Схема с фиктивни фирми ощетява държавата с около 2 млрд. лв. през 2010 г.

Класическа данъчна измама, наричана от народа “на босия цървулите”, отписва всяка година от хазната средно по 300 млн. лв. като несъбираеми задължения. Финансовият министър Симеон Дянков обяви, че 1,8 милиарда лева са текущите задължения на фирми към НОИ, НАП и държавата. За 20 години преход бюджетът е завлечен с близо 6 милиарда лева.

Това сочи равносметка на Националната агенция за приходите. Кризата в последните години не спря, а дори увеличи апетита към лесно, бързо и евтино отърваване от дългове към хазната, тревожат се данъчните инспектори.

Схемата с различни разновидности се прилага от години. Инспекторите отдавна ги разплитат сравнително бързо, но имат нужда и от промени в закона, за да ги ограничат, пише вестник 24 часа.

Каква е основната хватка?
Учредява се фирма, което вече струва само 2 лева. Или съществуваща компания се изпразва откъм активи. Тя прави серия фиктивни сделки за милиони. След което се продава заедно със задълженията си. Най-често за купувачи се подбират социално слаби, болни, умиращи, чужди граждани. Когато дойде редът за проверка или ревизия, данъчните стигат до фирмата, колкото да констатират, че срещу дълг от 10 милиона например стои фиктивен офис без активи, несъществуващ изобщо адрес, тайнствена офшорка или просто ром, клошар или бедняк. От раждането си до днес схемата има различни разновидности, някои от които съвсем модерни и все още по-слабо разпространени, казват данъчни анализатори.

1. “Осребряване” и продажба

Фирмата работи 2 – 3 години и докато трупа задължения и неплатени сметки,   се   разпродават активите на достатъчно атрактивни цени, за да се привлекат купувачи. След като се осребри и последният й актив, компанията с всички дългове се препродава на клошар срещу 1000 лева.

2. “Даряване”

Фирма, най-често едноличен търговец, се прехвърля на трето лице, но не пряк или друг наследник. В търговския регистър се вписва името на новия собственик – човек без имущество и официални доходи. След половин година той се явява купувач на дяловете на останалите и те изчезват от регистъра. Дълговете остават на името на фирмата, но вече са несъбираеми.

3. “Преименуване” и правоприемство

При тази разновидност обикновено се създава сложна верига от свързани фирми, най-често 30-40, със сложни съсобствености и правоприемства.

Правят се по 10-ина прехвърляния на пасиви и активи между фирмите. Целта е накрая да се стигне дотам, че собственик на всички останали, които имат дългове, да се окаже едноличен търговец, регистриран на името на неграмотен ром.

4. “Офшорен вариант”

Тази разновидност прилича на предишната. Единствената разлика е, че фирмата, притежател на активите, се оказва неизвестна, регистрирана в офшорна зона, а задлъжнелите фирми са в България, но реалният собственик е неоткриваем.

5.  “In in in on вариант”

Теглят се кухи кредити от лизингови къщи за покупка на несъществуваща техника. Фирмата, която прави поръчките, е собственост на социално слаб. Така се завличат лизингови компании – с фиктивни договори за закупуването на коли например от фирма бушон, чиято регистрация е на несъществуваща улица, с фиктивен офис и без активи, имущество и банкови сметки. Взетата на лизинг техника е препродадена на добросъвестни трети лица. ДДС по сделките не е платено.

6.  Вариант “Световъртеж”

Група фирми правят фиктивни сделки за несъществуващи машини и съоръжения. През сметките им минават по няколко стотин хиляди до няколко милиона лева плащания, най-често банкови кредити или междуфирмени заеми, все към една и съща фирма бушон. При ревизия се оказва, че всички те са свързани лица, които отдавна са си разделили парите, включително от върнато ДДС, и са се покрили.
На фирмата бушон са прехвърлени всички натрупани ДДС, акцизи, мита, но от нея няма какво да бъде взето, защото собственикът й е например лице с психически отклонения и без имущество.

7. “Вносен вариант”

Регистрират се у нас фирми на името на чужди граждани, вече задължително от страна извън Евросъюза, най-често на сърби или македонци. “Оператор” – измамник, получава от тях генерално пълномощно и започва да работи, трупайки дългове. В един момент той обявява фалит на компаниите и дълговете се водят на името на чужди граждани, от които не може да се събере нищо, защото обикновено следват дълги дела за измами, злоупотреби с подписи и други подобни.

8.  “Танго”

Номерът при тази разновидност е, че данъчната регистрация на група фирми непрекъснато се мести – от един адрес на друг, от данъчна служба в данъчна служба, защото се препродават от един на друг собственик. Така, освен че се сменя собственикът, натрупаните задължения стъпаловидно се “завещават” на предпоследната данъчна служба, докато накрая се пристъпи към обявяване във фалит на последната фирма. Тя пък “изненадващо” е станала собственост на човек, който е неплатежоспособен.

9.  “Купувач на себе си”

Преди да пристъпи към обявяване във фалит, затруднената компания купува фиктивно друга, която става неин кредитор и която на свой ред купува празната фирма, но вече на публичен търг. Имало на практика разигран такъв казус, при който фиктивният купувач дори играл срещу банка на търга. Ставало въпрос за продажба на фирма за имоти, които били ипотекирани от банка срещу доста голям фирмен кредит.

СХЕМАТА
1.    Регистрират се фирми 6 различни данъчни офиси из цялата страна.
2.  Извършват се серия фиктивни сделки както между тях.така и с Външни дружества. източва се ДДС от държавата.
3.  Избира се фирма бушон.
4.  Разпродава се имущество то на останалите фирми на по-ниски цени.
5.  фирмата бушон купува или получава като дарение останалите компании, които Вече са без имущество и банкови сметки.
6.  Бушонът, натоварен само с дългове, се прехвърля на социално слаб,болен или клошар       А срещу малка сума. Той става собственик на кухата фирма.
7.  Данъчните стигат до фирмата бушон, но новият собственик няма нищо, с което дълговете да бъдат погасени. Те се отписват като несъбираеми.

Информация: вестник 24 часа