Средната цена на земеделската земя в България е между 220 и 320 лв. на декар

Ако в годините преди финансовата криза пазарът на земеделска земя наближаваше своя пик, сега той е близо до точката на замръзване. Сделките са рядкост, обработваемите площи остават силно раздробени, а цените се държат около нивата от 2009 г. и рядко надхвърлят 300-350 лв. на декар.

Надеждите на продавачите са за раздвижване през традиционно силните за пазара на земя месеци между септември и декември. Тази година обаче – едва ли, коментира вестник Пари.

Очакванията за покупка на земеделска земя тази есен са свързани основно с арендаторите, смята председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Борислав Петков. Според него високите цени на зърното ще им донесат добри доходи и те активно ще излязат на пазара на обработваеми площи. Производители, до които в. “Пари” се допита, потвърдиха, че ще купуват нови декари, но предпазливо. “Лично аз ще инвестирам и в земя, но само част от свободните си средства. Планирам също инвестиции в техника и складови бази”, коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. В същото време обаче големите земеделски фондове в оглавяваната от Петков БАСЗЗ ще ограничат активността си в рамките на землищата с развити арендни отношения. Като такива от асоциацията посочиха районите на Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Шумен и Добрич. Това частично оттегляне на големите играчи, които през 2006-2008 г. участваха в над половината сделки, дава основание на брокерите да очакват слаба активност на пазара на земя тази есен. “Основните купувачи през последните години бяха не арендаторите, а АДСИЦ и големите земеделски компании, коментира управителят на “Агенция за земеделска земя” Андрей Андреев. “В годините на бума борсовите компании привлякоха много пари и купуваха дори само по документи. Сега останаха само в землища, където разполагат с повече площи. Там, където имат малко земя, продават или заменят”, обясни той. Според него по тази причина пазарът ще е далеч под нивата от 2008 г., когато броят на сделките със земеделски площи в страната надмина 130 000.

Много ли са продавачите, или купувачите са малко -мненията на участниците на пазара са различни. Според Радослав Христов, който обработва големи площи в районите около Стара Загора, тази година предлагането е два пъти повече в сравнение с годините преди кризата. “Финансовите проблеми принудиха хората да продават земя. Знам дори за случай, в който с парите ще погасят потребителски заем”, посочи той. Според Христов заради силното предлагане цените в Южна Централна България се движат около 250-300 лв./дка. “Дори големите парцели трудно постигат повече. Наскоро имаше опит да се вземат 370 лв./ дка за 100 дка, но в крайна сметка пак бяха продадени за 300 лв./дка”, даде пример фермерът. Според Андрей Андреев от “Агенция за земеделска земя” при финансови проблеми хората първо продават земя. “Не съм забелязал обаче сериозен ръст на предлагането. По-скоро купувачите са малко”, смята той. В районите на Централна Северна България Андреев също посочи като най-често срещана цената от 300-350 лв. на декар. За по-малки парцели и по-ниска категория тя може да падне дори до 150 лв./дка. Според Борислав Петков средната цена на земеделската земя в страната е между 220 и 320 лв. на декар, т.е. на равнището от миналата година.

Сред причините за ниските продажни цени на земята у нас е и голямата разпокъсаност. По данни на БАСЗЗ най-често за продан се предлагат до 30 дка. Това не е учудващо, като се има предвид, че средната площ на
възстановените земеделски земи в страната е 5.5 дка. Според Андрей Андреев при парцели от 5-7 дка дори обединяването на два-три няма да вдигне съществено цената, защото крайният блок няма да надхвърли 15-20 дка. “Ако се продават 200 дка обаче, цената вече може да е с 50-100 лв./дка над средната, защото тук влизат и разходите за уедряване на земята. Най-често за да се постигнат подобни масиви, трябва да окрупниш 10-20 по-малки парцела”, обясни той. Другият фактор, който значително повишава цената, е перманентното търсене на масиви от над 500 дка и перманентният недостиг на такива у нас (виж карето). Като цяло обаче големите играчи на пазара определят като основни фактори за формирането на продажната цена на земята 10-годишната рента, която може да се получи за нея. По данни на БАСЗЗ на по-развитите арендни пазари в централните части на Северна България тя варира от 23 до 30 лв. за декар годишно, а в района на Добрич е между 35 и 50 лв. на декар. “Логично е да се търси 10-годишна възвръщаемост на инвестицията в земя, при положение че алтернативата е 6-8% годишна лихва по банковите депозити”, коментира Борислав Петков. Според него добрата доходност вече привлича и значителни спекулативни капитали към пазара на земеделска земя, но в близък план това надали ще даде тласък за сериозно повишение на цените.

* * *
Между два и четири пъти по-висока от средната цена може да се получи за земеделска земя у нас, стига някой да предложи за продан масив от 2-3 хил. дка. Според Борислав Петков от БАСЗЗ за подобен имот цената варира от 600 лв. за декар до немислимите за пазара ни в момента 1000-1200 лв. за декар.
Интерес към площи над 500 дка проявяват чужди фермери – гръцки, турски, италиански, холандски. Забраната за продажба на земя на чужденци лесно се прескача с регистрацията на фирма у нас. По тази схема гръцки и турски собственици питат за покупки в пограничните райони. Основният проблем обаче е, че те правят поливно земеделие, а нашата хидро-мелиоративна система бе разбита, обясни Борислав Петков.
Според Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите всякакви механични сравнения между цените на земята у нас и в Западна Европа са неуместни. У нас масово се продават малки парцели между 5 и 15 дка, а във Франция се продават разработени стопанства от 2-3 хил. дка, съпостави той. Модерното земеделие и по-високите добиви са другото предимство на Запада. Според Радослав Христов, ако у нас средният добив на пшеница е 310 тона от декар, във Франция е 710 тона. Като сравниш тези показатели, разликата в цените на земята на двата пазара е лесно обяснима, коментира той.