- 20.07.2010
- Posted by: admin
- Category: News
Голяма част от българските икономисти са на мнение, че прогнозите на финансовия министър Симеон Дянков както за тази, така и за следващата година са прекалено оптимистични. За тази година екипът на Дянков очаква 1% ръст на икономиката и 3.8% бюджетен дефицит. За 2011 г. в макрорамката финансовото ведомство залага 3% ръст и под 2.7% дефицит.
Според някои икономисти тази година българската икономика няма да излезе от рецесията и 2010 г. ще приключим отново със спад на БВП, коментира вестник Пари. Анализаторите на Раифайзенбанк залагат на 0.5% скок на БВП за тази година и 3% ръст за следващата. Не толкова розови обаче са прогнозите на друга голяма банкова група – УниКредит Булбанк. В техния доклад за състоянието на икономиките от Централна и Източна Европа се посочва, че икономиката ни тази година ще отстъпи с 1%, а догодина ще е налице ръст от 1.8%. Очакванията на Световната банка и Еврокомисията за българската икономика са тази година тя да приключи с нулев растеж.
Според УниКредит Булбанк силните страни на България са добрите фискални показатели, добре капитализираната и ликвидна банкова система и борбата с престъпността. Слабите ни страни са огромната задлъжнялост на частния сектор и ограничените възможности за провеждане на различни политики при настъпването на външни шокове. Главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов каза, че заради валутния борд и невъзможността да се провежда активна монетарна политика фискалната остава единственото оръжие на правителството за справяне с външни шокове. Мерките, които финансовият министър Симеон Дянков взе и реши да увеличи дефицита, са правилни, смята Павлов. По думите му това е единственият начин да не се охлади икономиката допълнително.
В каква насока трябва да работи правителството оттук нататък и къде са слабите места в управлението. Икономистите отново на преден план откроиха слабото усвояване на еврофондовете. Има много голям потенциал, свързан с усвояването на еврофондовете. Той може да достигне до 80-90% при сегашни нива от 10-15%, смята Кристофор Павлов. Това е една и от препоръките на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Усвояването на европарите наистина може да се окаже мощен двигател за излизането на българската икономика от рецесията.
Ниските данъци са нещо много положително, но те сами по себе си няма да привлекат чужди инвеститори. Затова е нужна цялостна стратегия на България за привличане на чужди капитали. Не спекулативни инвестиции, на каквито се нагледахме през последните години, които се насочиха основно към пазара на имоти.
Балонът съвсем логично се спука и сега в този сектор положението е най-критично. Затова правителството трябва да се опита да привлече големи чужди компании, които да откриват заводи у нас и да добавят стойност в икономиката. Подписването на договори за транзит на газ е много положително за България, тъй като те ще донесат приходи на страната, но за съжаление това няма да съживи икономиката ни. Кабинетът няма ясна стратегия за развитието на реалната икономика. Строежът на молове, търговски центрове и складове трудно ще издърпа икономиката ни. Трябва да се намери истински двигател, който да ни изтегли нагоре. И това е стъпването на големи международни компании в България. Но за да бъдат те привлечени, държавата трябва да има ясна политика за насърчаване на подобни инвестиции, трябва да се подобри инфраструктурата и да има данъчни облекчения.
Икономиката допълнително забуксува и от забавените разплащания на държавата към фирмите. На практика въпреки решението на кабинета те са замръзнали. Досега от общо признати 660 млн. лв. са изплатени едва 100 млн. лв., и то с огромно закъснение. Фирмите изпитват сериозни ликвидни проблеми. Кредитирането почти е замряло. Всяка компания е предприела сериозно оптимизиране на разходите и персонала. На фона на намаляването на заплати и загубата на работни места вътрешното потребление няма как да се съживи и да задвижи икономиката.
Премиерът Бойко Борисов да използва кредита на доверие, който българите му дават, и да прокара така необходимите, но болезнени структурни реформи в здравеопазването, образованието и пенсионната система. Много често управляващите излизат с коренно различни позиции (за срока за изчистването на отпуските, за облагането на застрахователите, за данъчната оценка на продажбата на имоти частна държавна собственост и други) и накрая премиерът решава. Въпреки това обаче доверието в премиера остава относително стабилно.