Навършват се 135 години от Старозагорското въстание

На 16 септември отбелязваме 135 години от Старозагорското въстание. В 17.00 часа пред паметника на Кольо Ганчев – председател на Старозагорския революционен комитет, ще бъдат поднесени цветя от признателните потомци. В 17.30 часа пред паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Сава Силов и Господин Михайловски, ще се състои Общоградски ритуал-поклонение.

В 18.00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя пред Паметника на участниците в Старозагорското въстание в Парк Алана. Кметът на Община Стара Загора проф. Светлин Танчев ще произнесе думи за паметното събитие пред паметника на лобното място на тримата старозагорци. Знамето на въстанието е експонирано в Регионален исторически музей – Стара Загора и се съхранява като свидна реликва, съобщиха от пресцентъра на общината.

Старозагорското въстание е организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов, подпомаган от Захари Стоянов и Георги Икономов. На заседание от 12 август същата година БРЦК преценява (предвид международната обстановка и избухналото през май въстание в Босна и Херцеговина, което поставя началото на Източната криза), че е настъпил благоприятен момент за общо въстание в България. Набелязани са главните райони за действие, както и комитетите, които ще ги ръководят. Планът на БРЦК предвижда въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, както и да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски. Най-оживена подготовка е извършена в Старозагорско. Османските власти разбират за подготвянето на въстанието и вземат бързи мерки за неговото предотвратяване – засилват охраната по р. Дунав и извършват арести в редица краища. На определената дата (14 септември 1875 г.) ръководителите на Старозагорския революционен окръг се събират в къщата на братя Жекови в Стара Загора и решават да изчакат пристигането на въстаниците от околните села и Чирпан и заедно с тях да излязат на Чадър могила, разположена в източната част на града. На 16 септември вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явяват 24. Те сформират чета и няколко дни скитат из Балкана, след което се разпръскват. Пристигналите от селата въстаници, след като не успяват да се свържат с ръководството на въстанието, образуват две малки чети, предвождани от Руси Бакърджи и Хр. Шиваров. След кратки престрелки с башибозушки потери при с. Елхово (днес Милево) Руси Бакърджи е убит. Опити за вдигане на въстание са направени и в Русенско и Шуменско. В с. Червена вода е сформирана чета от 25 души, предвождана от Йордан Иванов. Тя е разбита бързо и разпръсната, а нейният войвода – заловен и убит от османските власти. В Шумен е образувана друга чета начело с Ат. Стойнов. Тя се насочва към Котленско, но след като разбира, че в Сливенския край въстанието не е избухнало, също се разпръсква.
При така създадената ситуация революционно настроената българска емиграция в Румъния преценява, че съществуват всички благоприятни предпоставки за организиране на “всеобщо въстание” и в Българско. Във в. “Знаме” Хр. Ботев пише: “…сега е най-сгодно време да покажем на света, че и ний сме достойни за свобода…”. На 12 август 1875г., по инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов, в Букурещ е свикано поредното комитетско събрание, което изработва конкретен план за въстание още през месец септември. Но времето за подготовката на замисленото всенародно въстание се оказва крайно недостатъчно, а повечето от предвидените в предварителния план на Българския революционен комитет (БРК) инициативи остават нереализирани. Така на уречения ден – 16 срещу 17 септември 1875г., опит за въстание е направен само в района на Стара Загора, с. Червена вода, Русенско и в Шуменско.
 В уреченият ден 16 септември, обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или имигрират от страната, гонени от турците, но други като братята Михаил и Георги Жекови не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, те се скриват в една плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята, Михаил умира вътре, а по-малкият Георги е пронизан от няколко куршума на входа и в последствие също изгаря. Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Образувани са няколко големи селски чети, които обаче са разбити в сражения с турците. В Шуменско и Русенско действат две малки чети които обаче скоро се разпадат когато става ясен неуспеха на въстанието.
Неуспехът на Старозагорското въстание предизвиква разочарование сред част от българската емиграция. Взаимните обвинения и личните противоборства отново вземат връх в отношенията между членовете на БРК. На 30 септември 1875г. Христо Ботев подава оставка и прекратява издаването на в. “Знаме”. На 1 октомври 1875 г. в Букурещ е свикано ново общо събрание, което преценява, че провалът се дължи на липсата на войводи и възлага на Филип Тотю и Стефан Стамболов да продължат подготовката за ново въстание. След събранието обаче Букурещкия комитет престава да функционира.