- 08.11.2010
- Posted by: admin
- Category: News

Когато човек получи признание и обществена оценка за плодовете на своя труд, това безспорно е една голяма радост, казва новият носител на наградата “Николай Лилиев” Дочка Къшева. Признава, че в живота си се ръководи от мисълта на Емил Зола – че смисълът на живота е във вечното усилие да се направи нещо.
“Наистина има смисъл да се живее, когато човек влага своята същност постоянно в това, което прави. Така делата ни се проектират във времето. Например в огромната армия от учители по музика – фолклористи и дечицата, с които работим повече от 15 години, откакто е създадено нашето сдружение НМФС “Орфеево изворче”, сочи Къшева резултата от дългогодишния си труд като учител и създател на мащабния фолклорен детски форум, който вече 6-а година се прави в Стара Загора. “Тази година ние отбелязахме неговия 10-годишен юбилей”, казва наградената и повтаря, че от това по-голяма радост няма и е повече от която и да е награда.
“За общо 10 години, 6 от които сме в Стара Загора, се събират по около 2000 орфеончета на издание – сметнете ги и ще излезе, че това е една малка армия от деца, докоснали се до българския фолклор. Само за това си струва да повторя живота си. И не само това – докато съм жива и мога, ще работя за децата. Без да звучи като клише – аз имам тяхната огромна любов и те имат моята, а любовта към фолклора е път и за себепознание. Така от малки ние си отговаряме на въпроси – кой съм аз, откъде идвам, кои са корените, кой е родът ми. А нашата основна идея и цел е да запазим родовата памет, традициите и националната идентичност, което е много, много важно. Това е моята кауза”, добавя музикалният педагог.
Родена е в едно малко селце, сгушено в полите на Средна гора – с. Запалня,общ. Твърдица. Сега него вече го няма, защото са изградили язовир “Жребчево”. “Детството ми премина сред дивната природа и богатите по душа хора от селото. В детската ми памет се е съхранила много красота и хармония между хора и природа. Имаш усещането, че всички в селото представляват едно голямо семейство, отзивчиви и отворени към радостите и болките на всеки човек”, връща лентата Дочка Къшева. Началното си образование завърших в родното си село, прогимназия – в с. Долно Паничерево, а гимназия – в Димитровград. Още като ученичка запяла народните песни, които слуша от бабите.
“Първата народна песен, която запях, беше “Мама Петранка думаше” и така се заредиха годините, през които аз пеех, а по-късно започнах да свиря и на акордеон. Много ми е трудно да избера една от всички безценни народни български песни, но все пак най-любими са ми “Лале ли си, зюмбюл ли си” и “Руфинкината”. Много обичам родопския фолклор, въпреки че съм тракийски изпълнител”, добавя музикалният специалист.
Казва, че, освен музика, пише и стихове, и обича поезията, защото зад всеки стих чува и музика. Има композиции по много народни и други текстове, а в последните години е написала много обработки на народни песни за детски и ученически народни групи и хорове, които днес звучат по концерти, конкурси и различни медии. Иначе има диплом за висше образование от ВМПИ – сега АМТИИ, в Пловдив, специалност „Фолклор и музикална педагогика“.
“От 1964 г. живея в Стара Загора – един град, който винаги ме е привличал като град на поетите, с дъха на липите, Държавната опера и правите улици. Много години работих като преподавател по акордеон в ДМШ, художествен ръководител и диригент на акордеонен оркестър и народни хорове и ансамбли”, щрихира към CV-то си отличената. През 1979 г се явява на конкурс в ИПКУ “Ан. Тошева” – сега ДИПКУ към Тракийския университет, и става преподавател по музика, а после и гл. асистент по методика на музикалното възпитание.
“Квалифицирала съм армия от учители по музика от Южна България във връзка с учебното съдържание по музика от І до ІХ клас на СОУ. След пенсионирането ми продължих да работя с деца и учители по музика като съпредседател на Националния музикално-фолклорен съюз “Орфеево изворче” до 2004 г., а от 2005 г. – като председател на НМФС”, допълва Дочка Къшева. Една от основните дейности на тази доброволна организация на учителите по музика е ежегодният детски фолклорен конкурс “Орфеево изворче”.
“Нашият конкурс е и за автентични народни песни, които учителите от съответните региони черпят от възрастни жени, баби, дядовци, и нашите деца отиват при тях. Тази в известен смисъл изследователска работа е най-ценната. Децата сами отиват да пият от извора и после пеят. Дори за следващата година предвиждаме нова награда – за дете, което е изпяло нечувана досега песен”, издава в аванс доайенът на учителите по музика. Освен неговата 10-годишнина и наградата “Николай Лилиев”, Дочка Къшева събра още поводи за празници тази година – 15 години на Националния музикално-фолклорен съюз и 70-ият й юбилей.
Информация: вестник Новината