Десет препоръки за успешен малък бизнес

В навечерието на втората годишнина от приемането на плана за действие на Европейския Съвет Законодателен акт за малкия бизнес и само няколко седмици преди Комисията да представи доклада си за него, БИЗНЕСЕВРОПА, Европалати и Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средни предприятия (ЕАЗМСП) организираха съвместна инициатива в Европейския икономически и социален комитет.

Целта е да обсъдят с главните заинтересовани страни (решаващите органи на ЕС, представители на бизнеса и предприемачи) конкретните бъдещи мерки, които ЕС и националните законодатели трябва да предприемат във възможно най-кратки срокове, за да подобрят усилията си в посока прилагане на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, съобщиха от пресцентъра на Българска търговско-промишлена палата.
Бизнес организациите очертаха десет предложения във връзка с трите приоритетни теми определени от Съвета в плана за действие Законодателен акт за малкия бизнес от декември 2008: достъп до финансиране, по-добро законодателство и достъп до пазари. 
Законодателен акт за малкия бизнес: Десет препоръки за успешен малък бизнес
Подобряване на достъпа до финансиране 
1. Реформа на финансовите пазари – необходим е балансиран подход  при разработването на новите нормативни разпоредби на ЕС за банките (напр. изискванията към капитала). Важно е да се има предвид, че непропорционалните мерки биха повлияли негативно върху цената и достъпа до капитал за малките и средни предприятия и биха намалили потенциално значимия кумулативен ефект, който би се постигнал от съвместното прилагане на множеството мерки, които се обсъждат в момента.
 
2. Наличие на кредитиране – Необходимо е да се разработят допълнителни инструменти за гарантиране на кредитите, както държавни, така и частни, с цел създаване на  ефективна и широко достъпна система за гарантиране на кредитите.
 
3. Разработване на алтернативни източници за финансиране на малките и средни предприятия – Тъй като възможността на банките да отпускат кредити в средносрочен план ще остане понижена, трябва да се предприемат мерки за повишаване на достъпа на малките и средни предприятия до капиталовите пазари и за създаване на по-добри данъчни стимули за инвеститорите.
 
4. Публични схеми – Публичните схеми за финансиране на малките и средни предприятия трябва да се усилят както на европейско, така и на национално ниво, с цел да се адресират конкретните провали на пазара. Необходимо е тези схеми да се опростят с цел подобряване на достъпа на малките и средни предприятия до тях. Особено внимание трябва да се обърне на нуждата от финансова подкрепа при първо разширяване на иновативните компании, която е един от най-широко разпространените проблеми.
 
Законодателство подкрепящо нуждите на малките и средни предприятия
5. Да се подобри „оценката на влиянието” при разработването на законите – Необходимо е да се извършва систематична и независима оценка на влиянието (разходи-ползи), което оказват всички проекти за законодателните актове върху малките и средни предприятия, като се вземат предвид различните под-категории от това определение. Консултациите с представители на малкия и среден бизнес при разработването на първоначалната „оценка на влиянието” ще допринесат за този процес. 
 
6. Систематично въвеждане и прилагане на принципа „само веднъж” – публичната администрация на всички нива (европейско, национално, областно и общинско ниво) трябва да се увери, че не изисква от предприятията да предоставят информация, която вече им е била предоставена по друг канал за комуникация.
 
7. При разработването на законодателните актове да се имат предвид нуждите на малките и средни предприятия – Принципът „да мислим първо за малките” означава, че в основата на всеки законодателен акт трябва да стоят най-малките предприятия, вместо да се правят изключения за тях или да се изключват изцяло от законодателните актове. Този принцип трябва да се прилага последователно в процеса на регулиране и въвеждане на всички нива: европейско, национално, областно и общинско ниво.
 
Да се повиши достъпа до пазари за малките и средни предприятия
8. Електронна оперативна съвместимост – Комисията и държавите-членки заедно трябва да се стремят да се повиши електронната оперативна съвместимост на вътрешния пазар, по-конкретно до 2012 г. да се излезе с позиция по предложението заложено в Акта за единния пазар за приемане на общо решение за взаимно признаване на електронната идентификация и електронната автентичност в ЕС, и през 2011 г. да се преразглежда Директивата за електронните подписи.
 
9. Устав на Европейското частно дружество – Съвета, с подновената политическа подкрепа от Европейската Комисия, трябва да повиши усилията си за разрешаване на проблема с Устава на Европейското частно дружество – единственото законодателно предложение съдържащо се в „Законодателен акт за малкия бизнес”, което не беше прието. Приемането на европейския патент също трябва да е приоритет, който е от изключителна важност за конкурентоспособността на европейските компании.
 
10. Интернационализация на малките и средните предприятия – призовава се Европейската комисия да приеме по-последователна стратегия за интернационализацията на малките и средни предприятия, основаваща се на принципите на комплементарността, постоянството и публично-частното партньорство.
——–
БИЗНЕСЕВРОПА представлява повече от 20 милиона малки, средни и големи компании. Активни в европейските дела от 1958 г., членовете на БИЗНЕСЕВРОПА са 40 централни индустриални и работодателски федерации от 34 страни, работещи заедно, за да постигнат растеж и конкурентноспособност в Европа.
 
Европалати – Асоциацията на Европейските търговско-промишлени палати представлява повече от 20 милиона предприятия в Европа – 93% от които са малки и средни предприятия – чрез членовете си в 45 държави и Европейска мрежа от 2000 регионални и местни палати.
 
Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средни предприятия (ЕАЗМСП) е работодателска организация представляваща основно занаятчии, търговци и малки и средни предприятия от страните членки и кандидат-членки на ЕС. ЕАЗМСП има 85 членуващи организации, включващи над 12 милиона предприятия, с 55 милиона служители. ЕАЗМСП е европейски социален партньор.