Проблем ли са ромите за Европа? Наруиши ли Франция човешките права на граждани на Европейския съюз

ФранцияПоредното екстрадирането на роми, този път от Франция по посока на Румъния и България постави остро проблема с ромското малцинство в рамките на Европейския съюз. Това е изпитание както за държавите на произход, като Румъния и България, така и за целия съюз. Темата за ромите бе спешно включена в пленарната сесия на ЕП от 6-ти до 9-ти септември в Страсбург.

Европейският парламент прие резолюция на 9-ти септември, с която порица Франция и поиска от нея и други държави от Европейския съюз да прекратят екстрадирането на роми и чергари. Резолюцията, внесена от партиите на социалистите, либералите, зелените и комунистите, бе приета с 337 гласа. 245 депутати бяха против.
В текста на приетата резолюция се казва: “Правото на всички граждани на Европейския съюз и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно в целия Европейски съюз е стълб на гражданството в съюза, както е дефинирано в договорите”.
От своя страна Франция изтъкна, че премахването на лагерите и връщането на ромите в страните им протича съобразно с френските и европейските закони.
Друг проект за резолюция, внесен от десните – Европейска народна партия – най-голямата група в ЕП, и от Европейски консерватори и реформатори, в който не бе осъдена френската политика срещу ромите, бе отхвърлен от парламента.
Всички депутати се обединиха около идеята, че трябва да се разработи и приложи дългосрочна стратегия за интегрирането на ромите.

На сесията на Европейския парламент от 6-ти до 9-ти септември в Страсбург, Йоанна Илиева взе за вас четири интервюта по темата с ромите от български депутати в ЕП:

  • Димитър Стоянов – Независим член на ЕП, Атака;
  • Мария Неделчева – Европейска народна партия, ГЕРБ;
  • Евгении Кирилов – Прогрессивен алианс на социалистите и демократите, БСП;
  • Метин Казак – Алианс на либералите и демократите за Европа, ДПС.

Можете да прочетете и да видите интервютата, както и целия дебат, преведен на български, както и гласуването, също с превод на български.


* * *
Интервю с Димитър Стоянов,
08.09.2010, 15:00

ЙИ (Йоанна Илиева): Здравейте господин Стоянов, екстрадирането на ромите от Франция предизвика разгорещен дебат. Бихме искали да ви попитаме за вашето мнение по въпроса. Смятате ли че са били нарушени правата на хората при екстрадирането на ромите от Франция?
ДС (Димитър Стоянов): Дали точно има нарушение на човешките права, за това си има съответните органи и институции които могат да се произнесат, в крайна сметка тук даже има видимост към съда за правата на човека. Това е институцията, която се произнася по тези въпроси. Но това което ми прави впечатление е че в Европейския Съюз в момента съществува всъщност един двоен стандарт. Той не е само по отношение на циганите, а е по отношение на практика на всички български граждани. В момента има ограничения върху пътуването на български граждани в Европейския Съюз. Това е нещо, което показва, че всъщност Европейския Съюз не е точно това, което беше представено преди България да влезе в него, че в него не всички са равни, могат да съществуват двойни стандарти и сега остава европейските политици на практика да вземат мерки по отношение на премахването на тези двойни стандарти. Или сме вътре и сме равни с всички, или просто нещата не са такива каквито бяха представени преди това.

