към техниката. Време е вече да спрем да питаме „Какво правят мините за мен?” Очаквам да чуя „Какво правя аз за мините?”.
За всички досега е било ясно, че нехайното отношение е царувало в “Мини Марица Изток”, но това вече няма да бъде така. Естествено, ще се отприщи нова вълна на недоволство към мен, но ред ще има! Имам силата и волята да го въведа. Няма да се спра пред нищо! Ако трябва, лично ще инспектирам, но тези машини ще бъдат като симфония, по ноти!
Интервю: вестник Новината