Проф. Иван Станков: Бизнесът в България не търси университетите

Добрата подготовка на студентите за практиката е най-големият проблем в българското образование, казва ректорът на Тракийския университет в Стара Загора проф. Иван Станков. Университетът в Стара Загора се опитва да преодолее тази слабост, като въведе добри практически условия в учебните фирми, сключи договор с много български фермери на територията на Стара Загора, Ямбол, Сливен и ползва техните бази.

– Проф. Станков, наложителна ли е промяната в Закона за висшето образование в България?
– Промяната в Закона за висшето образование е наложителна и тя трябва да стане възможно най-скоро. Трябва да се определи статутът и структурата на българските университети, защото сега висшите училища в страната са прекалено много. Разполагаме с 51 държавни и частни университета, колежа и висши училища, но нямаме добър ред във висшето образование. Необходим е регламент, трябва да се даде точно определение на това що е университет, какви са изискванията към него, как да се оценяват и финансират в бъдеще университетите. Най-належащите промени в закона са свързани с рейтинговането им в България.
Според мен класацията на университетите по десетобалната система трябва да се извърши възможно най-скоро. Предвижда се тези от тях, които получат най-висока оценка от новата акредитация, да бъдат с най-голямо финансиране. Те ще имат право да произвеждат свои кадри – професори, доценти, доктори на науките. Акредитация за 6 години ще имат университетите, които получат най-висока оценка – 9 или 10. За първи път в акредитационната комисия ще има чуждестранни специалисти.
Необходимо е да има нов поглед и по отношение на имуществото, което стопанисваме. Говори се за възможността университетите да може да придобиват, да купуват земи и имоти и това е много съществена промяна в Закона за висшето образование.
Важно е университетите да имат възможност да развиват собствена стопанска дейност, за да генерират допълнителни приходи.

– Как би се отразила на Тракийския университет възможността да развива собствена стопанска дейност?
– Тракийският университет има възможността да извършва отделни услуги в селското стопанство – можем да изследваме почви, храни, това което в момента е потребно на България. Можем да правим пълни изследвания в нашите добре оборудвани специализирани лаборатории. Съвсем наскоро изградихме лаборатория по екология, която ще изследва почви, въздух, води. Ако имаме възможност да развиваме стопанска дейност, бихме направили малки преработвателни предприятия, защото имаме възможност сами да преработваме мляко и месо. Бихме могли да открием свои магазини, да продаваме стоки. Имаме много идеи за това как бихме могли да генерираме собствени приходи в университета. Това вече е направено в много университети в развитите европейски страни. На този етап обаче в България имаме редица ограничения – не можем да произвеждаме собствена продукция, да имаме земя, животни. В момента нашият университет ползва около 5000 дка земя под аренда. При финансова възможност бихме купили земи за собствени нужди. В бъдеще ще търсим начин за получаване и на държавни земи.

– Какво трябва да се направи, за да може в университетите да влязат повече частни капитали и да не се разчита само на държавата?
– Този процес е двустранен. Ние правим всичко възможно, за да имаме добър контакт с потребителите на нашите кадри. Все още обаче контактът между бизнеса и университетите в България не е на нужното ниво. Бизнесът все още не е почувствал потребността от нашите продукти, от високо квалифицирани кадри. В университета в Айова в САЩ, с който имаме добри контакти, голяма част от приходите идват от бизнеса. Той дава своята поръчка, издържа студенти, подпомага отделни дейности за създаване на научен продукт по тяхна поръчка. Ние в България също вървим в тази посока, но сме още в началото. Големи български компании, сред които са “Белведере-България”, “Градус”, “Булагро груп”, вече използват активно нашите кадри и те се реализират добре при тях. Нашият университет беше един от първите в страната, който сформира настоятелство, в което влизат представители на големия бизнес. Все още обаче имаме какво да правим в тази посока, за да се радваме на взаимно доверие.

– Проектозаконът за висшето образование предвижда разделение между академичната и финансовата власт. Необходимо ли е това разделение?
–  Аз се присъединявам към становището на колегите ректори от страната, че такова разделение не бива да става. Ректорът не може да бъде зависим от друго лице, което ще разпределя финансите, защото това ще има негативни последици.Ректорът трябва да бъде подпомаган от помощник-ректор, който да отговаря за финансовата дейност, строителството и други въпроси. Всеки ръководител е редно сам да степенува необходимостта от разпределяне на средствата по важност – за учебната дейност, наука и т.н.

– Какво е финансовото състояние на Тракийския университет през 2010 г.?
– Ние имаме проблеми с финансирането, но те не са по-различни от тези на другите университети. Получихме бюджет, който е 90% от миналогодишния. Освен това се удържат още 10% от всеки един трансфер, който получаваме от държавата. Така на практика тази година ще разполагаме с 80% от миналогодишния бюджет. През миналата година бюджетът ни беше 18 млн. лв., като в края на годината не успяхме да получим последните 2 млн. лв. от бюджетните средства. Не можем да си позволим никакви допълнителни дейности, всичко отива за издръжка. Въпреки трудностите мога да кажа, че очаквам да приключим нормално тази календарна година.

– Подготвени ли са нашите студенти за практиката след завършване на висшето си образование?
– Добрата подготовка на студентите за практиката според мен е най-големият проблем в българското образование. Нашите студенти знаят много, но имат малка приложна подготовка. Тракийският университет даде възможност за въвеждане на добри практически условия в учебните фирми, сключихме договор с много български фермери на територията на Стара Загора, Ямбол, Сливен и ползваме техните бази. Изпращаме нашите студенти на практика в тези ферми, провеждаме практически занятия, увеличихме броя на животните в учебното стопанство, за да имат студентите ни добър практически опит. Не мога да кажа все още, че сме постигнали желаните резултати. Ще продължаваме да работим за по-голяма приложност в подготовката на нашите студенти. Осигурихме на кадрите си практика и в чужбина.

– Кои са най-търсените специалности в Тракийския университет?
– Най-търсени са икономическите специалности от нашия Стопански факултет. През миналата година за Стопанския факултет кандидатстваха средно по 20 души за едно място за специалностите аграрна икономика, регионално планиране и развитие на селските райони, както и бизнес икономика. Голям интерес от страна на кандидат-студентите има също към хуманната медицина и екологията.

Интервю на Сашка Панайотова за вестник Пари

Визитка на проф. д.с.н. Иван Станков

Проф. д.с.н. Иван Станков е роден през 1948 г- в с. Ружица, област Ямбол. Завършил е Селскостопанската академия в София
През 1973 г.От 1973 до 1979 г-работи като зоотехник в община Болярово, област Ямбол. През 1979 г. след спечелен конкурс започва работа като асистент в тогавашния Зооотехнически факултет към ВИЗВМ – Стара Загора.

От 1990 до 1997 г.е зам.- декан, а от 1999 до 2007 г. е декан на Аграрния факултет. От 2007 г. е ректор на Тракийския университет в Стара Загора.
Преподава дисциплините животновъдство, производствен мениджмънт в животновъдството, както и овцевъдство и козевъдство.
Научните му разработки наброяват над 200 научни трудове, книги, монографии и популярни статии. Член е на няколко съвета и комисии – научни, управителни, Национален млечен борд и др. От месец декември 2009 г. е избран за председател на Националния млечен борд.