Енергийна стратегия на България до 2020 г. (проект)

Публикуван е проектът за нова Енергийна стратегия на България до 2020 г. Той е достъпен на страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. През юли е възможно да се изпращат и предложения и коментари на документа. Според Института за пазарна икономика в проекта за Енергийна стратегия на България до 2020 г. има тези и подходите, които пораждат недоумение и които, могат да създават проблеми в бъдеще. Предлагаме ви коментара на ИПИ.

• Енергийна стратегия на България до 2020 г. (проект), юни 2010 г.

По повод т.нар. „приоритети”

• Според документа приоритет е всичко: самата енергетика, нейната ядрена част, производството на електроенергия от местни източници, възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), защитата на „българските потребители”, диверсификацията на доставките на енергийни ресурси и природен газ, газификацията, слънчевата и вятърната енергия, заедно с биомасата, но на първо място водните централи плюс „предизвикателствата от промените в климата”[4] и т.н., и т.н.
• „Приоритет” се споменава двадесет и седем пъти в различни контексти.
• Тази дума би трябвало да означава, че даден подотрасъл на енергетиката или раздел на енергийната политика са по-важни от други и че правителството ще предложи и приложи механизъм, по който въпросните приоритети ще бъдат достигнати за периода до 2020 г. или след това.
• Точно такъв механизъм няма, освен споменаването на великите програми на ЕС и неясно формулираната „необходимост” от преразглеждане на договорите с двете чуждестранни инвестиции в Марица Изток.
• По някои приоритетни подтеми казаното в проекта противоречи на текущата политика.

Това ни кара коментаторите от ИПИ да насочат внимание към онова, което не е казано в проекто-стратегията.

Онова, което не е споменато

Авторите на документа не са назовани. Но остава впечатлението, че те следват известната препоръка на Людвиг фон Витгенщайн: „за онова, за което не може да се говори ясно, следва да се мълчи”. За съжаление това те правят по избрани поводи, по явно конюнктурни съображения и по теми, за които и за неспециалистите е очевидно, че са повече от съществени за икономиката и енергетиката, съответно за политиката и инвестициите в отрасъла и стопанското развитие изобщо. Ето някои от тези теми:

* В проекта за стратегия никъде не става дума за анализа на ползи и разходи от проекти в енергетиката и за оценка на политиките и законодателството в тази област. Такива анализи се изискват и според българското законодателство, и от практиката и препоръките на ЕС, и от здравия смисъл.
* Например на няколко места се говори за „максимално използване на водите” на реките Места и Арда и за „пренасочване” на тези води. Изглежда не е нужна специална квалификация, за да се предположи, че ефектите от тези проекти върху околната среда, водоснабдяването, горите и селското стопанство ще бъдат най-малкото нетривиални. Но не се предлага те да бъдат оценени по какъвто и да било начин.
* „Приоритетните” ВЕИ са сюжет от подобна опера. Те хем са приоритетни, хем не се оценяват, хем са обявени вкупом за важни, хем текущото законодателство, което ги засяга пряко, изобщо не е споменато, камо ли да е оценено. Например с приетите току що промени на първо четене в закона за защитата на земеделските земи са блокирани инвестиции в соларна енергия за около 200 милиона лева (почти 1/3 от процента на БВП за тази година), а преките загуби за инвеститорите в този приоритетен подотрасъл са вероятно около 70 милиона лева.
* Споменава се между другото, че основното предизвикателство пред ВЕИ проектите било финансирането. Но не се уточнява, че засега тези проекти струват на крайния потребител през кръстосаните субсидии на тарифите за електроенергия под 0,5% от месечната му сметка за електроенергия. При липса на информация е лесно да се правят общи заявления и за грижа за потребителите, и за субсидии за ВЕИ, които всъщност са спрени.
* Няма оценка и какво ще струва на страната изпълнението на политиката на ЕС за предотвратяване на емисиите от въглероден двуокис. Сред източниците на документа не се срещат изследвания от независими източници. Известно е например, че според Ситибанк борбата с климатичните промени ще струва около един трилион евро на година. Освен това има изследвания на разходите за намаляване на тези емисии, които показват, че за това спомага производството на електроенергия от вятърни и фотосоларни централи[5].
* Една тема липсва от стратегията – АЕЦ „Белене”. Една от причините вероятно е, че анализът на ползи и разходи от този проект не показва каквито и да било ползи. (Но заради „Белене” е изпусната темата за ползите и разходите от начинания в енергетиката изобщо.)
* Друга тема, която е разгледана едностранчиво, е атомната енергия, която също е приоритетна. Ядрената енергетика сама по себе си поражда проблеми от системно естество, проблеми на обвързването на частите на енергийната система на страната. Това са разходи, но те и други въпроси на атомните централи не се разискват. Освен това самото присъствие на проекта „Белене” предполага негласно ограничаване на производството на енергия от други източници, включително такива, които намаляват зависимостта от внос на енергийни ресурси от Руската федерация – т.е. от лигнитни въглища, вода, вятър и слънце.
* Въпреки периодично възникващите проблеми с цената на газа, темата е подмината с няколко общи фрази, но са сметка на това се поставя цел за петнадесет-кратно увеличение на битовото потребление на газ.
* Ефективността – едно от трите основни предизвикателства пред България – навсякъде в документа се разглежда без връзка с ценообразуването и пазара.
* Интересно е, че в проекта липсва и темата приватизация, а тази за либерализирането на търговията и достъпа до електро-преносната система е спомената в няколко изречения, макар и да е в центъра на Директива 2009/72.

