Руси Данев: Държавата трябва да помогне на бизнеса

Междуфирмената задлъжнялост е захранена с активното участие на държавата от август 2009 година. Държавата даде лош пример, като отказа да плаща, коментира Руси Данев, управител на Ритъм 4 – ТБ ЕООД. При липса на разплащане на основните доставчици, те пък не плащат на собствените си контрагенти и веригата става страшна. Държавата трябва да плаща всичко и в срок – дори не толкова заради парите, колкото, за да дава пример и за да има основанието за контрол върху неизрядните платци.

– Г-н Данев, в последните месеци говорим за минимален растеж на икономиката, следствие най-вече от повишения износ. Как изглежда пазарът във вашия сектор: енергоносители, метали, захар?

– При черните метали движението е слабо. Цените им се сринаха преди около 1,5 – 2 години на 500 – 600 евро за тон, доставяни по Дунава или през Черно море, и в момента се движат в тази граница. Причината е, че търсенето е слабо. Тежката индустрия у нас на практика беше ликвидирана- работи само Стомана -Перник, купена от гръцки инвеститори. Поръчките за черни метали са малко, машиностроенето в тази му част също е в криза. Така че, цените на черните метали по-скоро ще се стабилизират за дълъг период на тези нива.
ОЖИВЛЕНИЕ ИМА ТЪРГОВИЯТА С ЦВЕТНИ МЕТАЛИ, заради свързаната с тях индустрия. ОЦК Кърджали и КЦМ Пловдив работят на пълни обороти.
Коксът и антрацитните въглища, които се използват като заместители на кокса, бележат 50% ръст в цените. Що се отнася до енергийните въглища, цената им се е вдигнала за последната една година с $30-40 на тон, което е също близо 50% увеличение. Така цените в момента са оптимални и задоволяват и добиващата страна, и потребителите.
Със захарта ситуацията е най-интересна. В цял свят НА БОРСИТЕ ТЯ СТИГА МАКСИМАЛНИ СТОЙНОСТИ, непознати досега, само у нас цената се задържа под логичната. Ние затова и не сме на пазара на захар осезателно, защото сме принудени да продаваме на цени под себестойност. В Европа захарта е около 1 евро, а у нас веригите правят промоция със захар на 1,25 лв. И дори в Украйна захарта е по-скъпа, отколкото у нас – върнах се оттам преди броени дни, при положение, че икономическата обстановка в Украйна и пазарът там са далеч по-стагнирани от нашите.

– Кой е най-големият проблем за бизнеса у нас в момента?

– Междуфирмената задлъжнялост, захранена с активното участие на държавата от август миналата година. ДЪРЖАВАТА ДАДЕ ЛОШ ПРИМЕР, ОТКАЗВАЙКИ ТОГАВА ДА ПЛАЩА. Аз 41 години работя в системата на енергетиката, от 19 г. като частник, такова чудо НЕК да няма пари да се разплати с доставчиците си, не съм виждал. Енергийните продукти струват много пари – милиони. При липса на разплащане на основните доставчици, те пък не плащат на собствените си контрагенти и веригата става страшна. Държавата трябва да плаща всичко и в срок – не толкова заради парите, колкото, ЗА ДА ИМА ПОВЕДЕНИЕТО Й ДИСЦИПЛИНИРАЩ ЕФЕКТ и съответно да има основанието за контрол върху неизрядните платци. Ясно е, че има криза и свободни пари няма, но държавата в последна сметка е просто най-големият регионален стопански механизъм. Всеки знае, че бизнесът работи с 10% собствени пари, а всичко друго е кредитиране и това стимулира постигането на задължителна печалба и ръст, за да е добър резултатът. Същото се отнася и за държавата – търси се кредит в ситуация като сегашната. Иначе какво – да чакаме да мине кризата?
НИМА БИЗНЕСЪТ ТРЯБВА ДА СПРЕ 3-4 ИЛИ 5 ГОДИНИ и да чака да види какво ще се случи, че тогава да заработи отново и откъде ще бъдат формирани данъците и захранен бюджетът при липса на производство? В последно време имам чувството, че представителите на бизнеса са най-глупавите хора в България – почти на инат се опитват да продължат усилията си да дават работа на хората, да се развиват, да правят нещо.
ПРЕДХОДНИТЕ ДВЕ ПРАВИТЕЛСТВА КРАДЯХА НАИСТИНА КАТО ЗА ПОСЛЕДНО. Последното пък се учи да управлява на наш гръб – мисля, че още се въздържа да краде.

– Изходът?

– Изходът, и преди съм го казвал, е в най-разумното, което България направи – влизането в ЕС. Децата ни повече от нас, а внуците ни задължително ще са съвременни европейци. НИЕ МИСЛИМ ПО СТАРОМУ, КОЛКОТО И ДА СМЕ УМНИ, виждаме нещата ограничени в рамката на остарели представи и няма как от нашите поколения да се родят истински европейски лидери.

– А изходът от кризата?

– Истината е една, кризите са циклични, а тези от свръхпроизводство са най- тежките. В първата третина на миналия век са идвали по-бавно, сега заливат целия свят за броени дни. Логично би било да си отиват също по-бързо от преди, но това не се оказва съвсем вярно. Може и острата криза да се преодолява по-лесно с общи усилия днес, но ДЕПРЕСИЯТА СЛЕД НЕЯ ПРОДЪЛЖАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО И ПРЕДИ предопределена от нормалната човешка реакция на предпазливост, резерви, предпазване от риск…
В следващите 5 – 6 години, дай Боже, да са добри промените, но те няма да са нито бурни, нито бързи. Що се отнася до България, държавата може да помогне като развърже примката, стегната около бизнеса и да накаже безчестниците. Хубава стъпка в тази посока е ЗАКОНЪТ СРЕЩУ ИЗКУСТВЕНИТЕ ФАЛИТИ, който сега се подготвя, борбата с корупцията – дано поне някой реално влезе в затвора, за да повярваме, че нещо се е променило и връщане назад няма.
И дано държавата не забрави селското стопанство. Това е големият резерв на страната ни за сериозен икономически растеж в перспектива.

Интервю: вестник Национална бизнес поща