Старозагорската опера – като Ла Скала. Кармен вдига завесата на изцяло обновената сграда

Опустошената преди 19 години в невиждан пожар сграда на старозагорската Опера ще блесне в нов интериор и ще съперничи по акустика на прочутата миланска Ла Скала. Сградата пламва в нощта срещу 5 октомври 1991 г. и вместо да честват празника на града, много старозагорци се включват в разчистването на руините.

На крак е вдигната полиция, военни, пожарникари от Стара Загора, Пловдив и Казанлък, включват се и граждани. Дали по случайност, а според слухове – не, тази нощ в града няма вода, което още повече затруднява работата.
„В моя кабинет бе щабът, от който се ръководеха спасителните работи. Ужасната новина се разпространила мълниеносно и въпреки че бе след полунощ, около горящата сграда се събраха много хора. Някои не издържаха и се разплакаха“, спомня си Тенко Калайджиев, тогава шеф на дирекция „Музика“, която се помещава срещу сграда на Операта.
Фоторепортерът на вестник Новината Петьо Турлаков, тогава художествен ръководител на кино-фото клуба при НЧ „Родина“, пристига около 1 часа след полунощ. Неговият фотоапарат запечатва исторически кадри.
„Картината беше потресаваща, особено когато огънят достигна до медната обшивка на покрива. Тя избухна в електриков пламък за ужас на всички, които бяхме там. Артисти, музиканти, актьори бяха в шок“, разказва Турлаков.
Сегашният шеф на операта, диригентът Красимир Къшев пък си припомня как в горящата сграда е успял да стигне до втория етаж и да спаси нотите. Но това е само малка част.
Огънят, върлувал цяла нощ, унищожава сцената, зрителната зала, част от реквизита, обширните фоайета и покрива на строената специално за целта и открита през 1971 г. сграда. В пламъците изгарят пиано „Стенуей“, уникални художествени пана, дело на проф. Дечко Узунов и Марин Върбанов.
Мълвата тиражира различни версии, но според проточилото се с години дело пожарът е причинен от техническа неизправност в елинсталацията.
Сполетялото нещастие като че ли сплотява публика и артисти. Без сцена и почти без декори за основните заглавия, трупата не пропуска спектаклите си. Отначало се играе на малка сцена в железничарския дом, където зрителите с ръкавици и палта аплодират любимите си изпълнители. Старозагорци може би ще влязат в музикалната история като единствените, които с протестен митинг защитиха институция от закриване. В най-трудните за трупата години не прекъсва и Фестивалът за оперно и балетно изкуство, чийто домакин от 1976 г. е Операта.
Оперни звезди, израснали на старозагорска сцена, не остават безучастни към бедствието. Примата Анна Томова-Синтова първа изнася благотворителни спектакли в родния си град и в столицата. Последва я друга старозагорка – Веселина Кацарова, която също пее благотворително. Създава се и специална фондация, но набраните средства стигат едва да се извършат най-неотложните дейности и сградата да се спаси от саморазрушаване.
“Изгорялата опера бе болката на старозагорци. От първия ден на първия ми мандат няма допитване, в което те да не поставяха пред Общинската администрация ремонта на сградата. Затова решихме, че тази сграда трябва да оживее отново, независимо колко усилия ни струва това”, спомня се д-р Евгений Желев. Той е първият кмет, който сериозно се заема с възстановяването на сградата. Това става възможно едва след като Общината изплаща наследените задължения. Сериозните ремонтни дейности се правят в последните три години от втория му мандат. Община Стара Загора тегли 5 милиона лева кредит специално за възстановяване на сградата на Операта и осигурява от собствения си бюджет други 4 милиона. Министерството на културата дава още 1.5 млн. лв. за част от сценичното оборудване.
Обявения за ремонта търг печели строителен консорциум, създаден от 5 старозагорски фирми. Вследствие на пожара обаче, по сградата са получени много пукнатини и деформации, установено е и нарушение на конструкцията. Това налага да се преработи проектът, като се съобрази с първоначалните изисквания на неговите автори – архитектите Камиларов, Соколовски и Хаджистойчев. Освен това строителството се извършва съобразно новите изисквания за земетръс. Всичко това глътва много повече пари от предварителните разчети и удължава срока на работа. Проточва се и работата по монтирането на сцената – въртяща и повдигаща се, тя е едно от най-модерните сценични съоръжения у нас. Едва на 30 юли 2008 г. вече кметът проф. Светлин Танчев подписва официално договор за възстановяване на долната сценична механизация на оперната сцена с немската фирма SBS-Buhnen Technik, Дрезден.
Сградата сега е изцяло климатизирана и газифицирана, фасадата, която е от стъкло и алуминий – подновена. Направени са нови димоотводи, които са с ръчно и автоматично задвижване и са доставени от Франция. Сценичното осветление и електроакустиката отговарят на световните изисквания и не се различават от тези в прочутия милански театър.
Изисканост и стил, без излишен лукс – такъв е интериорът, който е изцяло обновен.
Утре, точно 19 години след трагичния ден, емблематичната за Стара Загора сграда отново ще оживее. Завесата ще вдигне операта „Кармен“, уникална по своя замисъл постановка на проф. Пламен Карталов. Зад диригентския пулт ще застане италианецът Даниеле Джулио Молес.
Операта ще затвори триъгълника, които се образува между Художествената галерия и Регионалната библиотека “Захарий Княжески”, и оформя културния център на града, архитектурно свързан с Античния форум.

