До 2 млрд. евро достига сивият сектор в петролната индустрия

Между 800 млн. и 2 млрд. евро е сивият сектор на петролната индустрия у нас, който заема най-малко една трета от пазара на нефтопродукти, е записано в доклада „Енергийният сектор на България“, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Най-голям производител в момента у нас е бургаската рафинерия на „Лукойл“ – „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Комбинатът е с капацитет 7,5 млн. т/г. От центъра добавят, че качеството на преработените продукти у нас често е под въпрос, а най-вероятните причини за това са фалшификация на продуктите и внос, който не отговаря на изискванията на ЕС. По данни на ЦИД доказаните собствени източници на нефт в България са силно ограничени – запаси от около 15 млн. барела. Цялото количество суров петрол и значителна част от рафинираните продукти се внасят от Русия, а износът за там е незначителен. По данни на центъра стойността на нетния внос от Русия в България на изкопаеми горива, нефт и електричество достига до около 2 млрд. евро на година, пише вестник Класа.

Заради забавянето в строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис“ се намалява възможността на страната за достъп до алтернативни източници на суров петрол, твърдят от центъра. В проекта участват компании от България, Гърция и Русия, като водеща в проекта е руската „Транснефт“. Като се има предвид високата чувствителност на проекта по отношение на околната среда, е малко вероятно ползите от него да надвишат загубите, сочат данните на центъра. Поради тези причини проектът остава неясен и с малка вероятност за осъществяване в близко бъдеще.
През България годишно преминават по около 22 млрд. куб. м природен газ, като около 85% от него са за доставки към Гърция, Турция и Македония. Количествата се доставят по един газопровод, идващ от Русия, и затова у нас не може да се говори за диверсификация на доставките, смятат от ЦИД. Най-добри перспективи за нови открития на синьо гориво има в континенталния шелф на Черно море, повечето от които все още не са сондирани, нито пък проучени.

Единственият значим, местен източник на енергия са въглищата. ТЕЦ-ове, работещи с твърдото гориво, произвеждат около 55% от еленергията у нас, сочат данните на центъра. „Мини „Марица-изток“ са най-големият доставчик на въглища, като със суровината се захранват три централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ (предстои да се пусне в експлоатация), ТЕЦ „Марица-изток 2“ и ТЕЦ „Енел Марица-изток 3“. Централите използват 85% от въглищата на мините.

Енергията от възобновяеми енергийни източници през 2009 г. е била 7% от общото производство на ток. От това само 1% е токът, произведен от вятърни централи, а останалата част е произведена от ВЕЦ-овете.
Цените на еленергията все още са сред най-ниските в Европа по пазарни разменни курсове на валутите. Но в сравнение с покупателната способност на населението цените на тока са сред най-високите в ЕС.
АЕЦ „Белене“ вероятно ще бъде необходима на България след затварянето на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, сочи анализът на ЦИД. Тяхното проектно изваждане от експлоатация се очаква към 2017-2020 г., но срокът може да бъде удължен до 2027-2030 г., ако блоковете отговарят на изискванията за безопасност. Търсенето на електроенергия остава слабо през последните години и може да бъде допълнително намалено чрез подобряване на енергийната ефективност.

Либерализацията на енергийния сектор остава само частична, едва 18% от еленергията се е продавала на свободния пазар през 2008 г. Страната изостава сериозно и при газифицирането на домакинствата.