Дочка Къшева: Децата и фолклорът осмислят живота ми

Дочка Къшева

Когато човек получи признание и обществена оценка за плодовете на своя труд, това безспорно е една голяма радост, казва новият носител на наградата “Николай Лилиев” Дочка Къшева. Признава, че в живота си се ръководи от мисълта на Емил Зола – че смисълът на живота е във вечното усилие да се направи нещо.

“Наистина има смисъл да се живее, когато човек влага своята същност постоянно в това, което прави. Така делата ни се проектират във времето. Например в огромната армия от учители по музика – фолклористи и дечицата, с които работим повече от 15 години, откакто е създадено нашето сдружение НМФС “Орфеево изворче”, сочи Къшева резултата от дългогодишния си труд като учител и създател на мащабния фолклорен детски форум, който вече 6-а година се прави в Стара Загора. “Тази година ние отбелязахме неговия 10-годишен юбилей”, казва наградената и повтаря, че от това по-голяма радост няма и е повече от която и да е награда.
“За общо 10 години, 6 от които сме в Стара Загора, се събират по около 2000 орфеончета на издание – сметнете ги и ще излезе, че това е една малка армия от деца, докоснали се до българския фолклор. Само за това си струва да повторя живота си. И не само това – докато съм жива и мога, ще работя за децата. Без да звучи като клише – аз имам тяхната огромна любов и те имат моята, а любовта към фолклора е път и за  себепознание. Така от малки ние си отговаряме на въпроси – кой съм аз, откъде идвам, кои са корените, кой е родът ми. А нашата основна идея и цел е да запазим родовата памет, традициите и националната идентичност, което е много, много важно. Това е моята кауза”, добавя музикалният педагог.

Родена е в едно малко селце, сгушено в полите на Средна гора – с. Запалня,общ. Твърдица. Сега него вече го няма, защото са изградили язовир “Жребчево”. “Детството ми премина сред дивната природа и богатите по душа хора от селото. В детската ми памет се е съхранила много красота и хармония между хора и природа. Имаш усещането, че всички в селото представляват едно голямо семейство, отзивчиви и отворени към радостите и болките на всеки човек”, връща лентата Дочка Къшева. Началното си образование завърших в родното си село, прогимназия – в с. Долно Паничерево, а гимназия – в Димитровград. Още като ученичка запяла народните песни, които слуша от бабите.

“Първата народна песен, която запях, беше “Мама Петранка думаше” и така се заредиха годините, през които аз пеех, а по-късно започнах да свиря и на акордеон. Много ми е трудно да избера една от всички безценни народни български песни, но все пак най-любими са ми “Лале ли си, зюмбюл ли си” и “Руфинкината”. Много обичам родопския фолклор, въпреки че съм тракийски изпълнител”, добавя музикалният специалист.
Казва, че, освен музика, пише и стихове,  и обича поезията, защото зад всеки стих  чува и музика. Има композиции по много народни и други текстове, а в последните години е написала много обработки на народни песни за детски и ученически народни групи и хорове, които днес звучат по концерти, конкурси и различни медии. Иначе има диплом за висше образование от ВМПИ – сега АМТИИ, в Пловдив, специалност „Фолклор и музикална педагогика“.
“От 1964 г. живея в Стара Загора – един град, който винаги ме е привличал като град на поетите, с дъха на липите, Държавната опера и правите улици. Много години работих като преподавател по акордеон в ДМШ, художествен ръководител и диригент на акордеонен оркестър и народни хорове и ансамбли”, щрихира към CV-то си отличената. През 1979 г се явява на конкурс в ИПКУ “Ан. Тошева” – сега ДИПКУ към Тракийския университет, и става преподавател по музика, а после и гл. асистент по методика на музикалното възпитание.
“Квалифицирала съм армия от учители по музика от Южна България във връзка с учебното съдържание по музика от І до ІХ клас на СОУ. След пенсионирането ми продължих да работя с деца и учители по музика като съпредседател на Националния музикално-фолклорен съюз “Орфеево изворче” до 2004 г., а от 2005 г. – като председател на НМФС”, допълва Дочка Къшева. Една от основните дейности на тази доброволна организация на учителите по музика е ежегодният детски фолклорен конкурс “Орфеево изворче”.
“Нашият конкурс е и за автентични народни песни, които учителите от съответните региони черпят от възрастни жени, баби, дядовци, и нашите деца отиват при тях. Тази в известен смисъл изследователска работа е най-ценната.  Децата сами отиват да пият от извора и после пеят. Дори за следващата година предвиждаме нова награда – за дете, което е изпяло нечувана досега песен”, издава в аванс доайенът на учителите по музика. Освен неговата 10-годишнина и наградата “Николай Лилиев”, Дочка Къшева събра още поводи за празници тази година – 15 години на Националния музикално-фолклорен съюз и 70-ият й юбилей.

Информация: вестник Новината



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам