- 17.10.2010
- Posted by: admin
- Category: News

При в жилищното строителство пазарът е нулев. Практически жилища не се купуват и продават, въпреки че цените много паднаха. Има много изградени жилища, за които купувачи не могат да се намерят. Затова не се строят и нови, казва Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
– Г-н Бойков, наближава Димитровден, денят, който символично слага край на активния строителен сезон. Какво показва есенната равносметка?
– Ако някой е очаквал наесен да броим пилци – такива няма. Над 50% са паднали обемите в строителството в сравнение с най-добрата година – 2008-ма. През 2009 г. спадът беше с 30%. Тази година слизаме надолу с още 20%. По-лошото е, че продължаваме да потъваме,тъй като инвестиционната активност, както на държавата, така и на външните инвеститори, е много ниска. За съжаление, ОПРАВДАХА СЕ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НИ, ЧЕ 2010 Г. ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ТЕЖКА. Очаквахме в края на годината да започне икономическа активност, но нещата се отлагат за април догодина.
– Надеждите на големите строителни компании миналата година бяха, че ще се спасят чрез големите пътностроителни проекти, финансирани както от държавата, така и от европейските фондове. Случили се това?
– Не се получи така. Сами виждате какъв е процентът на заплащане и какъв на усвояемост. ЕДВА ПОСЛЕДНИТЕ 1-2 МЕСЕЦА ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ПУСКАТ ТЪРГОВЕ и то само по програма Регионално развитие. Автомагистрала Тракия сега започва да се строи, така че тя няма да може да направи големи обеми през тази година, а и хората, които са заети там, не са много. От 130 пътностроителни фирми в България реално работят някъде 8 – 9. Други обекти практически в България няма, защото се спряха проектите на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, които бяха за рехабилитация на пътища. А там СУМИТЕ БЯХА ЗНАЧИТЕЛНИ – ОКОЛО 300 МИЛИОНА ЕВРО. Така че тази година е лоша за строителите.
– Станахме свидетели на фалита на Мостстрой. За какво е симптом един подобен фалит?
– Според мен, това са някакви финансови схеми. Първо, няма фалит, има обявяване в несъстоятелност. Законът го позволява. Вероятно става дума за взаимоотношения между банки-кредитори и собствениците на фирмата. Така че този случай няма да се отрази на строителния пазар.
– В същото време обаче много строителни компании се оплакват, че имат много вземания от държавата…
– Чрез подписано споразумение между Българската стопанска камара и финансовия министър и чрез ЕБВР ОКОЛО 250 МИЛИОНА ЛЕВА БЯХА ИЗПЛАТЕНИ НА ФИРМИТЕ и то по всички програми. Бизнесът има вземания от държавата главно по пътищата – около 50 милиона лева, и от ПУДОС, който не е включен в тази програма за връщане на пари. Мисля, че голямата част от парите бяха изплатени. Взеха си ги главно малките и средните фирми. Останаха големи фирми, за които не е изгодно да правят 10% сконтове.
– Има ли раздвижване поне в жилищното строителство?
– Там пазарът е нулев. Практически жилища не се купуват и продават, въпреки че цените много паднаха. Има много изградени жилища, за които НЕ МОГАТ ДА СЕ НАМЕРЯТ КУПУВАЧИ. Затова не се строят и нови. Спадът в жилищното строителство е много голям, докато в инфраструктурното строителство имаме някакъв минимален растеж от 1 – 2 процента, но там пък обемите са толкова малки, че всяка обществена поръчка се отразява на процентите.
– Някои хотели по морето бяха обявени на търг с надеждата да се намерят купувачи. Появиха ли се нови практики в опитите да се раздвижи пазара?
– Пазарът няма да се раздвижи каквито и хватки и търговски трикове да се прилагат, ДОКАТО НЕ СЕ РАЗДВИЖИ ВЪТРЕШНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ и хората не се успокоят. С две суми, докато не излезем от кризата. Много хотели се предлагат по морето и заводи се предлагат дори, но няма купувачи.
– Какви са прогнозите Ви за следващите месеци, за 2011 г.?
– Предстои много тежка зима, защото фирмите вече нямат резерви. Резервите тази година им помагаха да оцелеят. При нас около 1200 фирми не подновиха своите разрешителни за строителство. Въпреки това има достатъчен брой строителни фирми, които СТОЯТ НА ПАЗАРА, МАКАР И С НАПОЛОВИНА АКТИВНОСТ.
Прогнозите до април не са добри. Дано успеем във времето до следващата пролет да пуснем търгове и да тръгнат повече обществени поръчки. Истината обаче е, че бюджетът за следващата година е изключително рестриктивен в областта на строителството. Бюджетът на нашето министерство е толкова малък, че то едва поддържа статуквото още тази година. Мисля, че догодина напролет ще ударим дъното и бавно ще влезем в депресия. Спадът ще спре, защото просто няма накъде да падаме повече. Положителен знак е, че ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ ЗАПОЧНАХА ДА ИЗЛИЗАТ ОТ ТОВА СЪСТОЯНИЕ и аз се надявам оттам да дойдат чужди инвеститори.
– Те ли са спасителната сламка?
– След като бюджетът не може да генерира приходи, за да направи капита-лови разходи, чуждите инвестиции и европейските програми са някакъв вариант. Макар че там има едно условие – европейските програми се финансират от бюджета първоначално, след което се връщат парите. Тези пари обаче идват в рамките на около година. Така че, за да поддържаме нисък дефицит, и бюджетът по европейските програми едва ли ще бъде особено активен.
Интервю: вестник Национална бизнес поща
Инж. Иван Бойков е завършил Техническия университет през 1974 г. Работил е в Енергопроект, Цимент плант – Темелково, Балканкар АД, ЗИТ Инвест АД. От 1997 до 2001 г. е народен представител от 27-ми многомандатен Старозагорски избирателен район. От 2001 до 2003 г. е генерален секретар на ФИГ РЕЙ Холдинг АД, след което е изпълнителен директор на Българската браншова камара Пътища. Зам.-председател е на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Член е на управителния съвет на Българската стопанска камара и е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.