ЙИ: Според вас Франция можеше ли да предприеме други мерки преди да пристъпи към екстрадиране?
ДС: Много интересен е този феномен, защото преди присъединяването на България на нас много често ни бяха правени забележки за това че не сме способни да интегрираме циганите, че едва ли не по някакъв начин сме нетолерантни и ги дискриминираме. Да, но в момента, ние искаме от Европейския Съюз на практика да ни покаже как да го направим. Добре, ясно – ние не можем. Ето, покажете ни вие как да го направим. Най-лесния начин е да изгониш някого и да го изхвърлиш. Но сега тук се повдигат много интересни въпроси в тази връзка – мощната икономика на Франция не може да се справи с няколко хиляди цигани. Добре, тогава защо на нас ни се караха – слабата българска икономика – бедна България – какво се очакваше от нея за да интегрира стотици хиляди от това население? Нека да подходим солидарно поне веднъж, какъвто уж е Европейския модел и всъщност аз виждам че има мислене в тази насока, защото вчера председателя на комисията, господин Барозу каза че трябва и той ще подготви общо Европейски план. Това беше и нашето искане на практика от Атака, така че в това отношение всъщност визиите ни на практика съвпаднаха. Трябва целия Европейски Съюз да помага за решаването на този проблем, а това решаване може да стане единствено като се формулират точни изисквания и съответните санкции. Децата на циганите трябва да ходят на училище, трябва това население да работи, да се осигурява ако трябва работа, но това трябва да става чрез общо Европейска помощ, а не всяка държава да си решава проблема сама за себе си. Да, аз ги разбирам французите, те си решават проблема по този начин, но проблема остава, тъй като има ли го в една държава членка, го има и в целия съюз на практика. Той е общо европейски.

ЙИ: Тоест смятате ли че Европа досега не е осъзнавала какъв е проблема с ромските малцинства и тепърва осъзнава сериозността на проблема?
ДС: Европа не е била способна до този момент да го осъзнава, защото повечето от Европейските политици не са в състоянието в което са една голяма част особено от възрастните хора в България по малките села. Ето даже вчера по новините пак имаше поредния репортаж за едно село където живеят предимно възрастни хора които казват как спят с ножове под възглавниците си, защото всяка вечер си лягат с мисълта че няма да се събудят на другия ден. Това го няма Европа, никой европейски политик не го е виждал досега. Но ето вчера видяхме самия Джоузеф Доу, председателя на Европейската народна партия излиза и казва – „В моя избирателен район проблема съществува – има откраднати 11 трактора.” Значи ето – той вече се е запознал с проблема. Господин Доу е изключително активно зает в земеделието. И когато бъде открадната земеделска техника той вече почва да го усеща, почва да го осъзнава по начина по който ние го осъзнаваме. Това е хубаво, обаче според мен, защото оттук нататък аз мисля че с Джоузеф Доу вече може да се контактува не на ниво като се каже думата циганин, ром или която и да е от другите названия веднага да се казва този е такъв и онакъв и да се лепят етикетите, защото вече има една психическа нагласа да се работи при осъзнаване на реалността а не с понятия които нямат физически облик.

ЙИ: Според вас дали вчерашния дебат е първата стъпка към предприемане на активни действия за решаване на този проблем?
ДС: Определено, определено. Аз пак ще кажа, че това което каза председателят на комисията – то беше в рамките на самия дебат по време на изказването за състоянието на съюза, което го прави с още по-голяма тежест – тоест това се отчита като проблем на състоянието на съюза като цяло и предполагам че оттук нататък ще започнат и реалните мерки за решаване на въпроса.

ЙИ: А вие какво бихте предложили като краткосрочни и дългосрочни мерки за решаване на проблема?
ДС: Аз вече казах мерките, те могат да бъдат множество различни на практика мерки. Въпросът е да бъдат добре обсъдени. Всяко едно право трябва да бъде обвързано с насрещно задължение. Защото в момента всъщност основата на циганския проблем се състои в това, че една голяма част от това население нарочно е държана в пълна неграмотност, в пълна бедност и това се прави съвсем целенасочено, защото знаете – неграмотните и бедните най-лесно се управляват и манипулират. Те се тикат да се занимават с престъпна дейност от циганските барони, които строят огромни палати, мешеретата в Костинброд са едни огромни палати. Това са едни готови гласоподаватели, които могат да бъдат дадени за една или друга политическа сила, която се занимава с манипулиране на вот, но тук позицията на Атака е много силна, защото Атака е една от малкото партии, които не се занимава с купуване и с търговия на вот, дори промените в наказателния кодекс, които криминализираха това явление бяха предложени от Атака. Така че решаването на проблема започва с решаването на всички тези въпроси, които изложих досега до този момент.