Известна куриозна конкретика

• На четири-пет места се разисква предизвикателството (едно от трите основни за България) на енергийната зависимост на България от Русия; за разлика от предишни стратегии и проекти в енергетиката, езикът и контекстът за забравили срамежливия тон.
• Куриозно е обаче, че в стратегията няма нищо за това как тази зависимост може да намалее. За сметка на това за „несъмнената” (според документа, а и изобщо) алтернатива – производството на електроенергия от лигнитните въглища на басейна Марица Изток – е казано, че щели да се преразглеждат договорите.
• Това се оправдава с Директива 2009/72, която се занимава с конкурентостта на пазара, сигурността на доставките и компенсирането на „безпомощните, беззащитните” (такъв е езикът на директивата) потребители. С проекта за стратегия инвестициите в Марица Изток ще се преразгледат, за да се защитят всички български потребители (без да е ясно от какво), и текстът на този пасаж противоречи и на духа, и на буквата на Директивата, и на заявения приоритет за борба със зависимостта от Русия. (Всъщност чуждестранните инвеститори в Марица Изток са единствените конкретно споменати частни играчи в българската енергетика в целия текст на проекта.)
• Централизираната топлофикация е определена като „безспорното достижение на българската енергетика”. Това твърдение не е по-интелигентно от вестникарското споменаване на АЕЦ като „национална гордост”, но за сметка на това е по-обидно.
• Излишна конкретика има и при разказа за някои особености на ценообразуването, при липса на оценка за това доколко е била ефективна досегашната система и какво може да се направи по този повод.

Начин за изразяване на становищата:

Коментари и становища и подпълнени въпросници можете да представяте в срок до 23 юли 2010 г. на място, на официалния адрес на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (София, ул. Славянска №8), на факс 02/ 987 09 38, както и в електронен вид на  e-mail адрес: еo.strategy@mee.government.bg.

За становищата и въпросниците изпратени на пощенския адрес на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е валидна датата на входящия номер издаван от деловодството на министерството.

• Енергийна стратегия на България до 2020 г. (проект), юни 2010 г.

• По-стара версия на проекта – ноември 2008 г.

* * *

Знаете ли колко ще ни струва токът през 2015 г.? Навярно никой не знае. Но отговор има. Средната цена ще бъде с 20,29 % по-висока от сегашната, като вместо по 12,244 ст. за киловатчас без ДДС ще плащаме по 14,727 ст./квтч.
Това стана ясно от проекта за Енергийна стратегия на България до 2020 г., който Министерството на икономиката, енергетиката и туризма публикува на сайта си. Ведомството обяви и 1 месец срок, в който всеки може да прати коментар, съобщава вестник Труд.
През следващите 20 години няма опасност да внасяме ток, а през цялото време ще изнасяме, личи от проекта. Успоредно с това потреблението ни в близките години ще пада. Държавата обещава институционална подкрепа за АЕЦ “Белене”, но като “проект с преобладаващо участие на чуждестранен инвеститор”.
Разчетите предвиждат след 10 г. да разполагаме с нова атомна мощност. Така производството на ядрен ток ще се увеличи от 18,6 млрд. квтч през базисната 2005 г. на 22,3 млрд. квтч през 2020 г., а делът на енергията от АЕЦ в енергийния ни баланс ще се повиши от 42,3 % на 44,9 %.
За сравнение през 2009 г. само 35,4 % от тока ни е бил от АЕЦ заради предсрочното затваряне на трети и четвърти блок на “Козлодуй” през 2006 г. Проектът не посочва изрично дали новата мощност ще е АЕЦ “Белене” или на площадката на “Козлодуй”.
Според нормите на ЕС енергията от АЕЦ се отчита като произведена от собствени източници, дори когато ядреното гориво е вносно. Но ако и нея отчетем като външен ресурс, енергийната ни зависимост сега би се увеличила от 49,5 % на около 77 %.
За да не се утежнява зависимостта ни, стратегията не предвижда специални поощрения за битовата газификация, докато страната не получи алтернативи на руския природен газ. Ще се наложи обаче строеж на газови електроцентрали, които да балансират неравномерното производство на ток от вятърните перки в Североизточна България.
Продукцията на ТЕЦ-овете ни ще се запази през следващите 10 г. с незначително увеличение – 2,4%. При общо 21,1 млрд. квтч през 2005 г. те ще произведат 21,6 млрд. квтч през 2020 г.
В това число ще влезе и токът от новите инсталации на биомаса. Причините за застоя при ТЕЦ-овете са мерките срещу климатичните промени. При това през 2013 г. в ЕС ще влезе в сила задължението всички централи да заплащат напълно разрешителните за вредни емисии. Затова българското правителство смята да поиска от Брюксел отсрочване на този ангажимент.
Бурно развитие се предвижда при възобновяемите източници на енергия. Делът им в общото производство на ток ще се увеличи от 4,31 млрд. квтч или 9,8 % през 2005 г. на 5,8 млрд. квтч или 11,5 % през 2020 г.
Държавата ще продължи да определя поощряващи завишени цени на тази енергия. От бъдещите инвеститори обаче ще се изискват банкови гаранции. Така ако някой е заявил например строеж на нов вятърен парк, но не го изпълни в определен срок, ще загуби банковата си гаранция.

