Да мислим зелено! Или как обществото да спечели от боклука

Колко от българските семейства събират разделно отпадъците? Защо това все още не е широко разпространена практика у нас, както е, например, в другите европейски страни? Как да мислим „зелено“, че да променим поведението на хората – от най-малките в семейството до възрастните, така че действително да заживеем в една по-благоприятна среда.

Това са само част от поставените цели, които редакцията на регионалния ежедневник Новината и ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД – като социално ангажирано дружество, искат да постигнат чрез средствата на журналистиката. Затова в продължение на няколко месеца ще ви предложим различни гледни точки и коментари – както на експерти, така и на хората от региона.

Въпреки че в по-голямата част от страните членки на Европейския съюз разделното сметосъбиране е въведено отдавна, съюзът не поставя условие пред присъединяващите се държави да започнат да събират отпадъците според вида им. За да се пестят ресурси обаче, ЕС настоява за определени нива на оползотворяване на отпадъците, които са задължителни за всички страни. Така индиректно членовете биват насърчавани да прилагат разделното събиране, защото то е най-ефективно при използване на отпадъците и превръщането им във вторични суровини. В момента само няколко общини в България са въвели събирането на боклуците според вида им – хартия, пластмаса, метал, битови отпадъци. В по-големите градове сметта се хвърля в общи кофи, което затруднява последващата я обработка.

Ако отпадъците се събират разделно, голяма част от тях ще бъдат преработвани или изгаряни без риск за околната среда. Ще се намали и количеството на боклуците, които трябва да бъдат депонирани в сметища.
Според европейските изисквания, през тази година България трябва да оползотвори около 25 на сто от събраните отпадъци. Постепенно този процент трябва да се увеличава.
Макар да изглежда относително лесно, разделното събиране е доста сложно и задължително трябва да е съпроводено с широка разяснителна кампания.
В повечето европейски страни специален екип от общински служители или доброволци отива при всеки новонастанил се в съответния град човек и подробно му разяснява правилата за сортиране на боклука.
Прието е отпадъците да бъдат изхвърляни в различни кофи – според вида им. Практиката сочи, че е най-ефективно кофите за разделно събиране да са оцветени различно.

Приетата маркировка в Европа е жълтите кофи да се ползват за събиране на пластмаса, сините – за стъкло, зелените – за хартия, а червените – за метални отпадъци.
За по-голямо удобство в някои от страните членки на ЕС се раздават или продават найлонови чували в различни цветове, които домакинствата ползват за сортиране на боклуците. Така хората са улеснени, а фирмите по сметосъбиране лесно могат да познаят чувала, който е хвърлен в неправилния контейнер и да го преместят.

Преди година правителството прие национална програма за управление на отпадъците. Тя предвижда въвеждане на разделното събиране на отпадъците в цялата страна. Гражданите и фирмите, които не хвърлят боклука си разделно, ще плащат глоби от 150 до 500 лв.
Въпреки санкциите, не е реално да се очаква хората да започнат да сортират боклуците още при въвеждането на разделното сметосъбиране, обясниха екоексперти. Според тях, нормално е населението да свикне да разделя отпадъците до 1-2 години.
В някои от европейските страни са въвели и принудителни мерки, които да насърчат населението да спазва изискванията за разделното събиране. Сред най-ефективните мерки е отказът на фирмите да извозват сметта, която не е сортирана по определения начин. Така жителите на съответната сграда-нарушител започват да се контролират помежду си и, в крайна сметка, се постигат изискванията за сортиране на боклука.