В Бухчевата къща е отсядал двукратно цар Фердинанд. Днес също посреща гости

Една от най-красивите къщи в Стара Загора – Бухчевата къща на ул. Цар Иван Шишман е построена през 1910 г. от австрийски архитект в стил сецесион, с богато украсена фасада, колони, фрески, изпълнена с ефирни метални декоративни елементи, резбовани корнизи и оригинални стенописи. Двуфамилната сграда е първата къща в европейски стил в града и в началото е била приемна на Стара Загора за видни гости.

Тук е отсядал двукратно цар Фердинанд през 1912 – 1913 г. През 1920 г. тя е закупена от Стоян Бухчев – известен старозагорски индустриалец, и става частен дом. Към нея е имало и стопанска постройка, служила дълги години за столова на близо 150 души от Цигарена фабрика “Слънце”. Всичко това е унищожено след 47 г.
След 9 септември 1944 г. става щаб на Съюзническата контролна комисия, а в нея се настанява пълномощникът – майор Мойсейченко. През 1947 г. една трета от къщата е национализирана по Закона за едрата градска собственост, като до 1978 г. Бухчеви плащат наем, за да обитават стая и салон в нея, а после са принудени да напуснат.

Две години преди това къщата е изцяло национализирана и обявена за архитектурен паметник. Тук през 1984 г. е устроен Дом на художника с ателиета, постоянна експозиция и Клуб на художника в приземния етаж.
След реституцията е извършен основен ремонт през 1991 г., като впоследствие къщата е служила два пъти като банков офис. През 2000 г. е изграден частен православен параклис “Св. Димитър”, осветен от старозагорския митрополит Галактион.
През 2002 г. е изградена модерна конферентна зала с 50 места и необходимата апаратура, което завършва облика на комплекс “Бухчевата къща”. До броени дни към комплекса ще отвори врати и семеен хотел с 46 легла и басейн.

Димо Бухчев: Ако трябва просете, но я опазете!

Нищо розово няма в детството ми в тази къща, но въпреки това единственото нещо, които искам от децата ми, е да я пазят. Дори ако се наложи – да просят, но да я пазят. Това емоционално завещание направи в дните около вековния юбилей на дома, в който е роден, старозагорецът Димо Бухчев.

В Бухчевата къща са родени няколко поколения от рода – чичо му и баща му, той и брат му, децата му. Заветът пък е отправен към бъдещето, което идва с петте внучета – от най-малката – 3.5-годишната Вая, кръстена на баба Ваня, до най-големия – Димо.
“Къщата, естествено, беше национализирана – 1/3 остана наша. Ние обитавахме стая и салон, а в другите се изредиха полицаи, които тъпчеха наред с ботушите си, директори на комбинати, някогашният шеф на Окръжния комитет на партията Иван Тенев и т.н. Ей така ни мина детството с брат ми, все едно, че бяхме постоянно под охрана. Под едно одеяло баща ми слушаше Радио “Свободна Европа”. Не беше лесно да те пратят в Белене, да те накарат да плащаш наем за собствената си къща. А и тук съюзниците оставиха ужасни гледки – долу таваните и подовете бяха в кръв, където бяха стреляли. Нямам мили спомени”, лаконично приключва Бухчев. Не желае да се спира в детайли и на споровете с роднините, които са имали дял в имота. Обяснява изкупуването на техните части с разлика в светогледа.
“Те чакаха реституцията, за да спечелят нещо, а за мен това означава да влагаш още”, казва Димо Бухчев.
Избягва да влиза в подробности и за вида, в който заварват къщата след реституирането й.
“Художниците бяха махнали всички стенописи. Къщата бе безстопанствена, доста неща бяха изчезнали – кристалните огледала, плъзгащите врати с гоблените са завинаги загубени.
Все още обаче къщата е с оригиналните си 100-годишни дограми. Те са от червен чам и единственото, което е направено, е да се пребоядисат. Сменен е и целият покрив – бил на греди, които не са пипани, защото няма да мръднат още 100 години.
Вдигнатият преди 10 години параклис “Св. Димитър” в двора пък е единственият частен, в който може да се извършват ритуали за сватби, кръщенета и помени. Той е изографисан от художника Никола Москов. От църквата “Св. Димитър” в Солун  пък проводили осветена икона, специално за параклиса.

Информация: вестник Новината