Масово се греем само на тръби

Откакто в България има топлинно счетоводство – масово от есента на 2002 г., абонатите на парното обичайно икономисват 22-25% от т.нар. пълно отопление. Заедно с това се увеличава броят на потребителите, които се отказват от услугите на топлофикацията, съобщи един от топлинните счетоводители. Расте и броят на хората, които изобщо не пускат радиаторите, а разчитат само на топлото от тръбите, което неизбежно влиза в сметките им.
Благодарение на икономиите за 161 отоплителни дни през последния сезон средната сметка за парно на апартамент между 60 и 70 кв. м е 569 лева. Предходната зима, когато е имало само 125 отоплителни дни, сумата е била по-висока – 603 лева.

Най-евтино ще бъде на дърва

Отоплението на дърва, особено с високоефективни котлета, ще излиза най-евтино и през следващия зимен сезон. Това показаха изчисления на “Труд”.
В таблицата по-долу са показани примерни сметки за типичен студен месец – декември или януари.
Сумите отговарят на представите за охолно отопление – температурата в цялото жилище да бъде между 18 и 22 градуса, включително в коридорите, килерите и другите сервизни помещения.
Сметките са значително по-ниски – с около 30 %, когато домакинството прави икономии – например завърта вентилите на радиаторите през деня, когато всички са навън.
Най-скъпо изглежда да се греете на ток дори само на нощната тарифа. Но това е така, ако разчитате на стари реотани. Електроенергията може да ви излезе на сметка, ако купите високоефективни инверторни климатици. Тогава с дневен ток за 19 ст. ще получите топлоенергия колкото от парното за 46 ст.
Тези климатици работят като термопомпи: ползват 1 квтч електроенергия, а отдават 5 квтч топлоенергия. Цените им обаче не са ниски. Най-евтините китайски модели за стая с площ около 20 кв. м струват около 700 лева, а скъпите са между 1400 и 1800 лева.

Каскада “Горна Арда” получава шанс през 2016-2017 г.

336 мегавата във вятърните централи имаме днес. След 5 години те ще са близо 3 пъти повече – 984 мегавата.

България спази срока и до края на юни т.г. изпрати на Еврокомисията в Брюксел Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.
Това съобщиха за “Труд” от икономическото министерство. Документът е публикуван на сайта на ведомството. Той е огромен – 200 страници. В него са описани подробно прогнозите за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г.
Мегапроектът за изграждане на хидроенергийна каскада “Горна Арда” със 172 мегавата не е споменат изрично в сметките за следващите 10 години. Графикът за развитие на водно-електрическите централи обаче показва, че на два пъти до 2020 г. инсталираните мощности у нас рязко ще се увеличат.
Единия път – това лято след включването на 80-те мегавата на “Цанков камък”. Така заедно с някои по-малки централи общата мощност на ВЕЦ-овете у нас ще се увеличи от 2090 мегавата в началото на тази година на 2190 мегавата догодина.
Второто рязко увеличение е със 150 мегавата в периода 2016-2017 г. – от 2300 мегавата на 2450 мегавата. Според специалисти тогава е възможно да заработи “Горна Арда” като частен проект с мажоритарен собственик ЕВН (Австрия). Каскадата се оценява на поне 500 млн. евро. Вариант за съживяване на проекта предвиждал да не се строят три големи и скъпи язовира, а да се изгради “броеница” от малки ВЕЦ по течението на реката.
Националният план за ВЕИ у нас предвижда бурно развитие на мощностите, които произвеждат електроенергия от слънчевата светлина. Днес страната ни разполага с общо 9 мегавата фотоволтаични централи.
След 5 години те ще се увеличат над 24 пъти до 220 мегавата, а през 2020 г. ще достигнат 303 мегавата. Отделно проектът за национална енергийна стратегия предвижда облекчени процедури за гражданите, които искат да монтират слънчеви панели на покривите си или на двора. Те ще трябва да си вадят по-малко разрешителни.