Симеон Дянков: Нови сектори ще определят растежа на икономиката ни

По покана на Клуб на работодателя – Стара Загора на 25 ноември 2010 г. в Стара Загора, в залата на Мериан палас, на старозагорския бизнес гостува вицепремиерът и финансов министър на България Симеон Дянков. На срещата присъстваха областният управител на област Стара Загора Йордан Николов, кметът проф. Светлин Танчев, председателят на Общински съвет Тенчо Руканов и народните представители Живко Тодоров и Недялко Недялков.

В експозето си министър Дянков се върна до критичната 2009 г., когато за няколко дни от хвалена за липсата си на дефицит, България се превърна в хулена, че е укрила такъв. Заложената от предходното правителство бомба до голяма степен е неутрализирана от абсолютно честната позиция на правителството спрямо партньорите от ЕС и от осигурената на немалка цена стабилност. Преди година и половина ЕВРОПА ПОСТАВЯШЕ БЪЛГАРИЯ В РИСКОВАТА ГРУПА, ВЕДНАГА СЛЕД ГЪРЦИЯ. Днес, след ударите върху икономиката на южната ни съседка, на Ирландия, лошите очаквания на финансовите пазари за Португалия и Испания, проблемите в Румъния и Унгария, България е пак в група, но този път на най-стабилните европейски икономики към момента, пише вестник Национална бизнес поща.

Това, че съседните ни пазари са сериозно разтърсени, разбира се, удря и нашите износители, работещи на тях, но от друга страна много инвеститори в тази ситуация ПРЕДПОЧИТАТ ИМЕННО БЪЛГАРИЯ ПРЕД РУМЪНИЯ ИЛИ ГЪРЦИЯ. Последното може да бъде сериозен шанс за някои отрасли, каза министър Дянков. Голям успех на правителството, според него, е, че България е сред първите три страни в Европа по ниско ниво на данъците – запазвайки данъчните нива отпреди кризата. Визията на финансовия министър и правителството е да се върви към все по-ниски данъчни ставки, особено що се касае до ДДС. Бюджет 2011 г., който е на последно четене в парламента на 2 декември, ще е бюджет на стабилност, твърди вицепремиерът. Симеон Дянков заяви, че няма никакви съмнения относно това, че 2011 Г. СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ Е ПО-ДОБРА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА Такива са прогнозите на всички наши и чужди анализатори. Въпросът е колко по-добра?
Министър Дянков предупреди, че дори, ако растежът постепенно в следващите години догони нивата отпреди кризата, той ще се формира от различни браншове и това ще една друга икономика на значително по-стабилна основа. Ако до 2007 г. износът на България е бил с 15 млрд. лв. по-малко от вноса, а икономическият ръст се определяше от строителство на хотели и от развитието на финансовия сектор в лицето на банките, икономиката от 2011 г. и след това ще е на база развитие на промишлеността.
ПЪРВЕНЕЦ В ИЗНОСА НИ КЪМ МОМЕНТА Е ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ, която вече завоюва място не само на европейския пазар, но и в Азия и Латинска Америка и в Мексико. Като добър сектор се очертават, според министър Дянков, инженеринговите услуги, при които освен че става въпрос за високи технологии и научна дейност, нормата на печалба е много висока. Огромен, все още нереализиран потенциал има и селското стопанство, което тази година за първи път е станало нетен износител на продукция и което може да реализира сериозен успех, включвайки и процеси на вторична обработка на суровините.
2011 Г. ЩЕ Е ДОБРА ЗА ПЪТНОТО СТРОИТЕЛСТВО, ОБЕЩА ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ – не само за строителството на магистрали, но също и за първокласната и второкласната пътни мрежи, за които са предвидени допълнителни средства. По-голям процент от БВП се отделя за здравеопазване, но разходването трябва да е придружено от реформа. В следващите години трябва да има сериозна реформа и в образованието – в него към момента не се инвестират достатъчно средства, но при добра реформа ще си струва да се търсят пътища за сериозно развитие и финансиране. От 1 януари догодина БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ С НАЙ-НИСКАТА ДАНЪЧНА ТЕЖЕСТ ЗА ДОМАКИНСТВАТА И БИЗНЕСА В ЦЕЛИЯ ЕС. В момента България е сред първите десет държави в света с ниско данъчно бреме, припомни Симеон Дянков.

Най-озадачаващо, според министър Дянков, е това, че въпреки разплащането на държавата с бизнеса – не са разплатени само около 50 млн. лв. и то само защото фирмите, които трябва да ги получат, са пожелали това да стане следващата календарна година – вътрефирмената задлъжнялост по никакъв начин не е била повлияна. Парите не са тръгнали като разплащане надолу по веригата, а това е смущаващ факт.