Министър Рашидов – последната надежда на миряните в Змейово

Унищожени иконописи, вапцани стени с бял латекс, продънен под, изгнили и постоянно отворени прозорци, залостена метална врата и буренясал до кръста църковен двор. Това завариха вчера старозагорски журналисти при посещението в един от най-старите храмове в Старозагорска област – “Свети Николай Чудотворец” в с.Змейово, обявен за паметник на културата през 1974 г.

Записките на свещеника Иван Буюклиев разкриват, че църквата е строена в периода 1835-1837 г. от майстор Петко Боз. Старинните стенописи са изработени от казанлъшки иконописец, чието име не е известно. По време на пожарите от Руско-турската освободителна война са унищожени цялата дървена конструкция и иконостасът, но храмът е бил единствената оцеляла сграда в Змейово. Възстановен е през 1882 г. с дарения и труда на змейовци. Повторното изографисване е дело на поп Димитър от Трявна. През годините поовехтяла, но автентична, църквата си остава единственото свято място за поколения змейовци. И така до лятото на 2007 г., когато някой решава да направи ремонт, тъй като от купола имало някакъв теч. Местните хора разказват, че били докарани работници от Казанлък. Те вдигнали скеле и започнали работа. Парите за ремонта били осигурени от живущи в Змейово бизнесмени. Но не те се разплащали с работници. Нито пък църковното настоятелство, което дори не е било посветено в начинанието. По средата на ремонта обаче избухнал скандал за пари (най-вероятно за обещани, но неизплатени надници), след което строителите си отмъщават по най-традиционния начин – с “работа”. Тоест, заливат стените с иконописите с латекс и напускат обекта.
По неведоми пътища тогавашният директор на Регионалния исторически музей н.с.д-р Светла Димитрова научава за стореното и със специалисти прави оглед на църквата. Музейните експерти установяват, че с латекс са покрити (унищожени) 260 кв.м от стенописите. Кметът на селото Слави Николов (кметувал до есента на 2007 г.) коментира тогава пред “Старозагорски новини”, че е научил за унищожените стенописи от музейните специалисти. “На мен никой не ми е казал, че ще се извършва ремонт. Преди два месеца правиха хидроизолация на основата на църквата и понеже работеха отвън, бях в течение кой какво прави. Но за това, което се е случило вътре в храма, не знаех”, коментира на 24 юни 2007 г. пред вестник Старозагорски новини Слави Николов. Пред медията ни кметът изрази надежда, че нещата могат да бъдат поправени, тоест, че латексът може да бъде премахнат със специално фолио и стенописите да бъдат възстановени.

Впоследствие се установява, че скандалният ремонт е бил абсолютно криминален – без одобрен проект от Старозагорската епархия.
До ден днешен не е ясно кой е авторът на идеята за “специалното фолио”, но най-вероятно провокиран от казаното, местният свещеник вика представители от художественото училище в Казанлък. Върху нацапаните стенописи те полагат тиксови ленти. При дърпането им обаче се отпрала цялата мазилка, под която се показали старите икони, изографисани от неизвестния казанлъшки майстор преди 170 години.
За находката е информиран писмено Институтът по паметниците на културата към Министерството на културата. Техни експерти правят оглед на храма и дават заключение, че открилите се стенописи са по своему паметник на културата, които не само трябва да бъдат включени в определен списък, но и изискват изготвянето на проект за последваща реставрация. Проблемът обаче опрял до собственика на храма в лицето на Старозагорската митрополия. И оттук започнало ходенето по мъките.
“Представителите на църковното настоятелство и аз лично изпратихме общо 4 писма до митрополит Галактион с молба за среща, но такава и до ден днешен не се състоя”, коментира вчера настоящият кмет на Змейово Никола Пеев.
След мълчаливия отказ на дядо Галактион шест неправителствени организации от селото и кметът изпращат писмо до българския патриарх Максим с копие до дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет. От Светия синод обаче им съобщили, че патриарх Максим е резолирал писмото им и го изпратил до митрополит Галактион, тоест миряните от Змейово отново са били върнати при първоначалната мълчалива инстанция.

Сега близо 300 души от постоянно живущите в Змейово (около 80% от населението), съвместно със служителите на отдел “Култура и вероизповедания” при Община Стара Загора, са подготвили писмо до министъра на културата Вежди Рашидов. “Молбата на всички жители на село Змейово е да ни съдействате организационно и финансово за изготвяне на експертна оценка за състоянието на стенописите в храма – паметник на културата, за да можем след това да отпочнем работа по изготвяне на проект за реставрация. И най-сетне да сложим край на безпътицата, в която ни е хвърлила Старозагорската митрополия. Готови сме да се вслушаме във всички съвети на вашите специалисти, които могат да ни бъдат полезни, за да спасим от пълна разруха християнската си църква”, гласи финалът на прочувственото писмо до министър Рашидов.
Де юре и де факто, той се явява последната им надежда, след височайши, но ялови до този момент кореспонденции и молби за помощ.
Змейовци, както и всички българи, в момента изживяват финансовата криза. Но за разлика от други, те страдат и от духовна такава. Уникалният им храм “Свети Николай Чудотворец”, признат за паметник на културата, стои опропастен и заключен. Те няма къде да кръстят и венчаят децата си. И мъртвец няма къде да опеят. Вековната църква стои заключена и празна. Празен е и домът на свещеника, който отдавна не е посещавал селото им. Последната литургия за Великден през 2009 г. е била направена в тревата пред опропастената църква. За тазгодишния Великден миряните се отказали от подобен “лукс”. В душите им е празно и бяло… досущ като стените на вапцаната църква. Трябва им малко живец и той действително може да бъде осигурен от Министерството на културата. С другото змейовци сами ще се справят, правили са го и предците им преди два века.