* * *
Интервю с Мария Неделчева
, 08.09.2010, 15:30

ЙИ (Йоанна Илиева): Здравейте, Мария Неделчева.
МН (Мария Неделчева): Здравейте.

ЙИ: Йоанна Илиева от Sliven.net, искам да ви задам въпрос относно вашето мнение за екстрадирането на ромите от Франция, което предизвика доста бурен дебат. Смятате ли че правата на хората бяха нарушени чрез това екстрадиране?
МН: Аз имах възможност да се изразя и в пленарната зала и на този първи въпрос – първо не смятам, че ние от ЕП сме компетентни органи, които трябва да отговарят за това. Все пак нека спазваме и уважаваме ролята на институциите. Европейската комисия е тази, която трябва да се произнесе до каква степен процедурите на които до момента станахме свидетели във Франция отговарят на европейското законодателство. Оттам нататък, когато вече този анализ ни бъде предоставен, за възможно най-кратък срок, както ни каза комисар Рединг по човешките права, вече ще бъде нашата роля и голямата отговорност на ЕП да реагира и да предложи своето мнение.

ЙИ: Смятате ли все пак че Франция можеше да предприеме други мерки преди да пристъпи към екстрадиране?
МН: Франция не прилага тези мерки тази година за първи път. Франция за първи път през 2008 година екстрадира над 800 наши роми. По-скоро си задавам въпроса защо сега чак обърнахме внимание на този проблем. Несъмнено той е тук от доста време и в момента може би бруталността на това което се случи накара доста голяма част от медиите и от политиците да обърнат най-после един сериозен поглед върху проблема.

ЙИ: Все пак тези малцинства са нарушили правилата за престой в държавата, нали?
МН: Това е нещо въз основа на което френското правителство процедира към тази екстрадиция и трябва да го признаем. В ЕС на почит са законите и правилата. За всеки който не ги спазва – е в правото на всяка една от държавите членки да приложи и по-наказателна политика. Когато тези хора са преминали лимита, законния срок от три месеца легален престой в страната Франция е изцяло в правото си те да бъдат екстрадирани. По-скоро обаче в този случай си задавам аз въпроса, дали всички тези хора са знаели, че тяхното право е да останат само три месеца и другият въпрос, който на мен ми е изключително важен – оказва се че в групите от хора има хора които са във Франция повече от 10 – 15 години, защо Франция едва сега се сеща за тях? Тоест има от една страна вина и в групата хора, тоест ромите, които незаконно пребивават в страната, но от друга страна – и от страна на Франция можем да зададем някои въпроси към начина по който нейната политика си фиксира приоритетите.

ЙИ: А дали Европа за пръв път осъзнава сериозността на проблема с ромските малцинства?
МН: Надявам се да го осъзнава не за първи път, а истински, защото е факт, че когато погледнем назад, многобройни резолюции на ЕП всъщност свидетелстват за интереса на самия парламент. Многобройните програми които са създадени за интеграция на ромите от страна на европейска комисия показват за интереса на ЕС. Защо обаче нищо досега не е довело до конкретен резултат и до намиране на дългосрочна перспектива за интеграцията на тези хора в обществото?

ЙИ: Дали вчерашния дебат е първата стъпка към предприемане на активни действия?
МН: Надявам се, макар че моя поглед върху вчерашния дебат е едновременно и радостен и със съжаление. Радвам се от това, че дебата беше много оживен, което показва интереса към този сюжет. Със съжаление обаче отбелязах, че в огромна част от изказванията нямаше никакви конкретни предложения за намиране на решения които да позволят проблемите на тази малцинствена група най-после да намерят дългосрочно разрешаване. Това което отбелязвам наистина със съжаление е, че темата беше изключително много инструментализирана за различни политически разпри и политически разправи, което всъщност не ни кара да напреднем в дебата. Той се захранва от една емоция която сама по себе си не води до разрешаване на проблема.

