Ще научи ли клиентът има ли мляко в млечните продукти?

Влезе в сила изискването млека, сирена и кашкавали, произвеждани с белтъчни добавки и растителни мазнини, да не носят името млечни продукти. Подготвя се и влизането в сила на Български държавен стандарт за млечните продукти, а след тях за месото, месните продукти и хляба.

Това би трябвало да стане, според предварителните разчети на Министерство на земеделието и храните, заедно с влизането в действие през есента на Агенция за контрол на храните, към която да преминат и структурите на ДВСК.
Вестник Национална бизнес поща попита производители на мляко и млечни продукти какво е отношението им към промените?

Според Григорий Грозев, собственик на Декада – производител на три вида кашкавал, на масло и извара, подобна стъпка ще бъде в полза не само на българския потребител, който ще знае какво точно консумира, но и на ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ, КОИТО ПРЕДЛАГАТ КАЧЕСТВЕНИ ПРОДУКТИ НА ПАЗАРА.
Когато от етикета на стоката личи, че при производството й е гарантиран БДС, вероятността клиентът да посегне към нея е много по-голяма, защото, въпреки кризата, българинът държи, ако не сам той, то поне децата му да се хранят с качествени млечни продукти. Ясно е, че тогава няма да можем да запазим марките, които предлагаме сега на пазара, и вероятно всички производители, спазващи БДС, ще продаваме под марката примерно: Български кашкавал от краве, овче мляко или смес, също Бяло българско саламурено сирене…, казва г-н Грозев. Според него, това не е проблем, напротив, пазарът ще се отвори за качествени стоки – вътрешният, а защо не и външният. Проблем с количествата качествено българско прясно мляко, нужно за производство на млечни продукти по БДС, специално Декада няма.

Господин Господинов, собственик на мандрата в с. Юлиево, председател на Асоциацията на млекопроизводителите в регион Стара Загора – животновъд, производител както на мляко, така и на млечни продукти, също смята, че това е стъпка в правилната посока.

Според него обаче, едва ли произвежданите по БДС продукти ще носят тази информация в етикета си. По-скоро СПАЗЕНИТЕ СТАНДАРТИ ЩЕ ЛИЧАТ ОТ ТЕХНОЛОГИЧЕСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ, която всеки производител има и предоставя на контролните органи. Как тази информация ще стига и до клиента, не е все още съвсем ясно. Асоциацията има идеята да защити специален знак пред патентното ведомство, с който да се прави обозначението върху млечните продукти. Готовността при производителите на млечни продукти е много голяма и при нас няма да има проблем за въвеждането на новите изисквания както по отношение на различни имена за продуктите с растителни мазнини и сухо мляко над допустимия процент, така и за спазване на БДС от производителите, които ще заложат на качеството, казва г-н Господинов.
Според него, трагедията ще настъпи при въвеждането на БДС за месните продукти. Представяте ли си как в ресторанта ще ви сервират вместо кебапчета и кюфтета нещо с името соеви пръчици и топчета, примерно…, казва събеседникът ни. При производителите на месни продукти, голяма част от които влизат и в продукто-вата гама на ресторанти и заведения за бързо хранене, според него, няма все още готовност за въвеждане на новите изисквания. НО КАЖЕ ЛИ СЕ А, ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ И Я, е мнението на Господин Господинов, още повече, че след Я потребителят наистина ще бъде максимално информиран, а изборът му възможен и защитен.

Дали пазарът ще остави място за стоките, които няма да са произведени по БДС, само времето ще покаже. По-вероятно е да има ниша за най-добрите от тях, още повече, че продуктите с растителни мазнини например,не само са с по-ниска цена, но и са препоръчителни за хора с висок холестерол. Важното е клиентът да има правото на информиран избор.

Пламен ПЕНЧЕВ, фермер, председател на Асоциацията на млекопроизводителите Загора 2007 – Стара Загора, член на УС на Националната асоциация на млекопроизводителите:

Няма да има кой знае каква промяна

Това, което се очаква, в нашата фирма сме го направили от доста време – отбелязваме продуктите, които ползваме за производство. Но моето наблюдение е, че независимо че продуктът е отбелязан с растителна мазнина, заради далеч по-ниската му цена от този, в който няма растителна мазнина, той се купува повече. Заради цената. Едно сирене с палмова мазнина струва около 3 лв., а направеното с мляко е 7 лв. и въпреки че хората знаят какво купуват, посягат към евтиния продукт. Няма да има кой знае каква промяна. Хората, които имат възможности, биха си купували скъпия продукт, но тези, които нямат, ще продължат да посягат към продукта с растителни мазнини.
Ако съвсем скоро млекопроизводителите не получим подкрепа, ще се озовем в ситуация, в която няма да има мляко за консумация. Един ден няма да се правят млечни продукти, а само от растителни мазнини. Все повече фирми фалират и ако тази тенденция продължи, смятам, че тази зима броят на фалиралите фермери ще е голям. Не мисля, че това е в интерес на българската държава, но виждам какво става, караниците между министри -един иска да даде, защото вижда какво става в земеделието, другият не – защото няма какво да даде… Ситуацията е комплицирана. Не съм песимист, но в днешната ситуация не съм и супероптимист. Надеждите ми са на база индикациите в Западна Европа, които са добри. Очаквам да тръгне все пак някакъв малък износ, което да внесе оживление.



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам