Мария Динева: Не вярвам, че съм отстранена по лично решение на проф. Танчев

Кметът на Стара Загора проф. Светлин Танчев се срещна с ръководствата и на 7-те десни партии от “Демократична Стара Загора”. Разговорите целят да уточнят отношенията на коалицията с градоначалника през оставащата година от мандата.

От квотата на “Демократична Стара Загора” бе назначена зам.-кметът Мария Динева, която преди дни бе уволнена от професора. Вероятно на срещата ще бъде поискано и обяснение за решението му да я освободи.
За свършеното през мандата й, за бъдещите й планове и коментар за освобождаването й с Мария Динева разговаря репортерът на Новината Зорница Семерджиева.

– Г-жо Динева, какво загубихте преди три години, когато поехте поста зам.-кмет на Община Стара Загора?
– Свободното си време и възможността сама да определям дневния си график.

– А какво спечелихте сега, когато бяхте уволнена от поста?
– Повече време за себе си, за близките си и приятелите си.

– Съжалявате ли, че приехте да станете заместник-кмет?
– Не, не съжалявам. Много неща научих чисто практически за тези три години.  Работата ми беше изключително интересна. Аз съм работила в администрация, но на съвсем различно ниво – като сътрудник в Областната администрация. В Общината имах възможността да видя нещата от другата страна – не на изпълнителя, а на човека, който определя какво да се случва.

– Оттук нататък, с какво смятате да се занимавате професионално?
– Първо, мисля да си почина малко. Аз все още съм в майчинство. След Нова година ще взема решение.

– Бихте ли се върнали на административен пост отново?
– Не знам, не съм сигурна.

– За какво не Ви стигна времето?
– За много неща. В общи линии считах, че тази последна година от мандата е много важна. Не успях да завърша проекта “За децата на Стара Загора – с отговорност и любов”. Имах идея да работя и по два нови проекта, бях ангажирала и колеги. В моето направление имаше две възможности за участие. По мярка “Културни и иновативни събития”, която беше отворена на 8 ноември, има добри възможности за участие в Стара Загора. В края на ноември ще бъде отворена схемата “Реконструкция, обновяване и оборудване на лечебни заведения”. Това отново е нещо много важно и при всички случаи Общината трябва да разработи такъв проект. За всички е ясно в какво състояние са диспансерите.

– Огорчена ли сте от начина, по-който бяхте отстранена от поста?
– Неприятно ми е това усещане, което остана у хората. Някакси не стана ясна каква е причината.

– Всъщност проф. Танчев още не е съобщил мотивите си.
– Да така е. Смятам, че нещата трябваше да бъдат казани.

– А какво е обяснението Ви, защо бяха премълчани причините?
– Нямам обяснение. Аз лично сама го попитах два пъти – защо? Но така и не получих ясен отговор.

– Областното ръководство на политическа партия ГЕРБ, от която е кметът, твърди, че няма отношение към уволнението Ви. Вярвате ли, че е така?
– Не. Не смятам, че е лично решение на проф. Танчев, както той заяви.

– Чие е тогава?
– На този етап ще се въздържа да споделя предположенията си. Надявам се, че на срещата му с колегите от “Демократична Стара Загора” ще даде отговор.

– Какво е мнението Ви за работата на ръководството на община Стара Загора?
– Определено има неща, които биха могли да бъдат изгладени и вярвам, че това ще се случи. Не бих си позволила да критикувам администрацията, част от която бях допреди дни.

– Кой смятате, че беше най-големият Ви успех като зам.-кмет по хуманитарните дейности?
– Като най-голямо предизвикателство приех проекта “За децата на Стара Загора – с отговорност и любов”. Първо, защото беше първият по рода си за Общината. Второ, това, което се случи, е един много мащабен ремонт, касаещ почти 2000 деца на Стара Загора.

– Съжалявате ли, че лишихте от внимание собственото си малко дете веднага след раждането му, за да работите по проекта за останалите деца?
– Не, не съжалявам. Аз имам късмет, че има кой да ми помага за отглеждането на Александър. Гледа го моята баба Гинка, която е невероятна жена. Грижи се за него с голямо желание и мисля, че му дава вниманието, от което има нужда. Истина е, че много рано се върнах на работа. Може би на 22-рия-23-тия ден се наложи да отида в Общината. От този момент нататък почти всеки ден бях на работа, а от април и по обектите, ремонтирани по проекта.
Така че не съжалявам, защото направихме нещо, което наистина си струва. Това е нещо, което ще остане след мен. Бях приела тази задача много лично и вложих много емоция. Затова се надявам да се приключи проектът докрай успешно. Той не свършва само до 3 януари, когато трябва да предам документите в МРРБ. Той ще приключи тогава, когато и последният лев, вложен по него, бъде приведен в сметката на Общината.

– Бихте ли оспорили в съда уволнението си?
– Категорично не. Уважавам правото на проф. Танчев да реши с кого да работи в екип. Каквито и да са причините за освобождаването ми, за мен въпросът е приключен.

Интервю: вестник Новината