Домакинствата правят стотици милиони консерви годишно. Фирмите копират домашните консерви

Кризата се отрази и на консервните фабрики в България. През 2009 г. спадът при консумацията на консерви е близо 30%. Той е следствие и на домашното производство, но и на свитото потребление като цяло, казва Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателните на плодове и зеленчуци в България.

Константин Ламбрев е роден в София през 1961 г. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС. До 1990 г. работи в държавно външно-търговско предприятие. След това започва да се занимава с частен бизнес. През 1995 г. със свои съдружници основават фирма КонексТива ООД за производство на консерви, фабриката се намира край старозагорското с. Оризово, а офисът на фирмата е в София.
Константин Ламбрев е председател на Съюза на преработвателните на плодове и зеленчуци в България.

– Г-н Ламбрев, икономическата криза върна ли българина към домашните консерви и намали ли производството на консервните фабрики?
– Преди няколко години по наша поръчка в България бе проведено маркетингово изследване и то показа, че домакинствата у нас правят около 300 млн. буркана годишно. Това изследване се потвърди и от обемите продавани капачки тип Омниа. ОТ 20 Г. ТЕ НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ В КОНСЕРВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, така че ясно е къде отиват. Като цяло обаче, домашното производство на консерви у нас намалява. Това е естествено, дължи се на миграционните процеси и откъсването на хората от селата, където са суровините. Логично интересът към промишлените консерви се увеличава. И то към определени продукти. Затова в последните години производителите все повече се преориентират към консерви, близки до старите домашни рецепти. Така на пазара излезе производството на нашите баби.
За съжаление, кризата се отрази и на консервните фабрики. По оценка на колегите, ПРЕЗ МИНАЛАТА ГОДИНА СПАДЪТ НА КОНСУМАЦИЯТА НА КОНСЕРВИ Е МЕЖДУ 25 И 30%
И той не се дължи на домашното производство, а на свитото потребление като цяло.

– Прави впечатление, че у нас се увеличава вносът на консерви от Европа и други страни.
– Има такава тенденция и точно затова българската консервна промишленост през последните години се ориентира към специфична ниша от продукти. От друга страна, поради ограничените възможности за инвестиции на родните производители, СРЕДСТВАТА ЗА ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА СА НЕДОСТАТЪЧНИ. В конкурентни на нас страни производствените обеми са много големи и съответно производствените цени са ниски. Затова вносът на такива продукти е неминуем. Ще дам за пример доматените продукти. В България не успяхме да задържим производството им. В последните 20 г. не само в Европа, но и в света лидер в тази област е Италия. Силни са Испания, Гърция. А ние ИЗПУСНАХМЕ СЕРИОЗНИ НИШИ – ГРАХ, СЛАДКА ЦАРЕВИЦА, ДОМАТЕНО ПЮРЕ.

– Вносните консерви на нашия пазар по правило са по-скъпи от нашите. Означавали това, че са и по-качествени?
– В България има много качествени продукти и те се доближават по цени до вносните. Има обаче и продукти с много ниско качество. Намират се и такива от по-ниския ценови сегмент, но добри. Решаващата дума има потребителят. На него трябва ДА СЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА НАМИРА ПРОДУКТИ ОТ ВСИЧКИ ЦЕНОВИ НИВА и да е добре информиран за реалните качества на всеки от тях. Той ще избере каква цена да плати.

– Как стои въпросът с българския износ за чуждестранните пазари?
– Българската консервна промишленост винаги е била експортно ориентирана. ДО 2008 Г. 50-60% ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО Е БИЛО ЗА ИЗНОС. Днес се изнасят основно специфични продукти, които не се произвеждат в Европа. Това се обуславя най-вече от наличието на големи български общности зад граница. Руско говорящите общности също по отколешна традиция проявяват голям интерес към нашите консерви. Във високотехнологичните продукти обаче не можем да се конкурираме с големите. Често български предприятия имат седмичен или месечен обем на производство колкото дневния наедно голямо италианско предприятие.

– Липсата на суровини къде стои в редицата от проблеми?
– Спадът на производството на пресни плодове и зеленчуци за преработка е между 50 и 80% в последните 20 г. Можете да си представите какъв шок е това за работещите в консервната промишленост. За съжаление, ние не можем да намерим решение на този проблем, а и не виждаме да се прави нещо реално. Държавната политика е свързана с политиката на ЕС, а в момента ЛИПСВАТ СПЕЦИФИЧНИ ДЪРЖАВНИ ПРОГРАМИ ЗА ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ. Общата програма на ЕС е насочена преди всичко към производството на зърнени храни.

– Вярно ли е, че почти 100% от Внасяното у нас доматено пюре е китайско?
– Не е китайско, но почти 100% е внос. В последните години производството на полуфабрикати в Китай достигна сериозни размери и добри ценови равнища. Не само у нас, но и в други страни КИТАЙСКОТО ПЮРЕ ПРЕДСТАВЛЯВА СЕРИОЗЕН ДЯЛ В КОНСУМАЦИЯТА.
Ние внасяме пюре и от Гърция, Испания, от Далечния изток. По-лошото е, че в България не останаха предприятия за производство на доматено пюре. Ние се въртим в омагьосан кръг – високи разходи по производството, висока себестойност на продукта, съответно спад на производството, затваряне на преработващи предприятия, още по-ниска консумация.

– След Въвеждането на стандарти за качество за месните и млечните продукти ще дойде ли ред и на консервите?
– Още преди 3 години нашият съюз поде подобна инициатива. Искаме ДА СЕ ВЪВЕДАТ МИНИМАЛНИ КАЧЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА НЯКОЛКО КОНКРЕТНИ ПРОДУКТА Например за лютеница – какво може и какво не може да съдържа тя. Нека на пазара си съществува и всичко останало. То не е вредно, не е опасно, но не е българската лютеница. Същото се отнася и за кетчупа.

– Вашето семейство консумира ли консервирани храни?
– Доста. СЕРИОЗНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СМЕ НА СОБСТВЕНАТА СИ ПРОДУКЦИЯ и на така наречената средиземноморска линия – сърми с лозов лист, боб. С голямо удоволствие през зимата ядем и традиционните нашенски лютеници, туршии. Имаме фаворити и сред конкуренцията. Купуваме и вносни продукти на базата на зеленчуци, които липсват в България. Номер едно в модата в консервите винаги са били италианците. Човек трябва да се храни балансирано, да разпознава хубавите храни от всички краища на света и да намери място в менюто си за тях.

Интервю: вестник Национална бизнес поща