Незаконната сеч ощетява държавта с 50 млн. лв. годишно

Незаконната сеч в момента е голем бич и годишно България губи от нея близо 50 млн. лв. Реалният добив на дървесина е около 4.1 млн. куб. м., или с оборот от около 200 млн. лв. Докато незаконният е към 1 млн. куб. м., съобщи земеделският министър Мирослав Найденов.

За първи път с проекта на новия Закон за горите реално се разделят стопанските дейности от контролните функции в горите. Идеята е да се създаде един силен контролен орган, който ще бъде изцяло на бюджетна издръжка. Това каза Мирослав Найденов по време на представянето на проектозакона в хотел Дедеман София Принцес. Той посочи, че ще бъдат увеличени и правата на горските стражари и по този начин реално те ще имат възможност да се борят с незаконната сеч в гората, съобщиха от пресцентъра на МЗХ.
С изготвения и вече приет от Министерски съвет проект на Закон за горите ще се осъществи най-голямата реформа в горите. Гората е най-голямото ни богатство – една трета от територията на България са гори, която ние трябва да опазим и завещаем на бъдещите ни поколения. Министър Найденов коментира и текстовете в проектозакона, с които се забраняват заменките. „Те като такива вече остават в историята”, твърди той. Относно текста в преходни и заключителни разпоредби от проектозакона какво ще се случи с вече заменените територии, министър Найденов, каза, че те няма да подлежат на промяна на предназначението. Това се отнася за горите в защитените територии, в Натура 2000 и в зони „А” или „Б” на Черноморското крайбрежие.
Замени ще се разрешават само в случаите за реализирането на важни международни, национални, регионални и общински инфраструктурни проекти. Единствената възможност за замяна е оставена за подпомагане на държавата – при замяна на горски пътища, между държавата и общините. В момента  имаме случаи, когато в общински масиви има държавни пътища и самите общини не могат да кандидатстват по европрограмите за тяхното модернизиране. Има и обратните случаи когато в държавни масиви има общински пътища. Това създава проблеми на съответните общини да кандидатстват за финансиране по европейските програми и специално по мерките от втора ос на Програмата за развитие на селските райони.

Проект на Закон за горите

Основните мотиви за изготвяне на проект за нов закон за горите са преди всичко новите реалности. Те се изразяват най-вече в това, че страната, вкл. горския сектор се намира в пазарна ситуация и различна структура на собствеността в горите – държавна, общинска, частна. Необходимостта от промени, са свързани с новите и съвременни принципи за устойчиво и многофункционално стопанисване на горите. Налице са предизвикателства  пред страната и сектора, които засягат световни, европейски и национални ангажименти, свързани с функциите и значението на горите като борбата и последствията от изменението на климата, засилен обществен интерес и  защитата на биоразнообразието, подпомагане на развитието на горските райони в страната и др.. Настоящата цялостна промяна е продиктувана и катализирана от „Програма за европейско развитие на България” на сегашното правителство, което има воля и амбиция да направи тази реформа и тя стартира с подготовката и изготвянето на нов закон. С проектозакона за горите се създава възможност да бъдат реализирани следните основни цели: създаване на условия за пазарна конкуренция в горите; за устойчиво управление на горите; социални функции като подпомагане на недържавните собственици, стимулиране на инвестициите в горите, респ. създаване на работни места, прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори и т.н. С него са защитени както обществените интереси така и правата на собственост на всички граждани на страната.
Подготовката и изготвянето на проекта за Закон за горите премина при широко обществено обсъждане – както в тесния спектър на специалистите, които работят в горите, така и с обществените организации и с различните ведомства.
Правата на собственост в сега действащия закон бяха защитени частично и собствениците не бяха поставени в равностойни условия. В представения проект са равнопоставени различните видове собственост и са създадени условия за тяхното развитие,  уеднаквят се условията и се изравнява статутът на специалистите, които работят там независимо от вида на собствеността.
