Мегалитът Вратата на богинята край Бузовград чака залеза на 21 юни

На 21 юни, Деня на лятното слънцестоене, във времето от 20,40 до 21,00 часа, Слънцето слиза при залез към хоризонта и преди да се пръсне в златисти отблясъци, влиза във Вратата на богинята на Мегалита при с. Бузовград, до Казанлък. Каменното съоръжение е типично енеолитно светилище (от каменно-медната епоха) с древна астрономическа обсерватория.

То е построено с помощта на скални изсичания и с изкачвания на камъни на възвишението, откъдето се открива прекрасен обзор към западната част на хоризонта. СВЕТИЛИЩЕТО ИМА И ПЪТЕН ПОДХОД ОТ ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ. То е построено в типична схема за наблюдение на залезите при слънчевите равноденствия и равностоения. Главният азимут на светилището е насочен към залеза на Слънцето в деня на лятното слънцестоене -21 – 22 юни. Денят е изключително почитан в древните общества – не само енеолитни, но и в по-късните епохи. Този паметник е един от най-добре запазените ме-галити, един от най-импозантните, най-големите. СЛУЖИЛ Е КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ВРЕМЕИЗМЕРВАНЕ. Определяйки този ден на годината, може да се установи нейната продължителност, което е било много сериозна възможност за древните хора, както и за тракийските жреци-астрономи, да създадат календар, пише вестник Национална бизнес поща.
От дясната страна на процепа са натрупани камъни. При по-внимателно вглеждане се вижда, че те оформят могъщата фигура на жена. Помогна ни да я видим скулпторката Анастасия Проданова. Главата и гърбът затварят от дясната страна процепа. ВИЖДАТ СЕ ЕДРИТЕ МОЩНИ ФОРМИ НА РЪЦЕТЕ, НА ЛЕКО РАЗДАЛЕЧЕНИТЕ КРАКА. Ето защо в най-ново време инициаторите на проекта за екопътеката и туристическите съоръжения нарекоха мегалита Вратата на богинята.

Може би единствено при това съоръжение може да видим представата на архаичните хора за Великата богиня майка земя. Долу под нея, в пропастта, е царството на мъртвите. Затова и съпругата на големия учен траколог проф. Александър Фол, Валерия Фол, разпръсна през Вратата на богинята част от праха му. След това ОПЪНА ЧЕРВЕН КОНЕЦ, КАТО ПРЕГРАДА НА ПРАГА ПРЕД ОТВЪДНОТО, както си го е представял човекът преди 6000 години. Така голямата Дама на нощта се явява господарка на мъртвите. Но в същото време тя е и символ на плодородието. И тук трябва да свържем каменната фигура с една друга на 500 м по-надолу. Така в близост с Великата богиня майка откриваме огромния фалос, изсечен почти анатомически, заедно с други човешки фигури.

С помощта на контура, на снимката се вижда и композиция с права женска фигура, която е родила и плацентата още не е паднала, и друга фигура с гръб към родилката, която явно ДЪРЖИ НОВОРОДЕНОТО, НА КОЕТО СЕ ПОКАЗВА ГЛАВАТА.
Местните хора днес наричат мегалита Бащин камък. По-скоро някога топонимът се е свързвал с каменния фалос долу.
За хората от най-древните времена по нашите земи, включително и за траките, Богинята майка е земята, а синът-съпруг е Слънцето. Става дума за инцестен брак между тях. В случая бракът може да бъде консумиран, само когато се разкъса синът и топлата му кръв потече в пукнатините на скалите, което се случва със Слънцето при неговия залез. От изтеклата кръв Богинята майка земя зачева в мрака на нощта. На другата сутрин се ражда синът на сина. В зенита той възмъжава, а при залеза имаме ново зачеване и смърт. Ако наблюдавате раждането на Слънцето сутрин, ще видите червените кървави следи на раждащата Майка земя ниско на хоризонта.

Самите могили – храмове-гробници, се отъждествяват с утробата на Богинята майка. А ЦАРЯТ ЖРЕЦ СЕ ИДЕНТИФИЦИРА СЪС СЛЪНЦЕТО.
Затова на главата му грее златен венец. В Голямата косматка венецът на Севт III бе открит от Георги Китов с накъсани листенца, имитиращи разкъсването на Слънцето при залез, когато умира и опложда Земята с потеклата златиста кръв по свещените скали. Така царят-жрец изиграва в гробницата-храм своята смърт и своето ново раждане.
Пред нас е ЦЕЛИЯТ ОРФИЧЕСКИ КОД В ЕДНА НЕБЕСНО-ЗЕМНА КОНФИГУРАЦИЯ на главните действащи лица, разказано като мит в камъка за простосмъртните. Избраните – царят и неговото най-близко обкръжение, носят друго знание – за движението на небесните тела, календара, който пък е част от управленческата стратегия на самия живот.