- 05.07.2010
- Posted by: admin
- Category: News
Туризмът ще бъде особено засегнат, ако петролопроводът “Бургас – Александруполис” се реализира и може да доведе до минимум 10% спад на туристите. Това твърди браншът, който от години опитва да се противопостави на проекта.
Негативното отношение на премиера към петролопровода сега събуди надеждите на хотелиерите по Южното Черноморие, че проектът ще се отложи, пише вестник Пари. Близо 3 млрд. евро годишно влизат в държавната хазна от туристическата индустрия, докато очакваните ползи от проекта са едва 30 млн. американски долара от транзитни такси. Неразумно е да се рискуват тези приходи, категорични са те.
Някои хотелиери прогнозират 10 до 30% спад на туристите за най-близките до Бургас курорти, ако проектът се реализира. По думите на Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг, е много трудно да се прогнозира точната цифра, но като цяло очакванията им са в тези граници. Но ако се сбъдне най-големият страх на бранша и се стигне до петролни разливи, то цялата туристическа индустрия по Южното Черноморие може да бъде още по-сериозно засегната. За разлика от Гърция, другата страна по проекта, ние нямаме хиляди километри брегова ивица и стотици дестинации. По Южното Черноморие е съсредоточена по-голямата част от легловата база, оттам идват и повечето приходи от морски туризъм.
Особено стреснати са по-малките селища като Черноморец, където се разчита само на туризъм и риболов, а половината жители са теглили кредити, за да превърнат къщите си в семейни хотели. Подобно е и в по-богатите, но също изцяло зависими от туризма общини – 90% от бизнеса в Созопол и Несебър и 60% от този в Поморие са свързани с туризма. Защо трябва да изгоним кокошката, която снася златното яйце, чудят се и кметове, и хотелиери, а и всички жители там.
Основните притеснения са свързани с остарялата и рискова технология за прехвърляне на нефта директно в морето. Но и отвъд този риск хотелиерите смятат, че самият факт, че в залива ще се работи с нефт, ще удари имиджа на дестинацията. Още повече че в момента като бекграунд стои случката с разлива в Мексиканския залив, а световното обществено мнение е особено изострено по темата.
Дори всичко да е стопроцента безопасно, на кой турист би му харесало да съзерцава на хоризонта стена от десетки гигантски петролни танкери, питат хотелиерите. И правят сметки, които показват, че дори да загубим само 10% от туристическия пазар, това се равнява на 300 млн. евро по-малко в бюджета. Което е с десет пъти повече от транзитната такса от 30 млн. американски долара.
Чуждите туроператори, които водят основните туристи по Черноморието, засега не могат да прогнозират какво точно би се случило. Според Калин Сутев, представител за България на германския туроператор ITS, проблемът е, че засега не са ясни параметрите на проекта. Той казва, че разливите определено ще са проблем, но от друга страна, ако паралелно с този проект се реализират допълнителни проекти за подобряване на цялостната инфраструктура в региона и ако технологията е сигурна, това може да има и положителен ефект.
Опасността от петролни разливи, макар и най-сериозната, не е единствената.
Не по-малко притеснителен е и фактът, че самият тръбопровод ще минава през редица защитени територии в Странджа, където за построяването му трябва да бъдат изсечени 130 метра широки просеци от близо 150 км гора. Тръбата ще преминава през или много близо и до територии от “Натура 2000”, където гнездят много редки защитени птици (пътят Виа Понтика) и се намират редица защитени растения. А с тези дадености също се развива туризъм, макар и не масов.
Проблем е, че в проекта не са опоменати никакви екоклаузи. Логично е да се пита кой ще плати милионите, нужни да се изчисти едно нефтено петно, кой ще поеме отговорност, ако петното достигне турските брегове например, кой ще обезщети загубите на бизнеса и т.н.
В другия край на тръбата – в Александруполис, също има притеснения, че нефтопроводът ще застраши туризма и екоравновесието. И това е така, но Александруполис вероятно ще бъде пожертвай, тъй като доходите от огромния гръцки танкерен флот, който ще извозва нефта оттам, са значителни. За разлика от Гърция България не е крайна точка, а само транзитен коридор по проекта, без подобни възможности за приходи от него.
Държавата ще убие туризма, ако се реализира петролопроводът “Бургас – Александруполис”. Зад това твърдение се обедини браншът и подписа обща протестна декларация срещу проекта още преди две години, която беше преподписана и през февруари 2010 г. По думите на Елена Иванова, “за да напомним, че не сме отстъпили от позицията си”. Въпреки липсата на икономическа логика държавата играеше на страната на тръбата. Досега. Изначално твърдата позиция на премиера Борисов вече омекна до “чакаме международна екооценка”,но според него тя със сигурност ще бъде отрицателна и това събуди надеждата, че разума ще надделее и проектът ще бъде спрян дори с цената на неустойки.
