Борис Комитов: Въртенето на Земята се забавя. Идват и студени години

Ст. н.с. д-р Борис Комитов работи в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен при Българска академия на науките. Д-р Комитов говори за закономерните промени в активността на Слънцето и обяснява защо зачестяват земетресения и се повишава вулканичната активност.

– Д-р Комитов, Все още се радваме на циганското лято, но предричат люта зима… Студена зима ще рече сърдито Слънце?

– Все още не е сърдито. В момента истината е, че сме в условията на свръхвеко-ви слънчев минимум, който започна след 2006 г. Вече и в официалните научни среди се признава, че имаме дълбок слънчев минимум – НАЙ-ДЪЛБОКИЯ ПОНЕ ОТ 100, А НАЙ-ВЕРОЯТНО ОТ 200 ГОДИНИ НАСАМ. Въпреки, че са минали две години от началото на сегашния 24-и Цюрихски 11-годишен цикъл, слънчевата активност изключително бавно се покачва. Това се отнася и до образуването на петната по Слънцето.
Ще имаме един изключително слаб 11-годишен цикъл от гледна точка на петнообразуване, на електромагнитна радиация, включително и на общата слънчева радиация с максимум не по-рано от края на 2012 г., но по-скоро през първата половина на 2013 година.

– Как това ще се отрази на климата?

– Първо, ВИСОКАТА СЛЪНЧЕВА ЕЛЕКТРОМАГНИТНА РАДИАЦИЯ ПО ПРИНЦИП СПОСОБСТВА ЗА ЗАТОПЛЯНЕТО. Но в момента нейното покачване е направо вяло. Дори може да се каже, че последните три месеца общата слънчева радиация вместо да показва признаци на растеж, показва признаци на задържане, на застой. Слънчевата електромагнитна радиация в момента е такава, че дава основание да мислим за една умерено студена зима. Очакванията, че през 2010 г. слънчевата активност ще започне бързо да се покачва и ще имаме голямо затопляне, не се сбъднаха. Сега се вижда колко бързо всякакви обнадеждаващи явления за топъл климат много бързо бяха елиминирани.

– Но нали свикнахме да мислим, че идва глобално затопляне?

– Много се акцентира на това, че през лятото В РУСИЯ БИЛО МНОГО ТОПЛО И ИМАЛО ГОРСКИ ПОЖАРИ. Такива събития обаче е имало много и в миналото – описани са десетки такива за последните 600 години! А никой не казва, че в същото време имаше изключително студена зима в Южното полукълбо. И особено в Южна Америка. Не беше топло лятото и в Западна Европа. През юни в Чехия и Австрия валя сняг!
ЧАК СЕГА ВЗЕХА ДА ГОВОРЯТ, ЧЕ ГЪЛФСТРИЙМ ВЗЕ ДА ОТСЛАБВА ОТ 2005 Г. Свързано е с това, че навлязохме в свръхвекови слънчево-климатичен минимум. Напоследък едно френско проучване показа връзката между нивото на слънчевата активност и особено тези дълбоки минимуми, при които скоростта на околоосното въртене на Земята се забавя, както е в момента. Това обаче не означава, че ще го усетим. Тук става въпрос за вариации, които са много под или около 1 секунда.

– На какво се дължи това забавяне?

– Дължи се на промените в междупланетната среда. И специално на междупланетното магнитно поле, което е продължение на слънчевото магнитно поле. Ако става някаква промяна в условията на взаимодействието между земното и междупланетното магнитно поле, то ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СКОРОСТТА НА ВЪРТЕНЕТО НА ЗЕМЯТА.
Получава се някакъв роторен ефект, който е слаб, за да го усетим и да го измерим. От практическа гледна точка това няма значение даже и за астрономическите наблюдения. Но от тектонична и климатична гледна точка тези десети или стотни от секундата в промяната на скоростта са много важни. Защото, когато скоростта на въртене се променя, тогава във външните части на земната кора възникват допълнително инеръчни сили. Какво е инеръчна сила?  Такава е например силата, която възниква, когато се движим в превозно средство и шофьорът удря спирачка или натиска газта. ДА СИ ПРЕДСТАВИМ БЛОКОВЕТЕ НА ЗЕМНАТА КОРА. ТЕ СА КАТО ПЪТНИЦИ В АВТОБУС.
Ако в момента шофьорът удари спирачка, всички усещат това нещо. Именно такива явления водят до стимулиране на тектоничната активност и земетресенията зачестяват. Това оказва влияние също и на атмосферната циркулация и на океанските течения.
От 2004 г. насам наблюдаваме такова нарастване на сеизмичната активност в общ планетарен мащаб с изключително силни земетресения, доста по-силни от последните няколко десетилетия, а напоследък и усилване на вулканизма. Подобна обаче е била ситуацията преди около 200 години – по време на слънчевия свръхвекови Минимум на Далтон. Те са в резултат на влизането на Слънцето всвръхвековия слънчев минимум и преструктурирането на слънчевото и междупланетното магнитно поле. ОТТУК ИМАМЕ УСИЛВАНЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА И НА ВУЛКАНИЗМА. Аз не очаквам това да спре скоро.

– Трудно можем да превключим от манипулацията за глобалното затопляне към суровата истина, че в тази криза не можем да се надяваме поне на топла зима…

– За съжаление, нямаме почти нито един сериозен фактор, който да ни даде някаква надежда да мислим за топла зима. Имаме ниска слънчева радиация, слабо магнитно поле на Слънцето, свързано с общата слънчева активност. Образуването на петна по Слънцето е слабо в момента. От друга страна имаме висок поток на космическо лъчение от далечния Космос с т. нар. галактични космически лъчи, които пък ОБРАЗУВАТ АЕРОЗОЛИ ДИМКИ, КОИТО НАМАЛЯВАТ СЛЪНЧЕВОТО ЕФЕКТИВНО СВЕТЕНЕ.
Повечето активни процеси към настоящия момент протичат в северното полукълбо на Слънцето, което също не обещава топла зима. Единственото много важно благоприятно обстоятелство е, че все още мощността на слънчевите изригвания е ниска, а самите те са все още доста редки явления. Това обаче най-вероятно ще се промени към 2012 г., около и след 11-годишния максимум. Тогава се очаква да започнат мощни изригвания, преобладаващо в северното полукълбо. В комбинация с ниската слънчева свети-мост това може да означава само много студени зими с отрицателни температурни рекорди.

– А защо това не може да бъде най-студената зима от 1000 години, както се тръби В някои медии?

– Тези, които говорят за сравнение с 1000 години назад, явно не познават климатичната история на Земята. ПРЕДИ 1000 ГОДИНИ КЛИМАТЪТ Е БИЛ ПО-ТОПЪЛ ОТ СЪВРЕМЕННИЯ, а Гренландия е била наистина зелена страна. Застудяванията започват след това.
Най-студеният климат през последните 1000 години е между XV и началото на XVIII век. Това е така нареченият малък ледников период. Тогава замръзванията на крайбрежните води на Черно море са били чести явления, а ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ЗАМРЪЗВАНИЯТА НА ДУНАВ.
Така че, ако трябва да търсим мярка за студена зима, това е преди 300 – 400 години. Малкият ледников период обаче е свързан с 2200 – 2400-годишните слънчеви минимуми, а такова нещо не очакваме да се случи на Слънцето скоро. Минимумът, за който говорим, е 200-годишен, подобен на Минимума на Далтон. Следователно, ако говорим за студени зими, то те ще приличат натези от времето на Наполеон, а не на тези по времето на Луи XIV и Петър Велики.

Интервю: вестник Национална бизнес поща