Учени откриха древна магнитотерапия и жива вода

Екип от 12 учени, ръководени от проф. Васил Марков, преподавател в Югозападния университет по етнология, проведоха през лятото две научни експедиции в Западни и в Източни Родопи. Археологическата част е ръководена от доц. Алексей Гоцев от Археологическия институт при БАН, а археастрономическите изследвания – от старозагорския учен д-р Алексей Стоев, директор на Народна астрономическа обсерватория “Юрий Гагарин”.

По проект на Югозападния университет се проучват свещените места на траките от поречието на реките Струма и Места в района на Западните Родопи. Това е територията, населявана от тракийското племе беси. Знае се от древните хронисти, че бесите са най-добрите рудари – дейност, много важна за тогавашното общество. Знае се също, че от това племе произхождат жреците, които са притежавали най-сериозни астрономически познания, пише вестник Старозагорски новини.
Екипът е изследвал някои от най-високите планински светилища на бесите в местностите Кози камък, Селамов бук и др., разположени в територията на община Гоце Делчев. Река Места е вододелът между Родопите и Рила.
“От светилищата се открива прекрасна гледка към залязващото Слънце, което всъщност осветлява главната планинска верига на Пирин – уточни д-р Алексей Стоев. – Вече сме намерили много сериозни доказателства, че по нея минава така нареченият “Свещен път”. По него се е движела церемония главно в деня на лятното слънцестоене. Тази процесия стига до връх Вихрен, където се извършват редица ритуали.
Явно светилищата, които са наблюдавали свещения път и откъдето има прекрасен взор към източния хоризонт, са били свързани с определянето на сакрални дни от годината. Цялата позиция на главната архитектура на светилището така е направена, че да позволява на жреца да наблюдава изгрева на Слънцето през специални арки, издълбани в скалата.
За разлика от Източните Родопи, където това са улеи, тук скалата по-лесно се е обработвала, тъй като е изградена от вулкански пясъчници. Това са времена, които следват енеолита и желязото още не е открито. Т.е. светилищата, които по-късно траките онаследяват, са били дълбани от каменни, бронзови или медни сечива.
Нашата основна цел беше да се измерят азимутите на тези арки. Измерихме 12 арки. Това е специфично явление, което се намира само в тази част на Родопите.
Интересно е, че култът към тези арки е жив и досега. Някои са големи с диаметър до метър и половина, други са изключително тесни и човек едва се провира. Местното население нарича тези арки провиралища и ги свързва с лечебни процедури. И досега под надзора на местния ходжа всеки болен отива там и се провира.
Чрез новозакупения магнитометър установихме, че ненапразно хората се провират през провиралището. Оказа се, че магнитното поле на земята, взаимодействайки си със скалата, която има хематитни (минерални) частици, се концентрира и в рамките на този отвор интензитетът на магнитното поле е много висок. Той нараства от ниска към висока стойност за много малък отрязък от разстояние. Буквално на всеки квадратен сантиметър интензитетът се повишава с две или три степени. В най-тясната част на този отвор магнитното поле е най-интензивно. Знае се, че попадайки в такава зона на положителен интензитет на магнитното поле, в човека започват да протичат оздравителни процеси. Има цял дял в съвременната медицина – магнитотерапия. Това показва, че още в древността това явление е било познато и са го вплитали в култа.
Древните са знаели за природните дадености на скалата и са ги използвали максимално.”
Сега по откритието се пише сериозна публикация в английско археологическо списание.
Втората експедиция е в района на Източни Родопи. Целта е с магнитометърът да се проучи дали системата от улеи и канали, които са развити в древните части на такива скални светилища, разположени по тези места, не са свързани с подобно повишаване стойностите на магнитното поле. И хипотезата се доказва.
При всички светилища в Източните Родопи предната част е прорязана от канали, които се събират в голям водосбор, т.е. издълбан кладенец. Досега се смяташе, че тези места са били жертвеници на култовите церемонии.
Алексей Стоев заяви, че отдавна е скептик по тези хипотези, тъй като подобно гигантско съоръжение не може да бъде захранено с толкова много кръв. Учените от екипа са на мнение, че по тези канали се е движела вода. Оказва се, че тези стойности на магнитните полета са максимално интензивни именно в сърцевината на каналите. Дъждовната вода се стича по тях и се пълнят басейните. Влизайки в тези канали, водата се поляризира, т.е. изпълнява се функция, която се нарича активиране на водата, т.е. превръща се в жива вода, която е много активна по отношение на различни заболявания.
Оказва се, че всичките 7 светилища са структурирани по един и същ начин и зареждат водата с биоактивност. Още от древността хората ходят там в определени дни от годината. Всеки дъжд на Беленташ например зарежда кладенците, които са доста големи – метър и половина в диаметър и дълбочина 2.20 м. Доказано е, че водата лекува редица кожни и ставни заболявания.