Христо Ненов – жител на Кирилово: Ще излезем на много страшна война срещу бъдещото депо за отпадъци

“Кирилово ще обяви гражданско неподчинение и ще излезе на много страшна война”, закани се вчера Христо Ненов, жител на село Кирилово, по време на общественото обсъждане на доклада по ОВОС на инвестиционния проект за изграждане на регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци. Окончателното решение е то да бъде разположено в землището на Ракитница, но идеята среща опълченски отпор от жителите на две села.

Ненов аргументира своето и на съгражданите си становище с факта, че в непосредствена близост до бъдещото сметище има 100 декара овощни градини, чиято реколта ще бъде замърсена и ще престане да се търси, пише вестник Старозагорски новини. “Да ги изрежем и да ви ги подарим ли?”, попита той. Обяснението на ръководителя на екипа, изготвил доклада, инж. Веселин Шарлопов за пълната безопасност на съоръжението Ненов контрира с думите: “Щом е толкова безопасно, защо не го направихте на територията на бившето АТЗ, на кариера “Гьоновец” (северно от кв. “Железник”) или в Градската градина!?”

Срещата в Община Стара Загора вчера беше първата от поредицата за обсъждането на доклада по ОВОС. Инж. Шарлопов от бургаската фирма ВАНК обясни в детайли какво ще представлява съоръжението и как ще работи. Според него, то ще бъде експлоатирано в продължение на 30 години, а завършването на първия етап трябва да стане факт през 2012-а. До тогава трябва да бъдат готови помещенията за линиите за ръчно и механично сепариране на отпадъците, закритото компостиране, първата клетка, в което един метър уплътнен боклук ежедневно ще се изолира с 20 сантиметра уплътнена земна маса, както и трите претоварни станции в Казанлък, Гурково и Гълъбово. Дъното на депото пък щяло да бъде от глинени пластове, геомембрана и тръбна инсталация за отвеждане на метана и въглеродния двуокис. Шарлопов беше категоричен, че съоръжението няма да нанесе никакви щети на околната среда и че подобни депа има дори в жилищните квартали в големи европейски градове като Манчестър. Там нямало наредби за минимално санитарно-хигиенно отстояние, но било в сила категоричното изискване нищо да не излиза извън границите на обекта. В България обаче никой не вярвал на обещания, дори след като вече имало изградени няколко подобни съоръжения и живеещите наоколо нямали оплаквания нито от прах, нито от миризми.

Инж. Шарлопов се спря подробно на всички рискове, които крие експлоатацията на едно съоръжение за битови отпадъци. В атмосферния въздух се отделяли газове, най-вече метан и въглероден двуокис, но те не влияели толкова на здравето, колкото на парниковия ефект. Намаляването на съдържанието им се извършвало чрез изгаряне. Миризмите се ликвидирали чрез запръстяване на работните участъци, а повърхностните води били защитени от инфилтратите посредством пречиствателна станция. Част от пречистените води се връщали на работната площадка за оросяване и предотвратяване вдигането на прах. Шарлопов не скри, че почвата в района на депото и на претоварните станции неизбежно ще бъде замърсена, но подчерта, че околните терени ще бъдат защитени с отводнителни канавки и ограничаване на праховите емисии. И още, че проектът има един пропуск и той се отнася до претоварната станция в Гурково, която е разположена на по-близко от хигиенните изисквания разстояние. Добрата новина била, че в тази станция ще се преработват само 120 тона смет, а това давало възможност здравното министерство да намали хигиенното отстояние. За сравнение беше посочено, че край Казанлък ще се пресоват 1200 тона, а край Гълъбово – 200. Претоварните станции и на трите места ще бъдат разположени в районите на сега съществуващите там сметища, уточни експертът.
На обсъждането бяха поставени редица въпроси, мнения, препоръки и възражения от присъстващи граждани, които ще получат писмен отговор от възложителя СНЦ “Регионално сдружение за управление на отпадъците – Стара Загора” след приключването на всички срещи. Тогава ще бъде представено и становището на специалистите от РИОСВ, които вчера присъстваха в залата само като слушатели.

На зам.-кмета Белчо Белчев, който ръководи дебатите, се наложи отново да обяснява, че площадка “Мандрата” е останала извън обсъжданите възможности за депо, тъй като през януари 2008 г. е била дадена на концесия за добив на строителни материали. “Питайте бившия областен управител Мария Нейкова защо два месеца преди парламентарните избори се е съгласила, след като през 2007-а концесията е била отказана”, попита Белчев протестиращите. Той допълни, че в момента няма друга алтернатива, че от МОСВ отхвърлили варианта за пренасочването на 26-те милиона евро безвъзмездна помощ за изграждането на завод с оправданието, че няма време, че за завод така или иначе ще трябва да се мисли и че има проведени над 20 разговора с различни инвеститори и се чакат оферти.

Какво ще стане със сега съществуващото сметища на Мандра баир, след като новото бъде готово? Според химичката Марина Бояджиева, и то, и останалите, пък и депото край Ракитница са бомби със закъснител. Когато регионалното съоръжение влезе в експлоатация, останалите в Старозагорска област сметища ще бъдат закрити и рекултивирани, обясни Белчев. Само за Мандра баир МОСВ били обещали 7.5 милиона лева. Гниенето на боклука обаче ще продължи години наред, а газовете най-вероятно ще се палят, каза Шарлопов.
“Този доклад няма да мине”, отсече председателят на Инициативния комитет в Ракитница Генчо Иванов. Той уточни, че разчита на съдебната процедура в Страсбург, където била изпратена жалба и от където получили отговор, че тя ще бъде разгледана. Днес от 17.30 часа предстои общественото обсъждане в Ракитница, където се очакват бурни дебати.