След подписването на договора за създаването на Международна проектна компания през март 2007 в Бургас започна истинска медийна и пропагандна битка срещу проекта. Местните власти логично подкрепиха хората и бизнеса. Организираните референдуми в Бургас, Созопол, Поморие показаха, че над 95% от гласувалите са против проекта. На този фон мълчанието на властта тогава за техническите параметри на проекта, за възможните ползи и рискове допълнително засили страховете. И досега никой не е изяснил официално тези въпроси.
Доста хора биха попитали откога хотелиерите станаха такива еколози и защо не протестираха срещу собствените си грешки и безогледни нарушения – бетонирането на крайбрежията, незаконните строежи в защитени зони, изсичането на гори, замърсяването на морето с отпадни води… И те имат право. Но дори този не особено невинен бранш знае докъде стигат границите на поносимостта – до ръба на петролното петно. Едно е сигурно: Бургас и туризмът са против проекта. Както и огромна част от населението на България. Дори изявени антифенове на премиера го подкрепиха за решението.
30 млн. американски долара ще са годишните приходи от транзитна такса, ако петролопроводът се използва на пълен капацитет 90 процента от бизнеса 6 някои селища по Черноморието е пряко или косвено свързан с туризма.
Калин Сутев,представител на германския туроператор ITS 3a България: Може да има положителен ефект
Разбира се, че е притеснителен фактът, че ще се работи с нефт в морето. По-лошото е, че съвсем не са ясни техническите параметри на този проект, никой не ги е потвърдил и не ги е представил с подробности.
Ако технологията е рискова, ако има разливи, тогава да, със сигурност туризмът ще пострада. Виждате и какво се случва в Мексиканския залив и какъв ефект има това. Но никой все още не може да прогнозира какъв отлив на туристи би предизвикал този проект. Всичко е още в рамките на хипотезата.
Обикновено, когато по света се реализират такива големи проекти, те вървят и с други проекти за подобряване на инфраструктурата. Вие знаете, че това за нас е проблем.
Инфраструктурата по цялото Черноморие е недостатъчна на фона на толкова много хотели. Така че ако заедно с петролопровода се работи и в тази насока и ако рискът от аварии се сведе до минимум, тогава проектът може и да има положителен ефект.
Но, повтарям, засега нищо не се знае. Повече ми се иска да вярвам, че нещата ще се развият в положителна насока.
Технологията е евтина, но остаряла и рискова. Разтоварването на нефт от танкер на буй в морето не е безопасно и вече почти не се прилага по света. Основният проблем според противниците на проекта е, че той предвижда прехвърлянето на нефта от танкерите към тръбопровода да става направо на място в морето.
Технологията се нарича монобуй. При нея нефтът от танкерите се изпомпва в няколко големи 70- или 80-тонни шамандури. Това става чрез меки връзки -шлангове, чрез които танкерът се скачва за буя. По също такива шлангове се транспортира и нефтът от буя към тръбата на брега. Експертите, запознати с технологията, са единодушни, че тази техника е най-евтината, но тя е остаряла, рискова и вече почти не се среща. Шланговете реално са единствената преграда между нефта и водата. При това доста крехка преграда. Особени опасности крият лошото време, факторът човешка грешка, опасността свръзката да бъде наранена от котвите на други кораби.
Световната практика показва, че разливите са неизбежни – било от танкерите, било от буйовете.
Те се случват навсякъде, където се работи с нефт. Наричат ги технически разливи – с обеми под 7 тона. Едно от малкото места в Европа,
където има такъв действащ буй, е на английския бряг до рафинерията “Конофилис”. По данни на английската морска администрация 4-5 разлива годишно има от буя. Бургаският залив обаче е характерен със своята затворена циркулация на вода. Това означава, че ако се случи разлив, той няма да се разпръсне в открито море, а ще се насочи право
към брега.
Ако проектът се реализира, Бургас ще стане най-натовареното откъм петрол място в Европа. Милион барела дневно, или до 700 танкера на година ще минават през залива. Сега най-голямото европейско нефтено пристанище е Ротердам. В Холандия обаче има 200 стационарни кея и нито един буй.
Петролопроводът е безумие
Георги Тръпков, хотелиер и председател на Съюза на хотелиерите в Поморие, член на сдружение “Чисто море”
Този проект е безумие – да се разтоварва нефт в открито море. И колкото и да обясняват, че технологията е безопасна и няма да има разливи, просто никой няма да повярва. А ако има разливи, туризмът си заминава. Това са 3 млрд. евро приходи в бюджета, огромната част от които идват от морето. Това е и прехраната на много хора. 60% от бизнеса в Поморие е пряко свързан с туризма.
