Ал Бано: Това е моят живот

Прочутият италиански поп изпълнител Ал Бано (Албано Каризи) е роден на 20 май 1943 г. в Челино Сан Марко, Италия, в бедно селско семейство. На 16 години заминава за Милано, където изкарва прехраната си като прислужник, готвач, зидар и монтажист. Успоредно с това успява да постъпи в така наречения “Клан на А. Челентано” (организация за откриване на млади певци), в който остава до 1965 г.

Дебютира на фестивала “Сан Ремо 68”. През 1970 г. се жени за Ромина Пауър – дъщеря на популярния американски киноактьор Тайрън Пауър, с която създава култовия вокален дует. Двамата имат, освен изчезналата през 1994 г. Иления, още две дъщери – Кристел и Ромина, и син Яри. Сега Ромина Пауър живее в американския щат Аризона и се изявява като художник и писател.

На XXIX Софийски международен панаир на книгата, който се откри на 7 декември в НДК, на 11 и 12 декември гост бе Ал Бано, който дойде в нашата столица за премиерата на филма “Пътят към щастието” и на нашумялата автобиографична книга на певеца “Това е моят живот”, издадена от „Сиела”.
Филмът е сниман във вилата му, разположена между Адриатическо и Йонийско море. Там той има 100 хектара борова и дъбова гора. Отглежда лозя и маслинови дръвчета, произвежда чудесно вино и зехтин. Построил е селце от хотелчета с басейни, ресторанти, пицарии, винарски изби, малка църквичка.
Със съдействието на пиара на издателство „Сиела” Елица Пенова и с помощта на Яна Янчева от J&K Production Music Agency вестник Новината успя да реализира интервюто с топизпълнителя на Италия.

– Преди всичко, добре дошъл в България, маестро. Вашата биографична книга стигна до читателите, преведена на 12 езика, сега тя е и на българския пазар. Книгата предизвика изключителен интерес в Европа. Защо решихте да направите тази откровена изповед?

–  Книгата наистина е откровена изповед за историята на един човек от Южна Италия, който, въпреки многото проблеми, никога не се предаде. В този смисъл „Това е моят живот” може да бъде пример за много млади хора, както и потвърждение на истината, че животът на един творец невинаги е лесен.

– Казвате, че баща, който иска да напътства добре децата си, трябва да бъде строг, дори и с цената на няколко плесници. Защото плесниците, които раздава животът, са далеч по-сурови. Какви бяха уроците на Вашия баща, какво научихте от него? Вярно ли е, че името Албано идва от албанския пост на баща Ви по време на Втората световна война?

– Наред с образованието, децата трябва да се научат и как да избягват проблемите в живота, как да се запазят след тях, ако ги имат. Това беше и урокът на моя баща Дон Кармело: да знаеш как, когато страдаш, да намериш подходящите мерки в отговор на всички пречки, които застават на пътя ти. От него научих, че животът не е лесен, но ние не трябва да се предаваме.
Името ми е избрано от моя баща, когото видях за първи път, когато бях на три години, в израз на уважение към земята, за която е бил принуден да се бори.

– След развода с Ромина Пауър през 1999 г. не намалихте артистичната си продуктивност. Представихте се на новото поколение от фенове през 2005 г. Вие сте “посланик на ООН”. Какво бихте казали на това ново поколение?

– Искам да предам на бъдещите поколения моя ентусиазъм, който ме придружава във всичко, което правя. Организацията на Обединените нации ме определи за посланик в борбата срещу наркотиците. На този пост аз не съм назначаван, приех го на добра воля и отдавам всичките си сили за борба с тази напаст, която поразява много млади хора.

– За първи път след трагедията с дъщеря Ви допускате филмов екип толкова близо до себе си. Вашата оценка за филма на Георги Тошев, Ема Константинова и оператора Калоян Божилов?

– Много положителна, свършена е много добра работа, нещата са показани в тяхната дълбочина.

– В новата версия на вечната “Liberta” (Свобода) има българско участие. Аранжиментът на песента е със симфоничен оркестър и с участието на нашето оперно сопрано Мариана Пашалиева.  През 2001 година бяхте на сцената на НДК в София, заедно с “Фамилия Тоника”. Планирате ли нов музикален проект с български музиканти?

– Очаквам и други възможности за съвместна работа, освен със сопраното Пашалиева. Има и други български изпълнители, които работят тук и са изключителни таланти.

– Ще зарадвате ли многобройните си фенове в България с концерт?

– Надявам се това да стане. Винаги ми е приятно да радвам феновете си с моите песни. Българите знаят да ценят хубавата музика и за мен е голяма радост, когато излизам на сцената пред тях.