Работодатели твърдят, че сивата икономика в България достига 75%

Делът на сивата икономика в България е около 42% и в бъдеще този процент ще се увеличава, смятат работодателите. Общо 36% от тях дори са категорични, че неформалната икономика вече е достигнала 75%. Това показват данните от национално представително проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), което е част европроект, финансиран от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОПРЧР).

Анкетата е направена през юни и юли сред 1000 работодатели от всички 19 бранша, включени в националния класификатор, т.е. то е представително за цялата икономика. Резултатите са фрапиращи, като се има предвид, че към момента официалната оценка за сивата икономика е, че тя е с дял от около 30%, пише pari.bg.

Колко сериозно е положението
Строителство, туризъм и здравеопазване са секторите, в които сивата икономика е с най-голям дял – около 75-80%, казват работодателите (вж. графиката). “Това, което ми направи впечатление, е, че работодателите открито признаваха, че бизнесът им не е на светло. От сектори като строителство или млекопреработване например получихме отговори, че само 30% от сделките им се фактурират. Като се има предвид, че по принцип работодателите са склонни да представят ситуацията в доста по-добра светлина, може би реалният размер на сивата икономика е още по-значителен”, коментира за в. “Пари” Емилия Ченгелова, която е ключов експерт социолог по проекта на АИКБ.
Според работодателите “най-бели” са бизнесите, в който има чуждестранен капитал. Именно в подобни компании има стремеж нещата да се извършват максимално прозрачно, да се декларират печалби и да се изплащат осигуровки на служителите, казват те.

Сивото е нормално
Прави впечатление, че и работодатели, и работници смятат, че наличието на сива икономика е нещо нормално, особено в сегашната икономическа обстановка. На неформалната икономика се гледа като на “необходимото зло”, коментира Ченгелова. Оказва се, че между 5 и 10% от фирмите са склонни “да минат на сивата страна” и да наемат служители без договор или без социални или здравни осигуровки. В същото време обаче и самите работници са склонни на подобни условия. Около 53% от хората нямат нищо против да работят на черно, главно заради икономическата принуда. Изводите по отношение на служителите са част от второ национално представително проучване на АИКБ, което пък обхваща 1000 души на възраст над 15 години и е проведено през май и юни. Всеки четвърти българин си признава, че за последните три години е бил включен под една или друга форма в сивата икономика. Като оправдание за това им служи икономическата криза. В “сивото” са влезли предимно икономически активните граждани – на възраст между 31 и 40 години и от 41 до 50 години. Разделението им по полов признак е – 14% мъже и 10% жени, т.е. засегнатите са почти поравно.
Оказва се, че 10% от българите, които работят без трудов договор, не се определят като част от сивата икономика. Според тях тя се измерва главно с даване на рушвети, контрабанда, укриване на данъци и др., но не смятат за странно, ако работят без договор и осигуровки.

Кой е виновен
“Едно от основните послания на проучванията ни беше, че държавата е основният генератор на сивата икономика, защото създава средата за съществуването и разрастването й”, коментира Ченгелова. Чрез нежеланието на държавата да стимулира светлия бизнес негласно се стимулира “сивият”, разсъждават предприемачите. Те се оплакват и от наличието на голям обем нормативни регулации и пречки пред бизнеса. Смятат, че регулациите се променят често, а понякога са противоречиви и с пропуски, което допълнително ги кара да намират начини да заобикалят закона. Понякога те оценяват това, което могат да загубят и да спечелят, и преценяват доколко са склонни да рискуват да направят нещо извън закона, коментират експертите.

Европроект срещу сивата икономика за 8.9 млн. лв.
Асоциацията на индустриалния капитал в България в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България изпълнява проекта “Ограничаване и превенция на неформалната икономика”.
Той е на стойност 8.9 млн. лв. и се финансира от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.
Проектът стартира през септември 2009 г. и трябва да приключи през декември 2013 г.
Той  цели не само да се изследва обхватът на сивата икономика, но и да се съдейства за нейното ограничаване и създаване на нетърпимост.
Вече са проведени две национално представителни проучвания сред работодатели и работещи с цел да се проучат обществените нагласи и толерантността към неформалната икономика, както и оценката им за нейните мащаби.
По проекта вече са извършени и вътрешнофирмени одити в предприятия, които работят на светло, с цел да се установи как изрядният бизнес понася вреди от сивата икономика.
Освен това са избрани 11 бранша, като с техни представители са извършени дълбочинни проучвания за състоянието на съответния сектор и обхвата на сивата икономика в него. В момента резултатите от одитите и проучванията се обработват.
Събрана е и вторична информация от публикации и доклади по темата “неформална икономика”.

Форми на сивата икономика
При наемането на работна сила:

• Наемане на работници без договор;
• Неправилно или неточно съставени трудови договори;
• Деклариране на занижени заплати на заетите;
• Осигуряване на заетите лица на по-ниски от реалните възнаграждения или даже на минималната заплата;
• Нередовно изплащане на трудовите възнаграждения.

При осъществяване и отчитане на икономическата активност:

• Генериране на необходимите за производството суровини по “сивия” начин (закупуване на суровини от “сиви” или дори “черни” производители, без издаване на фактури или други платежни документи);
• Укриване на реалните обороти (отчитане на по-ниски обороти от действителните и отчитане на по-ниска печалба от действителната);
• Плащане на по-ниски данъци;
• Укриване на реалните доходи на заетите и произтичащи от това занижени данъчни и социалноосигурителни плащания;
• Неиздаване на надлежно изискуемите от закона платежни документи или фактуриране под реалната цена на реализираните стоки и услуги;
• Укриване на мита, акцизи и данъци;
• Нелегален внос или износ;
• Източване на ДДС.