Никой нищо не ни обяснява. Нито преди, нито пък сега. Нека да ни обяснят конкретно какво ще спечелим и какво ще загубим с този проект. Неясните приказки за геополитически интереси не са достатъчни. Това са въздушни аргументи.
Вече знаем, че предлаганата технология е най-евтината и най-рисковата. Разливите няма да засегнат само морския туризъм. Това ще е удар по имиджа на цялата страна. Хората и без това са наплашени от случаи като разлива в Мексиканския залив.
И не само разливите.
Десетките танкери и инсталациите около тях ще пречат на риболова, на разходките с корабчета. Най-малкото ще е грозна гледка пред туристите.
Искрено се надявам този проект да бъде отложен.
Димитър Николов, кмет на община Бургас: Бургас е против тръбата
С решението си премиерът защити жителите на Бургас и се вслуша в мнението на гражданското общество. Това е добър финал на водената от нас тригодишна битка срещу тръбопровода!
Приоритетни за нашата община са проекти, свързани с развитието на туризма и леката промишленост, а не такива, които застрашават околната среда, като петролопровода “Бургас – Александруполис”. Мнението ми не се е променило и то съвпада с позицията на туристическия бранш. Бургас е изключително чувствителен по
отношение на екологията си. Нашият залив е най-красивият по Българското Черноморие и хората с основание смятат, че тази природна даденост трябва да се опази.
Към днешна дата продължава да стои проблемът с изключително оскъдната информация за реалните параметри на проекта. Действителността показва, че мощни световни икономики като САЩ не може да се справят с петролни разливи, какво остава за нас. Не си заслужава заради малките приходи от транзитни такси да се рискува екологичното бъдеще на региона.
Правителствата търси руски грешки по Бургас – Александруполис. Евентуални нарушения ще позволят на България да се откаже от тръбата, без да дължи неустойки
Решението на правителството за “Бургас – Александруполис” зависи от още един фактор освен екооценката, която трябва да бъде изготвена до февруари следващата година. Експерти към кабинета проверяват за евентуални нарушения от страна на Русия на споразумението, подписано от Москва, София и Атина. Ако такива бъдат открити, България ще може да се оттегли от проекта, без да дължи неустойки, каза финансовият министър Симеон Дянков по време на петъчния парламентарен контрол. Междувременно “Интерфакс” съобщи, че руският вицепремиер Виктор Зубков ще пристигне на посещение в София във вторник.
Москва е предложила на страните промяна в начина на финансиране на проекта, който се предвижда да струва 2 млрд. евро. В споразумението за “Бургас – Александруполис” е записано, че най-подходящият вариант е проектно финансиране, като Международната проектна компания трябва да изготви схема за него. По думите на Дянков такава още няма. Руското предложение е схемата да бъде променена и финансирането да е с корпоративен заем, който МПК да вземе за строителството на тръбата. Мажоритарен собственик в компанията е Русия с 51%, а България и Гърция притежават по 24.5%. “Нашите експерти подготвят мнение от гледна точка нарушено ли е вече от руска страна споразумението”, съобщи Симеон Дянков. Според него смяната на финансирането не е в интерес на България. Ако има нарушения, българската държава няма да дължи никакви неустойки при евентуален отказ от проекта. Дянков коментира, че руското предложение заедно с информацията, че за тръбопровода не може да бъде осигурено необходимото количество петрол, поставя под въпрос икономическата целесъобразност на проекта. Експертите ще анализират също неговата ефективност, норма на възвръщаемост, законосъобразност и анализ на риска, съобщи още финансовият министър.
В началото на юни премиерът Бойко Борисов обяви, че страната ще се откаже от “Бургас – Александруполис”. По-късно се коригира, че преди това ще бъде изчакана оценката за въздействие върху околната среда. Симеон Дянков съобщи, че тя би трябвало да бъде готова през февруари 2011 г. В момента Министерството на околната среда и водите очаква доклада на възложителя, след което експертите трябва да направят оценка. По процедура трябва да бъде проведено и обществено обсъждане.
Депутатът от БСП и бивш строителен министър Асен Гагаузов съобщи, че до момента международната проектна компания е усвоила 40 млн. евро по “Бургас – Александруполис”. Според него, ако правителството се откаже от проекта, ще дължи неустойки. Той обяви за неверни изказванията на премиера Бойко Борисов, че една от причините да не се строи тръбата е, че нито една от трите държави не е предвидила средства в бюджета. “Никога не се е предвиждало такова нещо, защото в МПК участват шест частни фирми от Русия и Гърция и една държавна българска, която обаче не е на бюджетна издръжка, каза Гагаузов.
Темата е представена от вестник Пари, 5 юли 2010 г.
