Дипломатът проф. Румен Стоянов: България трябва да се гордее с Дилма

Кандидатката на управляващата Партия на трудещите се Дилма Русеф спечели президентските избори в Бразилия, обяви Върховният избирателен трибунал. Русеф е получила 56% от валидните гласове срещу 44% за нейния съперник – социалдемократа Сера. Русеф обещава да създаде милиони работни места. Да подобри инфраструктурата и образованието.

Да използва наскоро откритите петролни богатства, без да се отклонява от цялостните планове за увеличаване на благоденствието на населението и от пазарната политика на своя предшественик Луис Инасиу Лула да Силва.

Професор Румен Стоянов е роден на 29.10.1941 в с. Драганево, Великотърновско. Следва в СУ “Св. Климент Охридски” и в Хаванския университет. Работил е в Бразилия в българското посолство 10 години (1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004), експерт по Латинска Америка, много добре познаващ Бразилия. Сега е преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ “Св. Климент Охридски”, където води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия. Превежда поезия и белетристика от испански и португалски. Сред превежданите от него автори са Маркес, Кортасар, Борхес, Карпентиер. На 26 юли тази година в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” беше представена книгата на Машадо де Асис “Посмъртни спомени на Брас Кубас”, преведена от Румен Стоянов. Професорът е автор на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Наскоро проф. Стоянов гостува в Стара Загора по време на честването на старозагорските поети Кирил Христов и Николай Лилиев.

– Проф. Стоянов, как преценявате избора на бразилците?
– Изборът на Дилма Русеф за президент на най-голямата държава в Южна Америка, на петата по население и осмата по големина икономика в света е изява на избирателите, които са преценили качествата й. Тя има голям опит – в края на 1980-те работи в кметството на Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика, и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. В периода 2003-2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на досегашния президент Луиш Инасио Лула да Силва.

– В Бразилия сте се срещали с Дилма Русеф. Какъв човек е тя?

– Открит, достъпен, сърдечен, с много добри чувства към България. Когато бях в Бразилия, имах възможност да се срещна и с майката на Дилма Русеф, която също се казва Дилма. През 1973 година бях в Белу Оризонте – града, в който Дилма Русеф е родена. Там се откриваше изложба за българската природа и българските икони, целта на която беше да разкаже за България в Бразилия. По време на откриването й една жена се приближи до мен и каза, че нейният съпруг е български имигрант, че името му е Педро или Петър Русеф. Тя каза, че познава български поетеси, че Елисавета Багряна е гостувала в дома им за няколко седмици. И ми показа снимки от това посещение. По-късно през 2005-2006 година се срещнах и със самата Дилма Русеф. Тогава тя каза, че се чувства наполовина българка, имайки предвид баща си. В Бразилия населението е съставено от всички народи в света – има бели (49.7%), мулати (42.6%), чернокожи (6.9%), азиатци (0.5%) индианци (0.3%). Така че тя си е бразилка, но с български корен и това не прави голямо впечатление там.

– Какво пожелавате на новия президент?

– Прегръщам я, въпреки разстоянието, пожелавам й от сърце да е здрава. Тя е четвъртата жена, която става президент на страна в Южна Америка след Изабел Перон и Кристина Фернандес де Кирхнер – на Аржентина, и Мишел Бачелет – на Чили. Дилма Русеф е и 57-ата жена в света, която става президент на суверенна нация. Тя има големи възможности. Пожелавам й късмет и се надявам един ден да я посрещнем тук.

– Отварят ли се по-големи възможности за България след нейния избор?

– България винаги е имала възможност да присъства на бразилския пазар. Вратите за нея там са отворени. Друг е въпросът, че ние не се възползваме достатъчно добре от това. Не оценихме истинските възможности на Бразилия – за нас тя е страната на кафето и на футбола. Но Бразилия печели много повече от продажбата на самолети, отколкото от търговията с кафето. Важното е сега нашата държава да се заинтересува много повече от тази латиноамериканска страна. Или казано на футболен език – сега топката е в нашите ръце.

– Според Вас, можем ли ние, българите, да се гордеем с Дилма Русеф?

– В центъра на София, в западната част на пространството пред сградата на телефонната палата е паметникът на Джон Атанасов. Мисля, че нищо не пречи един ден до него да бъде и монументът на Дилма Русеф. Още повече, че „Индипендът“ я определи като най-влиятелната жена в света. Смятам, че имаме пълното право да се гордеем с нея. Знаете как „работи“ в САЩ това, че бащата на президента Барак Обама е от Кения – цяла Африка се гордее с неговия произход.

Интервю: вестник Новината