Инвестициите в пътната инфраструктура на България се връщат многократно

Подобрената инфраструктура ще спести на икономиката на България по 7,4 млрд. евро годишно, изчислиха транспортните експерти, които направиха генерален план за развитието на сектора през следващите години. Естествено, преди това трябва да вложим немалко пари в пътищата и жп линиите – около 6 млрд. лв. Няма как без магистрали и добри жп линии да направим икономиите от бензин и време, нерви и по-малко катастрофи.

Сумата със сигурност ще нараства във времето и ще надмине десетократно 7-те млрд. евро. И пак опираме до това да си свършим работата навреме, коментира вестник Класа. Да довършим историческата вече „Тракия“, да оправим основните магистрали и жп трасетата, които водят към граничните пунктове, двата моста над Дунав и пристанищата ни, да не забравим контейнерните терминали във Варна и Бургас, да побързаме с концесиите на летищата, морските и речните портове.
Всяко протакане на инфраструктурното строителство по една или друга причина ще доведе до следния ефект: България ще става все по-малко страна със стратегическо географско положение и все повече маргинална област, заобикаляна от големите пътнически и товарни потоци. За справка: пристанищата в Констанца и Солун, които се обновиха и генерират милиони евро приходи от трафик всяка година.
Тъй като стратегията е дългосрочна, можем само да се надяваме, че и в бъдеще правителствата ще я следват и ще си свършат работата на практика, а няма само да си измислят нови концепции с хоризонт 3 – 4 години.

* * *

След като бъдат направени инвестициите в инфраструктурата, приходите от събирането на различни такси (пътни, летищни, пристанищни и за жп инфраструктурата) ще стигнат 8,7 млрд. лв.

„Планът ще бъде база за програмиране на всички бъдещи инфраструктурни транспортни проекти, които ще бъдат финансирани по европейски програми, държавен бюджет или публично-частни партньорства“, коментира при представянето му зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски.
Консултантите от АЕКОМ са получили 7 млн. лв. по оперативната програма за изработването на плана, съобщиха транспортни експерти. Консултантите обаче трябва да бъдат глобени с 10% от стойността на договора, тъй като са закъснели с работата около 9 месеца, разкри Московски. Но бе категоричен, че мастер-планът ще е много полезен при подготовката на бъдещите пътни проекти.
Няколко направления, които попадат в обхвата на трансевропейската транспортна мрежа, са очертани като приоритетни за България: от границата ни със Сърбия до Турция; от Македония до Черно море, Румъния (Видин) – Гърция (Кулата), Румъния (Русе) – Гърция (Маказа); София – Варна, водните пътища по Дунав и Черно море, Околовръстният път на София.

Авторите на концепцията са подготвили план за минимално развитие – това е транспортната инфраструктура, която задължително трябва да изградим, тъй като в момента строителството е започнало или пък сме поели финансов и политически ангажимент да завършим съответните обекти до 2015 г. Става дума за Дунав мост 2, автомагистрала „Люлин“, електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград, бъдещите контейнерни терминали в пристанищата Варна и Бургас.
Източниците за финансиране според авторите на мастер-плана са бюджетът, ЕС, Световната банка, други финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка, концесии и държавни субсидии, публично-частни партньорства и инвестиции от частния сектор. Консултантите припомниха, че държавният бюджет за транспортни разходи, с изключение на бюджета за пътната агенция, който се определя отделно, през 2009 г. беше 81,5 млн. лева. Той беше увеличен с 5% в сравнение с 2008 г. (77,7 млн. лева). Транспортният бюджет за 2010 г. е 80,2 млн. лв., което е намаление от 1,5%.