Слава Драганова: Библиотеките съхраняват паметта на човечеството

Слава Драганова, директор на библиотека Родина – Стара Загора: Днес библиотеката е много по-различна от това, което беше преди 15 години. Подготвяме се за дигитализацията на старите издания. Сводният каталог на старозагорския периодичен печат – издание на библиотеката, което ще представим на 29 септември в Регионалния исторически музей, е стъпка към цифровизацията на книжовното наследство на Стара Загора.

Слава Драганова е родена на 4 юли 1956 г. в Стара Загора. Завършила е специалност „Българска филология” в ПУ „Паисий Хилендарски” и „Библиотекознание и библиография” в София. Директор е на библиотека Родина от 1987 г. Омъжена, с трима сина.

Разговорът със Слава Драганова е дни преди честването на 150-годишнината на първата обществена библиотека в Стара Загора.

– Г-жо Драганова, изглежда ли днес библиотека “Родина” “по европейски тертип”, както са казвали преди 150 години?
– Днес библиотеката е много по-различна от това, което беше преди 15 години. Като изключим остарялата й материалната база, тя е една съвременна и модерна библиотека, отговаряща на европейските тенденции. От десет години имаме пълна автоматизация на библиотечно-информационните процеси.

Ръчно попълваните читателски картони са заменени с електронни. Заемането е с баркодови карти. Електронните ни каталози са качени в интернет и всеки от дома си, или от работното си място може да влезе в нашите масиви и да търси това, което го интересува. Чрез сайта на библиотеката може да прави търсене и в електронните каталози на всички български библиотеки. Аз имах възможност да посетя библиотеки в САЩ, в Гърция и смело мога да кажа, че посоката ни на развитие е правилна. Вече правим първи крачки и в дигитализацията на писменото културно наследство на Стара Загора.

Ще цифровизираме текстовете на редица вестници и списания, на книги, които са със специален режим на съхранение поради физическото им изхабяване.

– Най-старата библиотека в Ниневия е построена през VII век пр. н. е. Как се промени мисията на библиотеките през вековете?
– Повече от 5000 години библиотеките съхраняват паметта на човечеството. Създавани и боготворени, унищожавани, възкръсвали от пепелта – те са в основата на цивилизацията, на образованието и на културата. Днес библиотеката е поставена в конкурентната среда, предизвикана от глобализацията, но тя е гръбнакът на „обществото на знанието”, на чудото, наречено интернет. Натрупания през хилядолетията опит в организацията на информацията, в търсенето и предоставянето на информационни ресурси я прави първооснова на новите информационни технологии.

Библиотеките са особено важни в съвременното ни общество, защото осигуряват достъп на всички хора до информацията и до знанието. Оттук произтича и новата ни мисия – да сме посредник между хората и необходимата им информация в личен и обществен план.

– С кое от направеното се гордеете?
– Мисля, че имаме основание да се гордеем с доста неща. Ние бяхме първата читалищна библиотека и една от първите обществени библиотеки в страната, която започна да въвежда новите технологии в работата си – автоматизирахме обработката и каталогизирането на библиотечните документи, обслужването на читателите, осигурихме им достъп до електронна поща и интернет, до електронните каталози на библиотеката в глобалната мрежа… Направихме сградата на централната библиотека достъпна за хора с физически и зрителни увреждания разкрихме първия информационен център за хора с увреждания и един от петте пилотни обществени центрове за информация… Нашата библиотека първа въведе уиндоуската версия на библиотечния софтуер „Автоматизирана библиотека”, разработен от фирма РС-ТМ ООД – София, с който днес работят над 120 университетски, обществени и училищни библиотеки в България. Много от новите модули на софтуерната програма са тествани при нас.
Библиотеката възпитава информационна компетентност. Стремим се да бъдем невидимият мост между традициите и съвременността. Учим потребителите си как да стигнат по най-добрия начин до знанието.
Гордеем се и с това, че три пъти сме номинирани за Националната награда „Христо Г. Данов”, която ни бе присъдена през 2009 г. в раздела „Библиотеки и библиотечно дело”.

