В строителството, здравеопазването, туризма и млекопреработването има най-много сива икономика

Над 10 млрд. лв. губи държавата от сивата икономика у нас, каза вчера Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му през последните години сивият сектор непрекъснато нараства. Според социолога Емилия Ченгелова делът на неформалната икономика в страната е между 50 и 70%. Възможно е да се очаква и още по-голям ръст в някои сектори.

Според изследването на асоциацията най-критично е положението със сивия бизнес в строителството, здравеопазването, туризма и млекопреработването, пише вестник Класа. Най-застрашена сред населението е групата на работещите на непълен работен ден. Според работодателите делът на сивата икономика в страната е средно 42,2%, докато според населението той е средно 58 на сто. В някои региони и при определени сектори сенчестият бизнес заема над 75 процента от икономиката. Изследването е направено в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“. Той се финансира с близо 10 млн. лева от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Най-честите практики при неформалната икономика са неотчитане на част от оборотите, печалба от неплащане на ДДС и неиздаване на финансови документи, каза Ченгелова. Работодателите и населението смятат, че причината за високия дял на сивата икономика у нас е липсата на контрол от страна на държавата.
Малките фирми са основните носители на сиви практики, но и нарушенията им са малки. Най-големите нарушения се правят от големите фирми, каза Ченгелова.
У нас за момента се говори за в пъти по-висок дял на сивата икономика, отколкото е приет в останалите страни, каза зам.-министърът на труда и социалната политика Красимир Попов. По думите му в държавите от ЕС е прието сенчестият бизнес да е между 5 и 10 процента. В състояние на икономическа и финансова криза работодателите търсят начини за съкращаване на част от разходите, каза Попов. Според него нелоялната конкуренция е един от основните проблеми за бизнеса у нас. Социологическите проучвания и субективните преценки обикновено определят по-високи стойности на сивата икономика, но дават представа за мненията на различни браншове, коментира Мариана Коцева, председател на НСИ в оставка. Тя добави, че неформалната икономика е трудно да бъде измерена чисто статистически. Според методологията на НСИ у нас тя е 10,4% от БВП за 2008 г., като по предварителни данни се очаква резултатът за 2009 г. да е приблизително същият. Това като сума е около 7 млрд. лв., посочи Коцева.
Икономическата криза неминуемо е допринесла за повишаване на дела на сивия сектор, но вина има и държавата. Като не плаща, бави или реже от договорените цени на обществените поръчки, властта принуждава фирмите да плащат “на ръка в пликче” на служителите си, коментира още Велев.
Изследването на АИКБ показва, че колкото по-висок е месечният доход на един човек, толкова по-голяма е сивата икономика според него. Например всички, участвали в анкетата с доход над 1500 лева, считат, че сивата икономика е над 75%. Най-голям е делът на сивия сектор в градовете Бургас, Плевен и Габрово. В София и Пловдив неформалният бизнес заема около 20%, се твърди в изследването.