Потребление на електроенергия в България ще достигне 42 млрд. киловатчаса през 2020 г.

Нуждите от електроенергия на България могат да бъдат задоволени през следващите години и без изграждането на АЕЦ Белене. Това беше обявено в доклад на Националната електрическа компания (НЕК), представен от Димчо Кънев, директор на отдел „Прогнозиране, развитие и научно обслужване” в националната компания. Кънев заяви, че изграждането на втората атомна електроцентрала ще има смисъл в бъдеще само ако бъдат осигурени дългосрочни договори за износ на ток към страните от Балканския регион.

Според експерти обаче не е ясно какви мощности се изграждат в съседни страни и дали те ще имат нужда от внос на електричество. Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски НЕК трябва да направи пазарно проучване. А дори и да има държави, които да имат нужда от българска електроенергия, проблем ще се окажат връзките между страните.

Данните на националната компания, която е и основен инвеститор в Белене, показват, че към 2020 г. брутното потребление на електроенергия в страната ще достигне около 42 млрд. киловатчаса, а производството ще е около 52 млрд. киловатчаса, включително с централи, които сега се изграждат. „Всички мощности ще осигуряват на България около 50-52 млрд. киловатчаса годишно производство на електроенергия”, коментира Кънев. Това по думите на експерта на НЕК ще осигури свободен капацитет на системата за износ на електроенергия от около 10 млрд. киловатчаса, информира вестник Пари.

Втора атомна централа – само за износ „Данните показват, че изграждането на АЕЦ „Белене” не е необходимо за вътрешното потребление”, заяви Кънев. По думите му строежът на електроцентралата ще има смисъл само ако бъдат осигурени дългосрочни договори за износ на ток към съседните на България страни. В противен случай проектът може да бъде изложен на пазарната конкуренция на основните регионални проекти в региона, което неминуемо ще доведе до увеличаване на финансовия му риск. Данните от доклада на НЕК сочат, че към края на октомври 2010 г. страната ни е изнесла над 6 млрд. киловатчаса електроенергия. В същото време съседните държави също изграждат нови мощности и според представители на енергийния бизнес въпросът дали ще има пазар за българския ток навън е много спорен. Досега никое правителство не е представило анализ доколко може да се разчита на регионалния пазар.

Прогнози за производството на електроенергия

Прогнозите на НЕК За мощностите през 2020 г. включат електроенергията, която ще бъде произведена от новите мощности, които предстои да бъдат включени към мрежата – ТЕЦ AES Гълъбово (с инсталирана мощност 670 мегавата), ВЕЦ Цанков камък (80 мегавата) и АЕЦ Белене (2 реактора по 1000 мегавата). Освен това общата инсталирана мощност във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще е около 4400 мегавата. От тях 2300 мегавата ще се произвеждат от водноелектрически централи, 1700 мегавата мощности ще са от вятърни електроцентрали, 300 мегавата от фотоволтаични паркове и 100 мегавата от тецове, работещи с биомаса.Силен ръст на Заявените за присъединяване мощности от ВЕИ отчитат от НЕК. До края на 2009 г. в компанията са постъпили искания за присъединяването на около 12 200 мегавата към преносната мрежа и 2600 към разпределителната мрежа.

Към настоящия момент има включени предварителни договори за нови ВЕИ с обща мощност 1543 мегавата. По предварителна оценка на експертите от НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да издържи мрежата на новите мощности, които предстои да бъдат включени, трябва да се направят инвестиции в размер на около 480 млн. лв.

Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум: По наши оценки ще има потребности, особено в Италия, но не виждаме как ще бъдат изградени връзки с тези страни. Най-големият риск за „Белене” е, че не е ясно в колко страни наоколо има подобни проекти. Ако „Белене” имаше дългосрочни договори, досега да са намерили финансиращи институции. Работа на НЕК е да направи пазарно проучване за нуждата от износ на електричество и в кои страни какви мощности има.