В законопроекта е реализирана идеята за въвеждане на съвременни регламенти за поземлените отношения, като е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии, за сметка на регламентирането на повече възможности за предоставянето им под наем, аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване. Ограничена е възможността за продажба на горски територии, държавна собственост. Продажбата се допуска само за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и трети лица, както и когато с влязъл общ устройствен план е предвидена промяна на предназначението на горската територия.
Силно е стеснена възможността за замяна държавни гори със гори собственост на общини, физически и юридически лица, като това се допуска само за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици; начин за изпълнение на задължения на държавата, произтичащи от международен договор; необходима във връзка със строителството на обекти с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията или на национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост; необходима във връзка със строителството на общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията, които са публична общинска собственост; за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища или части от тях между държавата, общини и горски сдружения.
Съществуващите проблеми по замяната на гори до влизането в сила на този законопроект се уреждат с преходните и заключителни разпоредби където се налага забрана за промяна на предназначението и за извършване строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до датата на влизане в сила на този закон, когато същите са защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии; попадат в Европейската екологична мрежа Натура 2000; попадат в зони „А” или „Б” по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
За останалите извършени замени в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон, Министерският съвет приема наредба за определяне на цени за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до датата на влизане в сила на този закон. В тази наредба се предвижда да бъде определена специална цена за промяна за тези случаи, която да даде възможност да се достигнат справедливите/пазарните цени на имотите към времето на извършената  замяна.
Също с преходните и заключителни разпоредби се предвижда да бъде създадена възможност за решаване на проблема със застроените площи под сгради, постройки, мрежи и съоръжения в защитените територии чрез промяна Закона за защитените територии. Дава се възможност на лицата да закупят застроената площ под тях, ако строежите са били допустими или търпими съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията по време на извършването им, като те не могат да бъдат надстроявани и/или пристроявани, а само могат да бъдат основно обновявани, ремонтирани и реконструирани.
Със законопроекта се решават задачите за децентрализация на управлението, разширяването пълномощията на собствениците и прехвърляне на отговорности към тях и на заетите в сектора регистрирани лесовъди, и създаване на повече възможности за участие на неправителствените организации и обществото при вземане на решения по отношение управлението на горите. Това се изразява особено в посока на устойчивото управление, където е предвидено всички гори да се управляват чрез планиране на три нива – национално, областно и стопанско/оперативно. По този начин се създават условия и разширяване на възможностите за включване на всички заинтересовани в управлението на горите – в изготвянето на стратегията за развитието на горите и в областния план за развитието на горите. Областните планове са публично достояние и е предвидено тяхното обсъждане по общини и региони. В тях се съдържат определените зони за защита, ограничителните режими и е разписано как ще бъде съобразена стопанската дейност с екологичните изисквания.
С този законопроект се извършва  преструктуриране на горския сектор. Сегашните ДГС и ДЛС се запазват като поделения на новосъздадените 6 държавни горске предприятия. Изпълнителна  агенция по горите се отделя със изключително контролни функции върху всички гори независимо от тяхната собственост. Тя ще бъде изцяло отделена от държавните горски предприятия и по този начин се постига разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите и се решава важна задача от реформата.
В закона е регламентирано управлението на общинските и частни гори, в т. ч. на горските сдружения като форма на обединение на частните собственици за съвместно стопанисване и управление на техните гори. Общините се задължават да създадат горски структури/предприятия, когато имат площ на територията над 1500 ха. Тези структури ще поддържат капацитет за управление на общинските гори. В същото време на общините е дадена възможност сами да избират начина на управление на своите гори.
В закона са регламентирани само основните обществени отношения, свързани със залесяването, провеждането на сечи и защита на горските територии от ерозия. Лесовъдските изисквания и добрите горскостопански практики е предвидено да се регламентират в специализирани наредби, каквато е и практиката в европейските страни. Намалени са ограничителните режими и е постигнато намаляване на административната тежест, премахнати са редица административни пречки с което се създават по-добри условия за развитие на бизнеса в горите и за стимулиране развитието на горския сектор. Намалени са бюрократичните препятствия пред горските фирми и са предвидени възможности за сключване дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина, и в същото време се създават условия за ефективен контрол.
