- 30.09.2010
- Posted by: admin
- Category: News
Проф. Николай Цанков, д.м.н., е бивш декан на Медицинския факултет в София и ръководител на Катедрата по дерматология и венерология. Специализирал е в Медицинския факултет “Lariboisier”, в болницата “Saint Luis” в Париж. Изнасял е лекции в Атина, Белград, Вашингтон, Женева, Мюнхен, Малта, Орландо, Филаделфия, Париж, Цюрих и др. Член е на редколегиите на най-престижните научни списания по дерматология и венерология в цял свят.
В момента работи в Токуда болница. Председател е на Българското дерматологично дружество. Член на Борда на Европейската академия по дерматология и венерология. Член-кореспондент на Френското дерматологично дружество. Почетен член на немското, македонското, полското, румънското, швейцарското и сръбското дерматологично дружество, както и на Асоциацията на прибалтийските държави. Лекар на годината (2005).
Проф. Цанков участва в Третата регионална конференция по дерматология, организирана от Медицинския факутет на ТрУ. В разговора професорът ни върна към историята на Българското дерматологично дружество, което е първото научно, медицинско учредено в България по тясна специалност, основано през 1923 година. То е най-старото дерматологично дружество на Балканския полуостров и едно от първите в света. Като член на Европейската асоциация, дружеството работи по два европейски проекта. Първият е кампанията „Евромеланома“, която цели предпазването и профилактиката на населението от появата на бенки, които могат да се развият в злокачествени тумори и кожни ракови образования в човешката патология. Всяка година отчетените резултати се съобщават в Европа. Другият европроект – инициативата ЕПОС, се прави в страната за втори път. Тя засяга професионалните заболявания на кожата. Как професионалните алергени – т.е. материалите, с които работим, действат на здравето ни!
– Проф. Цанков, може ли да поставим определението „социалнозначими” на болестите на кожата?
– Кожните заболявания са социалнозначими. Първо, защото техните носители, които работят в различни колективи, могат да се превърнат в разпространители. Второ – вроденият сифилис обременява обществото с физически и психически инвалиди. Той може напълно да увреди репродуктивната и възстановителна способност на човека. Нелекувана, болестта сифилис предизвиква тежки органни увреждания, които, открити в късен етап, са нелечими.
Друг аспект на тяхната значимост е, че засягат тези 2.5 кв. м кожа, която има всеки от нас! Кожните заболявания силно ограничават сексуалните и социалните контакти на подрастващите. Хората стават социално неадаптивни.
Псориазисът, например, засяга 1.5 до 3% от населението в света. Това заболяване прави хората депресивни и също засяга социалните им контакти.
Терминът „социалнозначими” включва и всички останали болести, предавани по полов път.
– Сезонно заболяване ли е псориазисът?
– Псориазисът е хронично протичащо, нелечимо досега заболяване, разпространено в цял свят. То има два пика – през есента и пролетта. Лятото – като сезон, и морето, влияят положително върху страдащите. Пациентите изпадат в ремисия, т.е. клинично здрава кожа. Но през зимата състоянието им се влошава и те получават рецидив. Тези рецидиви активно се лекуват с лекарствена терапия.
– Къде ще насочите усилията си като специалисти по кожни болести в борбата срещу сифилиса?
– Профилактиката на заболяването е свързана с половата просвета. Приоритет в България – като страна членка на ЕС, трябва да бъде лечението на болестите, предвани по полов път. В държавата съществува само една клинична пътека – недобре финансирана, за лечение на сифилиса при бременните жени. Профилактиката започва от обучението, преминава през използването на предпазни средства до контрола на контактните лица. Трябва да съществуват индекси, които да дават информация колко полови контакта е имал един пациент, болен от сифилис. Тук не говорим за нарушаване на конфиденциалност, а запознаване с рисковете, на които са подложени техните настоящи или бъдещи семейства.
Специалистите по дерматология и венерология са отговорни в национален мащаб за профилактиката, лечението и издирването на контактните лица на болестта сифилис. Това е непредвидимо заболяване и бич за човечеството. Първо, защото късно откритите случаи се лекуват трудно. След лечение пациентите не са заразоспособни, но носят усложненията си докрай. Второ, увеличават се случаите на хората с вроден сифилис. Заболявяемостта от сифилис в България бележи тенденция към увеличение.
– През 2005 година сте обявен за Лекар на годината! Какви качества, трябва да притежават Вашите колеги, за да бъдат носители на приза?
– Познанията ни като специалисти имат лимит. Оттам нататък започва личното обаяние – като лекар, интелектът, отношението към пациентите. Лекарят трябва да бъде човек, с когото болният да може да сподели своите тайни и тегоби. Медицината трябва да се измерва с хуманното отношение!
Интервю: вестник Новината