ЙИ: А какви предложения бихте отправили вие и вашата група за решаване на проблема? В краткосрочен, дългосрочен план?
МН: Това което аз призовах в моето изказване е най-после да бъде направена една общоевропейска стратегия за справяне с проблемите на ромите и за намиране наистина на разрешение и то дългосрочно на техните проблеми. Това което аз предложих е да бъдат заложени няколко приоритета – за мен на първо място приоритет е образованието, знаем, че образованието е в базата на всяка една успешна интеграция на едно общество. Тези хора, няма какво да се лъжем, нямат понякога достъп до образование, не ги познаваме с успех в образователната система. Нека също така да помислим за образователни програми за обучения професионални, които да им дадат възможност те да получат някакъв занаят, някаква професия, която да им позволи да се интегрират на пазара на труда, защото в крайна сметка те ако мигрират от България във Франция, мигрират за да намерят работа. Нещо друго, което на мене също ми е важно – това е разбира се, включването им в социалната система и здравните грижи и тук не говоря толкова само за леченията, за лекарствата, говоря за семейното планиране. Това е проблем, който смятам че с тях има много работа в тази насока и когато им се вдъхне едно чувство за отговорност и съзнание за проблема, можем да постигнем напредък. И още едно предложение, което аз направих – и то засяга създадените досега програми, финансирани от ЕС – най-после да започнат да се използват по предназначение, защото е факт – от години съществуват програми, насочени към тяхното интегриране. Резултат няма. Тези пари къде са отишли? И второ във сега съществуващите европейски фондове има няколко програми, като тази за развитие на човешките ресурси, като програмата за регионално развитие, които са насочени и които засягат важни аспекти от живота на ромите. Крайно време е тези програми просто да бъдат прилагани, и да има контрол – европейски – за това как на национално ниво те се изразходват.

* * *
Интервю с Евгени Кирилов
, 08.09.2010, 16:30

ЙИ (Йоанна Илиева): Здравейте, господин Евгени Кирилов.
ЕК (Евгени Кирилов): Здравейте.

ЙИ: Йоанна Илиева от Sliven.net. Тук съм да ви задам няколко въпроса относно вчерашния дебат за проблема с ромите. Смятате ли че са били нарушени човешките права след като Франция екстрадира ромите?
ЕК: Няма съмнение че са нарушени човешките права. Поначало критиката, която се упражни вчера по време на дебата и в обсъждането в групите на Европарламента се съсредоточи по това че поначало колективна вина няма. Ако някой случайно някъде е нарушил правилата той трябва да бъде третиран в лично качество. Но така колективно да кажат „роми там са нарушили или са нарушавали и затова трябва да си ходят” или „трябва да ги експулсираме” – това е може да се каже демонстративно нарушаване на права. От тази гледна точка мисля че френското правителство само се постави в трудна ситуация.

ЙИ: На мнение ли сте, че можеше да се предприемат други мерки от френското правителство преди да се пристъпи към екстрадиране?
ЕК: Единственото, което може да се предприема от което и да е правителство, включително от френското, е когато някой европейски гражданин с нещо наруши правилата, той съответно в зависимост от нарушението се третира. Общо такова нарушение на правила от група хора, от група етническа група или от каквато и да е националност са недопустими в Европа. Тоест европейския гражданин си има своите лични права. Естествено има и задължения. Където и да се намира в рамките на ЕС той трябва да се съобразява със законите, със изискванията, но това са лични неща.

ЙИ: Все пак вие на мнение ли сте че ромите са нарушили правилата за престой във Франция?
ЕК: От това което излезе във пространството и от изявленията, от това че са се придвижвали, че са били в катуни и така нататък аз не виждам никакви нарушения и нищо конкретно. От тази гледна точка, мисля че нашето правителство е в правото си да поиска за всеки конкретен случай от тези които са върнати, да поиска съответно от френските власти да дадат информация за всеки конкретен случай на какво основание са действали. Тъй като обяснение засега няма.