* * *

История

На 5 октомври 2010 г. сградата на старозагорската Опера ще отвори нова страница в своята история. Но вероятно малко от днешните старозагорци са запознати с подробности около изграждането и обзавеждането на тази толкова коментирана сграда.

Предложение за изграждане на самостоятелна сграда за Операта в Стара Загора дава емблематичният за града кмет Йордан Капсамунов. Той е градоначалник от декември 1952 г. до март 1962 г. Дотогава операта изнася представления в Стария театър, където е принудена да репетира заедно със състава на драмата. Помещенията са малки, неудобни (не бива да се забравя, че сградата на театъра е строена в началото на ХХ век).
През 1955 г. е запланувано да се построи нова сграда за Операта. Проектът е дело на старозагореца арх. Драганов от „Главпроект“-София. Той използва за прототип миланската „Ла Скала“. Идеята получава одобрението на тогавашния министър на културата Р. Аврамов Леви. Дълго време обаче не се отпускат необходимите средства, въпреки че ежегодно местната власт пише писма до Държавната планова комисия в София. През 1955 г. кметът на Стара Загора изпраща изложение до зам.-председателя на Министерския съвет Антон Югов, през 1957 г. – до министъра на просветата и културата Вълко Червенков, през 1958 г. – до Тодор Живков, тогава вече секретар на ЦК на БКП.
През 1962 г. Йордан Капсамунов не е вече кмет, а арх. Драганов заминава на работа в Тунис. Тогава местното ръководство възлага изработване на ново проектно задание по модел на оперна сграда от т.нар. социалистическа част на Германия. Главен проектант на сградата е арх. Михаил Соколовски, проектанти: арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Стефанов, конструктор – инж. Любомир Събев.
Строителството на новата сграда на Операта започва през 1964 г. с първоначална сметка от 1 200 000 лв. През 1969 г. тя е коригирана на 2 508 000 лв. Инвеститор е Градският народен съвет.
Фасадната украса на сградата е дело на скулпторите Галин Малакчиев, Крум Дамянов и Валентин Старчев. Те получават 12 000 лв. за проект, изпълнение и монтаж. Други 22 000 лева тримата вземат за декоративните портални врати. За новата сграда е доставено кристално витринно стъкло от Чехословакия на стойност около 4000 долара. Внос са и огледалата в сградата. Покривът на сградата е изработен от медна ламарина, която е изпълнена в Комбината за цветни метали „Димитър Ганев” на гара Искър. За облицоване на сграда е използван масован гранит, полиран гранит и полиран мрамор.
Монументалната украса се състои от 6 гоблена, направени от чиста вълна в ДВТК “Димитър Благоев” в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са големият български творец, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата съпруга, художничката Сун Хуай Куей. Той е преподавател по текстил в Художествената академия „Н. Павлович”. Един от основателите на Катедра „Текстил“ в Художествената академия в Ханджоу, Китай, преподавател в Парижката академия по изкуствата, първият артист, извел изкуството на текстила от стандартните 2 измерения и превърнал го в триизмерно изкуство. За работата си те получават хонорар от 49 000 лева.
Декоративно-монументалната керамична стена е по проект на проф. Дечко Узунов. За проектиране, изработване и монтиране той получава 11 000 лв.
За вътрешното обзавеждане на ДИП „Съби Димитров” в Сливен е възложено изработване на 1700 метра памучен черен плюш и 300 м копринен плюш. Същото предприятие е натоварено да произведе и нужния мокет – 1400 кв. метра в зелена разцветка и 700 кв. метра  – в синя. Столовете в залата са изработени в ТПК „Тонет” в София, което е специализирано в производството на такава специфична мебелировка. Текстилът за дамаска на столовете е осигурен от НИК по текстилна промишленост в София. Вентилаторите са внесени от СССР, долното сценично оборудване и оркестрината – от ГДР, светлинния регулатор – от Полша. Родно производство е горното сценично оборудване, което е изработено в ТПК „Освобождение” в София. С Научно-изследователския институт по кинематография и радио в София е сключен договор за разработка, изработка, монтаж и настройка на електроакустичната апаратура.
Изброените по-горе факти показват, че не са жалени средства за оборудване на сградата и се е търсело най-доброто на ограничения, в рамките на социалистическия лагер, пазар.
Новата сграда на операта е тържествено открита на 14 март 1971 г. Лентата прерязва зам.-председателят на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов. Новата опера разполага с 850 места, оборудвана и съоръжена в духа на последните постижения на техниката. За времето си е най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър в страната. Една от първите постановки на старозагорската Опера на новата сцена е “Момчил” от Любомир Пипков.

Публикация на вестник Новината, ст.н.с. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния исторически музей