Доц. Иван Манчев: Ако искаме в България да има промяна в здравеопазването са необходими нови критерии за работа

Доц. д-р Иван Манчев e потомствен лекар. 31 години посвещава на неврологията, зам.-декан на Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Защитава докторска степен във Великобритания през 2010 година, член на ВАК, член е на Управителния съвет на Фондацията „Предпазване от мозъчни инсулти”.

Републикански консултант по неврология е за Югоизточна България. Отговаря на телефона си по 24 часа.
Като преподавател провежда пълния курс от лекции по неврология със студенти по медицина. Занимава се и с обучението на специализиращи лекари по неврология от региона и на общопрактикуващите лекари.  
Първият български лекар, автор на три монографии в областта на мозъчносъдовите заболявания и наследствените дегенеративни заболявания в неврологията, публикувани в САЩ, Канада и Великобритания, автор и съавтор е на над 122 научни разработки в областта на неврологията, многократно е цитиран у нас и в чужбина.
През 2008 г. доц. Манчев е включен в енциклопедията „1000 причини да се гордеем, че сме българи“.
Биографични бележки за него са поместени в годишниците на Американския биографичен институт и на Международния биографичен център, Кеймбридж. Удостоен е от Центъра „Кеймбридж“ с диплома и медал за изтъкнат учен.  

– Доц. Манчев, имате такава впечатляваща научна биография. Отказвали ли сте предложения за работа в чужбина, защо избрахте Стара Загора?
– Това е резултат от над 30 години работа като практикуващ лекар, наблюдения върху поредица от пациенти през годините. Световното признание не се купува с пари, както ви е добре известно. Пациентите навсякъде са хора, които имат нужда от точна диагноза и добро лечение.
В този ред на мисли бих искал да припомня една китайската поговорка, която напоследък често си повтарям, като размишлявам за настоящето: късното издигане е безмислено, а ранното провокира прекалени надежди.

– Трудно или лесно се става добър невролог?
– Трудно се създават добри специалисти в областта на медицината. Тук, в Стара Загора, в Медицинския факултет се провеждат изпитите за общопрактикуващите лекари, а в София са комисиите, пред които се защитават различните специалности. Повечето от лекарите в Стара Загора, които работят в МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович“ и в частните болници, са наши бивши студенти, които по-късно са се явявали и на изпити при нас в Медицинския факултет. Добър лекар не се става по партийно поръчение.

– Колко пациенти годишно преминават през Клиниката по неврология?

– Между 1000-1200 души, но тук приемаме най-често пациенти с трудни или недоказани диагнози. Апаратът, който се закупи за клиниката – цветен доплеров сонограф, вторият в нашата страна, изключително се използва за трудните случаи. Благодарение на него се анализира  мозъчното кръвообращение на даден пациент. Това става чрез ултразвук, а не чрез директен контакт с кръвния ток. Така се установява степента на проходимост на артериите и главния мозък, установяват се стенози и малформации. Изключително полезен е при диагноза на инсулти, исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение, патология на сънната артерия. Това е един напълно безвреден апарат, но много качествен. Бих искал да добавя само, че от 16 години това е първият нов апарат – последно поколение, който се закупи благодарение на програмата за инвестиции на доц. Гълъбова, която беше избрана за декан на Медицинския факултет преди три години. Тя е първият ръководител на факултета, който предпочете да инвестира част от държавната субсидия в нова апаратура. Така отдели и за този апарат 100 хиляди лева, подчертавам сумата, защото не е никак малка. А общата сума, инвестирана за нова техника в Университетската болница, надхвърля 3 млн. лева – нещо, непознато за нас от десетилетия.

– Колко от преподавателите в Медицинския факултет са републикански консултанти за Югоизточна България?
– Броят на колегите от Медицинския факултет, които са републикански консултанти за Югоизточна България, е 35, от МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ са 10, останилите 4 са от частни болници, сред тях има и един колега от Сливен.

– От позицията на ръководител на Клиниката по неврология и психиатрия вече 16 години какво мнението Ви за обединението на Университетската болница и на МБАЛ?
– Едната къща е без покрив, а другата – без врати и прозорци. Ако не се случи обединението, ще загубят пациентите, ще спечелят няколко ръководители на отделения, които се борят, за да запазят статуквото. Никъде по света няма Университетска болница, на която така да й се пречи, както тук. Колко жени от региона избират да раждат в София и Пловдив, само защото в нашата болница няма родилна зала. Бих искал да добавя още, че който избира между два стола, накрая остава на земята. Така, за съжаление, средствата за обновяване на болниците в Стара Загора ще бъдат насочени към болниците в Сливен и Бургас, където няма университет, но има воля за по-добро и по-качествено здравеопазване. С протести не се защитават нито научни разработки, нито се лекуват пациенти.

– Кой, според Вас, стои зад протестите на лекарите от МБАЛ?
– Група лекари, разбира се, които много сериозно се страхуват от конкуренцията. Срещу са наши бивши възпитаници и позволете ми да се познаваме добре. В крайна сметка, щом не желаят обединение колегите, такова няма да има. Лично аз съм не против лекарите от МБАЛ, а напротив – към тях съм с много добри отношения.

– Как виждате решение на този проточил се в годините проблем, от който зависи животът и здравето на мнозина?
– Единствено и само с политическа воля и мъдрост. Не може гражданите да бъдат заложник на нечии амбиции, разбирате ли, това не може да продължава вечно. Все пак важно е да се подчертае, че Университетската болница е 100 на сто дъжавна собственост с неин упълномощен представител – министъра на здравеопазването, а МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – 51 на сто от собствеността е на държавата, останалата част е на общините, 22 на сто на Община Стара Загора. Не може наемните работници да диктуват на собственика какво да направи.

– Вие сте лекар с богат опит. Имате ли някакво обяснение – лекарско или философско, защо българинът толкова много страда от инсулт – едно типично мозъчно заболяване. Начин на живот, бит, хранене, или просто това е човек, който много мисли и претоварва мозъка си?
– Причините не са една или две. Сред тях са хипертоничната болест, която не се лекува адекватно, захарният диабет, сърдечно-съдовите заболявания и тютюнопушенето. У нас по отношение на тези фактори не се прилага профилактика. Българинът пие ракия, “защото сваля кръвното и не пие бира, защото покачва кръвното”. Много сериозна причина са застоялият начин на живот, нерационален начин на живот, стресът… Важна е мярката, която при нас се превръща в проблем. Трябва да има баланс.

– Оптимист ли сте за бъдещето на здравеопазването у нас?
– Реформите са задължителни. Казвал съм го на предишни министри, мога да го кажа и на сегашния. Трябва да има критерии: брой население – брой болници. Здравната карта трябва да преразпредели кадрите у нас. Ако искаме и у в България да има промяна и напредък, са необходими нови изисквания, нови критерии.

– За какъв срок умира една болница и за какъв срок човешкият мозък?
– Човешкият мозък умира без кислород за 7 минути. Нещата, които знаем, не са малко, но за сложните, загадъчни познания за мозъка сме още твърде далеч.
Една държавна болница умира за такъв срок, за какъвто е решила държавата. И продължава да живее още толкова години, колкото е решила държавата.

Интервюто е публикувано във вестник Новината