ЙИ: Смятате ли че Европа тепърва започва да осъзнава сериозността на проблема с ромските малцинства?
ЕК: Вижте, исторически, ако отидем назад, и по-рано са го осъзнавали, разбира се проблеми има, но Европа има проблеми, така да кажем с емигриращите от Африка, например. Но, пак казвам, това трябва да се третира във всеки отделен случай. Въпроса с решаването на сериозните проблеми, свързани със социалните проблеми, образованието на ромите – това наистина е европейски проблем, проблем на целия Европейски Съюз, и на съответната страна, където живеят или където са мигрирали. Така че по този въпрос също в дискусията имаше място и в документа, който ще приемем утре това го има, трябва да се отделят съответно допълнително едни средства, но основното е да се погрижим дългосрочно. Така с подобни акции ние нищо не правим. С нищо не допринасяме за решаването на проблема. Ние знаем какво означава примерно едно образование – едно ромско дете да тръгне навреме на училище. Това е вече, така да се каже 80% решен въпрос. Ако образованието стане наистина един приоритет в политиката на държавите, разбира се и на ромските семейства, можем да знаем, че примерно след десетина – петнадесет години ние ще имаме един съвършено по-лесен проблем за решаване.

ЙИ: А смятате ли че след вчерашния дебат започват да се предприемат наистина сериозни действия?
ЕК: Надявам, се, ние сме оформили вече и група за действие. Разбира се през март ние имахме също приет документ от парламента. Но сега, след тези доста публични акции на френската страна, след проблемите които има и в други страни, тъй като аз мисля, че несправедливо Румъния и България се отделят от останалите, мисля че ще има едни по-така целенасочени действия, по-комплексни действия, съответно ще се отделят и отделни програми за да може все пак този проблем да се реши като европейски проблем.

ЙИ: А вие и вашата група какви предложения ще отправите към Европа за решаване на този проблем?
ЕК: Всъщност вие може да видите документа, който нашата група е предложила, като проект за резолюция. Той наистина е всеобхватен, той говори цялостно за решаването на проблемите на ромите, разбира се предложението е предложение, ще бъде много интересно утре как ще мине гласуването, тъй като голяма част от десните партии не биха желали Франция да бъде посочена. И тук имаме проблеми. Докато по принципните въпроси съгласие има и аз смятам, че ще се намери изход от ситуацията.

* * *
Интервю с Метин Казак, 08.09.2010, 17:30

ЙИ (Йоанна Илиева): Здравейте, Метин Казак.
МК (Метин Казак): Здравейте.

ЙК: Йоанна Илиева от Sliven.net, по повод дебата за проблема с ромите, искам да ви задам няколко въпроса. Смятате ли че са били нарушени човешките права при екстрадирането на ромите от Франция?
МК: Аз мисля, че вчерашният дебат беше доста показателен за реакцията на колегите евро депутати от повечето страни членки на европейския съюз във връзка с предприетите от френското правителство действия за екстрадиране на български и румънски граждани от ромски произход, които пребивават на територията на Франция. Аз лично смятам, и то е отразено в изказванията на колегите от нашата парламентарна група, а и в проекта за резолюция, която ние подготвихме по случая, много ясно и точно е посочено, че става дума според нас за недопустими действия за екстрадиране на европейски граждани и то в колективен признак и то по признак етнос, което е недопустимо, според нас, според законодателството на ЕС и най-вече директивата 2048 за свободно движение на хора в рамките на ЕС. Ние смятаме, че такава една депортация, колективна, е много опасен прецедент в ЕС, защото то е продиктувано от популистки съображения, и е насочено към една определена етническа група, като такава. Според информацията, която получихме от нашите колеги, специално от Румъния, защото от тази страна са повечето екстрадирани, нито един екстрадиран румънски ром не е извършил никакво закононарушение и престъпление нито в Румъния, нито във Франция. В този смисъл ние изразихме нашето категорично несъгласие с този акт на Франция.

ЙИ: Според вас какви мерки, и изобщо можело ли е да предприеме някакви други мерки френското правителство преди да пристъпи към екстрадиране?
МК: Аз смятам, че Франция следваше да подходи по-внимателно и по-обмислено към този проблем. В никакъв случай не трябваше да се допуска масово екстрадиране на една група европейски граждани, както казах, само поради това че те принадлежат към една етническа група. По принцип тази директива, за която споменах, допуска ограничаване правото на свободно придвижване само в отделни случаи и то преценката се прави индивидуално. В случая става дума за една колективна мярка, целяща определена група хора – пак казвам – поради техния етнически произход. Така се приема. Така излиза на практика. Ако Франция беше предприела единични случаи на екстрадиране, то тогава може би щеше да се приеме много по-нормално. Но всяка масова депортация предизвиква съмнения, за това че тя е продиктувана от популистки и други съображения.

