Диагнозата Аутизъм – за какво всъщност става дума?

С д-р Таня Танева, специалист логопед-психотерапевт, разговаряме за най-бързо прогресиращата, ако не броим алергиите, болест през XXI век. Терминът аутизъм в точен превод означава съществувам сам за себе си. Обикновено се посочва следната симптоматика: емоционална лабилност, невнимание, разконцентрираност, стереотипни движения, собствен свят, неспособност за изразяване и разчитане на емоции и забележете, цитирам Лео Канер: физически красиви деца, обяснява д-р Танева.

Факторите, които причиняват аутизма, са твърде разнообразни, а клиничната картина има строго индивидуални прояви, което допълнително затруднява изясняването на природата на тази диагноза. ВИНАГИ СЕ ИЗНЕНАДВАМ ОТ БЪРЗИНАТА И СИГУРНОСТТА, с която доста специалисти у нас поставят диагнозата аутизъм. Още повече, че има редица синдроми – на Аспергер, Канер, Рет и т.н., чиято симптоматика е доста сходна с посочваната при аутизма. Но страдащото от синдром дете не е аутист. Говоря по темата, защото в последно време съм свидетел на болката на множество майки, чули за детето си страшната диагноза, БЕЗ ДОРИ ДА ИМА РЕАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ – едно дете също като възрастните може да има добри и лоши дни в емоционален аспект, да е невнимателно или раздразнително, да се затвори за определен период в себе си. Дори е логично предвид времето, в което живеем.

Да не говорим, че всяко дете е физически красиво за родителите си, така че тази аутистична характеристика пък е направо уникална.
Плашещ е субективизмът при поставяне на диагнозата, тревожи се психотерапевтката. Според нея, понякога С ДЕТЕТО, КОЕТО ИМА ВРЕМЕННИ ПРОБЛЕМИ е достатъчно да поработи сериозно психолог, или психолог и логопед и то да излезе от състоянието, което го е обзело.
Един от най-важните фактори при аутизма е говорът, липсата на такъв или сериозни затруднения с произношението. Не отричам, че е много плашеща мисълта да не чуеш никога детето да говори или да говори неправилно, но това също не го прави аутист. Има тежки диагнози като късно преговаряне, дефицит на вниманието, синдромите, които посочих…
За ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО МАКСИМАЛНОТО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ на детето обаче, е нужно да се види какъв точно е проблемът и да се приложи правилното лечение, а не веднага да се подсигуряваме с една доста неутрална и всеобхватна, често поне в България – погрешна диагноза, смята Таня Танева.
Споделя, че за нейна радост практиката показва, че доста от децата с тежки говорни смущения, при правилна методика на работа с тях всъщност проговарят. АУТИСТИЧНИЯТ ФЕНОТИП ЕДИН ДЕН НАИСТИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАН, но всъщност и до днес това не е направено и хората трябва да го знаят, казва д-р Танева.
Във всяка сериозна, не популярна, а медицинска книга, посветена на аутизма, се започва или завършва с думите, че етикетът аутизъм не носи никаква конкретна стойност за индивида, обозначаван с него. По-скоро терминът служи за ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ЕДНО МАЛЦИНСТВО, което се различава от останалите хора и от досега идентифицираните синдроми и проблеми. Затова е много важно родителите, чувайки диагнозата аутизъм, която на практика е доживотна присъда с възможност за съвсем леки корекции, да търсят и друго мнение, да знаят, че проблемно поведение се наблюдава при много деца в определен период от живота им, което не ги прави мигновено аутисти.

Информация: вестник Национална бизнес поща