Трифон Митев: Кому са нужни поетите?

Кому са нужни днес поетите? – този страшен въпрос ни остави преди време големият Павел Матев и замина за отвъдното. Роден е през декември. През декември е роден и друг един чирпански поет – Димитър Данаилов. И той с една горчилка си отиде от този свят.

На 3 декември в музея на Яворов в Чирпан местните хора ще отбелязват годишнини от рождението на двамата поети. Хубаво е.
Това ми е повод да се замисля отново над Павел–Матевския въпрос – кому са нужни днес поетите?… Има горчилка в него. Има страдание и тревога за нашия свят, лесно отдал се на една опиваща пошлост. Като сива мъгла попива тя в душите ни, опитва се да изтръгне сърдечността от сърцата ни и сякаш в нейното море няма звезда пътеводна, няма маяк…
„Кому са нужни днес поетите?” – важен въпрос. И с голямото предизвикателство да се взрем в живота си – наистина, потребни ли са ни поети днес?
И ви казвам – потребни са. Вижте историята на човешката цивилизация. От нейното зарево до днес постоянно присъстващи са хлябът и поетите! Всяко време има своите поети и не малко от тях остават непреходни с имената и с песните си.

Звездица хубава има! В електронната мрежа днес хора на всякакви възрасти си разменят всякакви мисли и думи. И възвишени, и не толкова възвишени. Но си разменят и стихове! Прекрасни стихове! Защо мислите е това?
Защо мислите, че преди няколко дни млади хора се обръщаха с добро чувство по главната улица на Стара Загора след трима творци – Таньо Клисуров, Даки Стоев и Стайко Топалов?
Защо мислите, че в Чирпан ще честват Димитър Данаилов? – Защото им липсва. Защото и на мен ми липсва.
Защото ни липсват заминалите си поети.  Защото пишещите още сред нас ни радват с някоя искрица топлота, или тревожат с нещо съвестите ни и ни напомнят, че сме човеци.
Хубаво е писал Павел Матев – „Кому са нужни днес поетите?”. Поглеждам нагоре  към неговия друг свят сега и му казвам: нужни сте ни вие, поетите, на всички нас по земята българска.

Трифон Митев, публикация във вестник Новината