ЙИ: Вие споменахте и че сте на мнение, че тези ромски граждани не са нарушили правилата при престоя си?
МК: Доколкото ми е известно няма данни че те са извършили престъпления. Предполагам, че те може би са прескочили допустимото време за престой, легален престой, но в такава ситуация се намират много други граждани, не само във Франция, и не само от ромски произход. Знаете, че тук в западноевропейските страни има изключително сериозен проблем с нелегалната емиграция, но тези хора са граждани на други страни, така че в този случай би следвало – ако това е единственото нарушение, да се подходи по-обективно, а не целенасочено само там. Европейски граждани от ромски произход, в случая български и румънски.

ЙИ: На мнение ли сте, че Европа тепърва започва да осъзнава сериозността на проблема с ромските малцинства?
МК: Аз смятам, че този проблем отдавна съществува и ние като страна на прехода – България и Румъния, ние знаем за какво става въпрос, тъй като ние се сблъскваме с този проблем от десетилетия. Разбира се сега от 2007 година, когато българските и румънски граждани могат да се движат свободно на територията на ЕС, този проблем като че ли стана вече осезаем и за другите страни. Аз смятам, че тук е необходимо ЕС, специално европейската комисия, ние за това пледираме… да има цялостна стратегия за интеграцията на ромското население за всички страни където то живее и пребивава. Цялостна стратегия, и то подплатена с конкретни действия, с план за действие, всяка стъпка, всяка мярка на този план да бъде подплатена с необходимите финансови средства за да има резултат. Според мен на първо място, брънката на проблема, това е инвестиции и мерки за подобряване на достъпа до качествено образование на ромските деца. Оттам започва целия проблем, защото той е проблема с недостатъчната образованост и подготовка, обуславя след това проблема с недостатъчната възможност за адаптация, за намиране на работа, оттам и социалното изключване на тази група хора, от активния социален и икономически живот в съответната среда.

ЙК: Може ли да се каже, че вчерашния дебат е първата стъпка към предприемане на активни действия от страна на Европа?
МК: Искрено се надявам, че това ще бъде така, не може да се каже, че това е първия дебат за ромска интеграция на ромите, но това е може би първият случай, в който една западноевропейска страна, която е авторитетна и която се счита за страната на правата на човека, която е Франция, е разкритикувана толкова остро, за нарушаване на правата на човека. Това е прецедент според мен и аз мисля, че тук не само Франция, но и всички останали страни трябва да си дадат ясно сметка, че без координирани и целенасочени искрени усилия на всички 27 страни, без една координирана стратегия, въпроса няма да се реши, защото е много сложен, много комплексен, и изисква наистина професионално отношение.

ЙИ: Още веднъж – вашите предложения за решаването на проблема в краткосрочен и дългосрочен план?
МК: Казах ви, една цялостна стратегия, знаете в България, преди няколко години, в 2005-та година започна една много интересна инициатива – така нареченото десетилетие на ромското включване беше инициирано от фондация „Отворено общество”, Световната Банка [и други]. Тогава 10 страни от централна и източна Европа между които и България се ангажираха да предприемат конкретни действия за интеграцията на ромите и най-вече в областта на образованието, но за съжаление 5 години след началото на тази инициатива не виждам никакви осезаеми резултати в нито една страна. Не само в България, но и в другите страни. И това е, може би още едно доказателство, че наистина тук е необходим ангажимент на всичките 27 страни или на Европейският съюз като такъв. Защото този проблем ако не започне да се решава, той ще продължи да се задълбочава и да създава повече проблеми и да създава напрежение, във всичките страни. Естествено, не само в страните на произход като България и Румъния, но както виждате и в останалите страни.

Информация: Сливен НЕТ



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам