Градът

Той идва от глъбините на времето. Ражда се върху огнищата и поселенията на хора, запалили огън и свили покрив преди повече от 8000 години. Имената му са много – според неговите жители и воини. В земята си крие извори и паметници на историята. В душата си носи тържества и погроми – с тържествата и традициите на своите хора.

Няма огън в българската история, който да не мине през него. Няма и тържество, което да не залюлее камбаните в неговите църкви.
Жар и Слънце трябва да са неговите символи.

Жар от първото огнище някога, жар от много по-късно, когато гори Градът,  подпален като жертвеник на българската свобода.

И Слънце – за неговото възкресение. За устрема, с който е създаден и силата да бъде жив и да живее.
По неговите улици днес виждам следите на епохи – една върху друга легнали, сякаш зидат Дом на непреходността. Като знак за величието на времето.

Времето измива много неща – и низости, и радости, тържества и трагедии. В неговота мелница се мелят поколения, народности, местни хора и пришълци… И се вкаменява в улиците, в къщите, водопроводите, парковете – в новия слой култура на хората.

Градът под Аязмото, в полите на Средна гора, с темели в тракийската земя – непреходен!
Градът със своите хора – със своите жители! – празнува своето възраждане на 5 октомври. На всеки 5 октомври полага по един нов основен камък за градеж – да са здрави основите, за да издържи и на времето, и на повратностите на съдбата. За сила и при следващите дати от календара.
Този град и неговите жители са в сърцето на времето. Те правят времето и времето прави тях.
Този град – Стара Загора!

Публикувано във вестник Новината, Трифон Митев