Като цел и като насока е възприето естественото възобновяване, което съответства и на целите на биологичното разнообразие. Залесяването е дадено като формат там, където не може да бъде постигнат успех с естествените процеси в гората. Ако лесовъдите не се справят със възобновяването по естествен начин, тогава се пристъпва към залесяване. Другото е, че такова залесяване се прави след големи природни нарушения, каквито са например пожарите, ветровалите и др., С този законопроект се дава възможност, след такива природни бедствия първо да се изчакат естествените процеси – търпимост седем години, изчакване на естествените процеси в гората да си свършат работата по възобновяването и едва след това, ако това не се е случило да се отива към залесяване. В проекта са разписани съответни разпоредби регламентиращи задължението на собствениците да стопанисват горите си по горскостопански планове и програми и да възобновяват гората.
Регламентира се достъпът до горите, като е гарантиран свободния достъп на гражданите до горите, но има ограничения за движението по горски пътища на пътни превозни средства, които не извършват горскостопански, ловностопански и селскостопански дейности, както  и движението на мотоциклети, АТВ и друга високопроходима техника извън специално обозначени за тази цел пътища и трасета. По този начин се защитава опазването на горските екосистеми, предотвратяват се нарушения и пожари в горите, запазва се горската инфраструктура и не на последно място се осигурява  спокойствието и  отдиха на гражданите. Това е европейска практика, която досега у нас не беше възприета.
Съществена промяна в новия закон е прехвърлянето на правомощия и отговорности по опазване на горите на техните собственици. Държавните предприятия и общините – собственици на гори, задължително назначават служители с лесовъдско образование за опазване на горите. Предоставено е правомощие за съставяне на актове по Закона за горите на назначените от собствениците лесовъди. Същите правомощия са предоставени и на кметовете на населени места в границите на землището на населеното място, за всички горски територии, независимо от тяхната собственост.
Контролът по спазването на закона е възложен на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури като непосредствения контрол се осъществява от горски инспектори на които са предоставени широки правомощия.
В законопроекта са включени текстове и за горската сертификация. Тя е доброволна и се удостоверява със сертификат издаден от сертифициращия орган . Чрез сертификацията се извършва непрекъсната обществена проверка на стопанисването на горските територии, контрол по произхода и транспортирането на дървесината и произвежданите продукти и се подсигурява пълна прозрачност на управлението на горските територии.
Във включената нова глава за професионално обучение, квалификация и преквалификация са регламентирани изисквания за образование  и квалификация за лицата, извършващи дейности в горите, както и задължения към Изпълнителната агенция и работодателите в тази връзка. По този начин се създават условия и реални предпоставки за въвеждането на високите технологии и добрите практики в горския сектор.
Дейността на браншовите организации от горския сектор се урежда в отделна нова глава. С текстовете в нея се регламентират отношенията между бизнеса и горската администрация –функции, задачи, ролята им в развитието на сектора, пълномощия. 
За първи път в закон е въведен регламент за екосистемните ползи. По този начин се дава възможност за определяне и  регулиране на  другите функции от горите – не само за ползването на дървесина, а ползване и на недървесните ресурси. Предвижда се изготвянето на наредба, която ще остойностява тези услуги, някои от които ще са възмездни. Средствата от поддържането/предоставянето на тези услуги се насочват към самите собственици и по този начин се дава възможност на тези, които притежават гора да бъдат мотивирани и да управляват устойчиво и да получават допълнителен доход не само от дървесината, но и от другите полезни функции на гората.
Проекта на нов Закон за горите е гаранция за устойчиво управление на горите и защита на всички интереси,  за екологична сигурност и икономически напредък, за здравето и живота на хората.