– Проблемите, които имате при съхраняване на библиотечния фонд?
– За това много е писано и говорено. Основният ни проблем е материалната база. Стара – от десетилетия плаче за ремонт, и сградата на централната библиотека на бул. „Руски“ 17, и сградата на Детския отдел. Фонд „Редки и ценни издания” е на депозиториум в общежитията на Педагогическия факултет и си няма дом. Не е далеч времето, когато ще се наложи да го изместим оттам в предоставени от Общината помещения на ул. „Батенберг“. Те обаче още не са отремонтирани. А старите издания трябва да се съхраняват при специални условия на температура и влажност, ако искаме да ги запазим за идващите поколения след нас.
Някои от тях са вече на 200 години и хартията им е трошлива, заразена с книжни паразити и плесени.

– Кои са най-ценните издания, които библиотеката притежава?
– На първо място, това са ръкописите от ХІХ век, първите издания на старозагорски автори, на българските класици, цялата краеведска сбирка, сбирката от възрожденски книги и много други.

– Дигитализирате ли старата периодика?
– Подготвяме се за дигитализацията й. Сводният каталог на старозагорския периодичен печат – издание на библиотеката, което ще представим на 29 септември в Регионалния исторически музей, е стъпка към цифровизацията на книжовното наследство на Стара Загора. В него са отразени както всички налични в старозагорските библиотеки и музеи вестници и списания, излизали или печатани в Стара Загора до 1944 година, така и тези, които липсват в града, но се притежават в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София и в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив. Вече имаме разработен идеен проект, подкрепен от Общината. Осигурени са помещения и са направени проучванията за необходимите технически средства и приложен софтуер. Търсим програма, която да финансира проекта ни за създаване на дигитално студио към библиотеката, което ще обслужва културните институти на Стара Загора.

– Как се справяте с финансирането?
– Трудно, както всички останали културни институти. Разбираме тежкото финансово положение в държавата и в общината, но смятам, че точно в такива кризисни времена библиотеките трябва да се финансират приоритетно, защото те имат не само културни, но и образователни функции. Учениците и студентите не могат да отложат изпитите си заради нашите затруднения. Библиотеката им трябва днес и ние сме длъжни да отговаряме на техните търсения. За съжаление, програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните колекции чрез финансиране на проекти за покупка на нови книги отпадна от Бюджет 2010 г. Затова търсим алтернативни източници – спонсорство, дарения. В края на октомври ще направим съвместно с Обществения дарителски фонд благотворителен търг за подпомагане комплектуването на нови заглавия в библиотека „Родина”.

– Има ли шанс библиотека “Родина” да стане част от Европейската онлайн библиотека Европеана?
– Стремим се към това и, рано или късно, то ще стане.

– Увеличават ли се читателите, как привличате младите?
– Не можем да се оплачем от липса на читатели, но винаги ни се иска да са повече. Нашето внимание е насочено най-вече към децата и младежите. Те и хората от третата възраст са най-многобройната ни читателска аудитория. Разбира се, услугите ни ползват също и граждани, упражняващи различни професии – учители, икономисти, лекари, инженери. Но поради липсата на зала за масови прояви работим изключително с децата. Имаме целенасочена политика за привличането им в библиотеката – записване без читателска такса в дните на отворените врати, които обявявяваме по различни поводи, културно-образователните ни програми „Опознай света на знанието с библиотеката – Чета, Знам, Мога!”, „Лято в детската библиотека”, 24-часовият маратон на четенето…

– Как посрещате юбилея?
– Цялата ни дейност през настоящата година е посветена на 150-годишния ни юбилей, който се чества под патронажа на проф. Светлин Танчев, кмет на Стара Загора. След откриването на изложбата „Библиотека „Родина“ в три века”, експонирана в РИМ, предстои провеждането на Национален семинар на тема „Автоматизираната библиотека – днес и утре”, представяне на новото издание на библиотеката „Периодичен печат. Стара Загора 1882-1944” и на книгата „Писма от войната” от ген. Стефан Тошев, преиздадена от внука му д-р Стефан Тошев по случай годишнината ни. От 12 октомври изложбата ще гостува в Националната библиотека, а в края на месеца ще направим благотворителния търг.

Интервю на вестник Новината