Медици готвят протести за септември

“След като и държавата си признава, че е намалила наполовина парите от здравното министерство за спешната помощ за август, на всички трябва да е ясно, че конфликтът ще се задълбочава. Лекарите са си свършили работата, а този труд и тези разходи трябва да се заплатят.” Така коментира ситуацията в болничната помощ изпълнителният директор на втората по големина болница в Южна България МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” д-р Николай Колев.

“Става ясно, че дори делегираните бюджети не се заплащат. След като от началото на годината до юни Касата отряза с 20% бюджета на болниците, сега процентите на “ножицата” станаха от 30 до 40, а през август парите за спешна помощ са наполовина.” Такова е обобщеното мнение на шефовете на болниците в региона, които първи категорично се обявиха още през юни срещу делегираните бюджети и отказаха да подпишат анекси като незаконни и противоконституционни, пише вестник Старозагорски новини.
Д-р Атам Саркисян, секретар на РК на БЛС, коментира, че колегите му не искали в повече някакви пари, а просто парите от здравните осигуровки да отиват за здраве.” Не бива тези пари да се слагат във фискален резерв. Бюджетът на НЗОК трябва да се отдели от т.нар. консолидиран държавен бюджет и да се ползва за нуждите на здравеопазването. Никой не говори за увеличение.”
Пациентите не са виновни, а плащат скъпата цена на здравето от орязването на средствата за уж реформата. Лекарите също не са виновни, но дойде ли болен, те трябва да му помогнат. Реформа означава да се промени досегашният ред по някакъв начин, но не за сметка на пациентите и лекарите, обясняват медици от региона.
По същото време председателят на БЛС д-р Любомир Киров обяви вчера за Агенция “Фокус”, че съсловната организация нямала намерения засега да изнася националните протести.
“Хаосът в системата се дължи на некомпетентност, на липсата на ясно виждане какво и как да се прави и на нежелание не само на здравните политици, а и на свързаните с тях структури – например Министерството на финансите и др. – нещата да бъдат подобрени. Не може водещото в системата на здравното осигуряване и в здравеопазването да бъде спестяването на пари или на някакви финансови фокуси. Тук трябва да се мисли как да се подобряват услугите и резултатите, които получаваме вследствие на тези медицински услуги, как да станат по-добре за хората. Да, знаем, че е ограничен финансовият ресурс, но той трябва да бъде усвояван максимално целево и рационално. Второ, в системата на здравното осигуряване не може да се говори за икономии, кризи и пр., защото това са средства, които се набират целево. Те са внесени от хората за здраве. Трето, държавата трябва да си изпълнява ангажимента, който е поела, към групите хора, които осигурява, а те са почти 2/3 от населението”, добави председателят на НСОЛРБ.