България изпуска срокове от поетите ангажименти за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води

До края на 2010 г. всяка община с повече от 10 000 жители да разполага с модерна пречиствателна станция за отпадни води, а до 2014-а – и по-малките общини. Това не е лозунг от комунистическото минало, а много конкретен ангажимент, който България е поела по много конкретна директива на Европейския съюз.

И е длъжна да го изпълни. Всъщност, ако беше наистина лозунг от близкото минало, със сигурност щяхме да сме по-близо до заветната цел, отколкото сме сега, коментира вестник Пари.
Цифрите не са много обнадеждаващи. Общо 124 са общините, които трябва да имат пречиствателни станции за отпадни води до края на годината. Към момента около 70 от тях нямат. Редица от вече изградените трябва да бъдат реконструирани, защото са или остарели, или с многократно надвишени капацитети и авариите не са нещо необичайно. Особено по Черноморието. Там се намират около двадесет, или една трета от всички пречиствателни станции за отпадни води в България, но 90% от тях не отговарят на изискванията.
Модернизацията трябваше да се случи с помощта на ОП “Околна среда”, която разполага с бюджет именно за тази дейност. Първите средства – 600 млн. лв. обаче бяха размразени и процедурите стартираха едва в началото на месеца. Времето, което остава, е по-малко от половин година. На всички е ясно, че нещата няма как да се случат в график.
Като причина за забавянето министър Нона Караджова посочи, разбира се, “безотговорните” решения на предишното правителство, което е подписвало множество договори за неприоритетни обекти в по-малки населени места, като редица от тях са със завишени цени, заради което цялата ОП “Околна среда” беше заплашена да бъде блокирана.

В крайна сметка обаче не Европейският съюз, а самите управляващи блокираха парите след идването си на власт, за да ревизират всички вече подписани договори. Няколко бяха спрени, други преоценени. Това старание обаче причини още по-голямо забавяне и в крайна сметка може да доведе до санкции, ако срокът, който изтича в края на годината, не бъде удължен.
От МОСВ вече съобщиха, че ще преговарят с Брюксел това удължаване да се случи. Подготовката на един проект и изпълнението му отнемат между 4 и 5 години. Сега планът на екоминистър Нона Караджова е да се вместят във времето до 2014 г., когато изтича срокът и за по-малките общини, а и на цялата програма. Дали и в Брюксел мислят така обаче, тепърва ще видим.

Проблемът с липсата на пречиствателни станции е доста по-стар и “безотговорността” засяга не само предишното, но поне три правителства. В страницата на МОСВ все още седи един документ от 1998 г. – с подробен анализ на нуждите от ПСОВ (Пречиствателна станция за отпадни води) и план за изпълнение основно с пари от държавните и общинските бюджети. За жалост цифрите в него не са се променили значително през последните 12 години.
Парите, предвидени по Оперативна програма “Околна среда” за пречиствателни станции и сроковете по тях, няма как да наваксат тези години бездействие и недостатъчното усвояване на предприсъединителната програма ИСПА, по която се случиха няколко големи проекта за пречиствателни станции (част от тях в момента са проблемни и не се знае ще бъдат ли изплатени), но можеха да се случат много повече, имайки предвид, че усвояването й е на около 30% и се очертава да връщаме пари по нея.
Всъщност какво сме усвоили, какво ще връщаме и ще търпим ли санкции, е част от дежурното напоследък дефиниране на проблемите, пречупени през голямата картина на усвояване на фондовете. Превръщането на всеки конкретен казус в “проект”, в неусвоена част от някаква оперативна програма обезличава нещата. Сякаш се отнася до някакво мъгляво и ненужно изискване на ЕС, а не до това дали плуваме в отходни води или не. Буквално.

Проблемите с пречистването на отпадните води са особено деликатни и по Черноморието. Всъщност там се намират близо една трета от всички ПСОВ в България, но това съвсем не значи, че няма проблеми. Напротив, съоръженията са стари и претоварени заради бума на строителството на хотели. Те масово не смогват да пречистят отходните води качествено и по плажовете се изливат тонове нечистотии.
Нона Караджова зададе въпроса как се е случило така, че са построени толкова много хотели, заради които съоръженията издъхват, а някои от тях дори не са включени към канализация въобще, при положение че такава оценка се изисква още на ниво проект. Този казус е с толкова натрупвания, че въпросът вече не е актуален. По-правилният е какво ще правим сега. И кога?
Директивата на ЕС изисква и съоръженията по брега да се заустват минимум на миля навътре в морето. Местата, където това се случва обаче, се броят на пръстите на едната ръка.
Има места, където пречиствателни станции липсват, а нуждата от тях е огромна. Това се отнася с особена сила за Созопол и околностите му, където строителството напомня за “Слънчев бряг”, а съоръжението се строи вече шест години и съвсем не е на финалната права. Без съоръжение са и иначе красивите местности Ахтопол и Синеморец. Водите там са видимо кристални, но както знаем, най-същественото е невидимо за очите.

Скандали и по ИСПА

• Няколко от големите градове градят или вече са изградили ПСОВ по програма ИСПА. Част от тях приключиха почти безпроблемно като този в Пазарджик, Бургас – кв. “Меден рудник”, Севлиево, Ловеч и др.
• Други обаче се бавят твърде много и е под въпрос дали ще успеят да се вместят в оставащото време. Такива са тези във Варна, Шумен, Смолян и Балчик, които са с обща стойност 110 млн. EUR. Ако срокът по тях не бъде удължен до края на 2011 г., те ще трябва да се довършат с пари от републиканския бюджет.
• В Балчик пък ситуацията е доста абсурдна. Готова е пречиствателната станция, която е една от най-модерните у нас, но тя се ползва едва на 15% от капацитета си, защото огромна част от домакинствата не са свързани с нея. В момента се изгражда липсващата канализация, което пък е съпътствано със солидна доза скандали и нарушения.
• В Димитровград също имаше драма. Пречиствателната станция е готова, но проблем имаше с канализацията. МРРБ тази пролет скоростно избра нов изпълнител за рехабилитацията и разширението й, след като старият строител бе отстранен за неизпълнение на ангажиментите и тотално забавяне на пусковите срокове.