Фирмите трудно намират съфинансиране за изпълнението на одобрените си проекти и се отказват от тях

Минаха близо десет месеца, откакто подписахме договор за 2.5 млн. лв. по Оперативна програма “Конкурентоспособност”, а все още не сме започнали да изпълняваме проекта си. Той е за разработване и внедряване на иновация в производството и можем да получим субсидии от около 1.5 млн. лв.

Проблемът е, че трябва да осигурим и съфинансиране, а вече нямаме нужните средства. Работим в строителния сектор, който пострада най-силно от кризата, клиентите ни се свиха, а с това и приходите. Да, имаме право на 20% авансови плащания по програмата, но не желаем да ги вземаме, защото за това трябва да представим банкова гаранция за същата стойност. А ако мога да гарантирам пред банката, че разполагам със сумата, която искам, защо изобщо да търся субсидии? Така хем можем да получим помощ от Европейския съюз, хем не можем да я вземем, защото ни трябва стартов капитал. Вече сериозно изоставаме в изпълнението на проекта и макар че получихме шест месеца удължаване на срока му, ще е трудно да приключим всичко навреме. До края на май очакваме да подпишем два договора с наши клиенти, ако това не стане, ще се откажем от субсидиите и проекта.

Историята ни разказа Маргарита Николова, директор на компанията за производство и инсталации на климатични и вентилационни системи Влагоклима. Тя е показателна за това защо стотици фирми са принудени да зарежат европроектите си,
след като са инвестирали месеци, за да ги подготвят, и са чакали пак с месеци, за да разберат дали може да получат субсидии, пише вестник Пари.

Екипът на “Влагоклима” не е без опит в усвояването на европари. Компанията вече е оставила зад гърба си два успешни проекта по предприсъединителната програма ФАР, които са на стойност от по 50 и 100 хил. EUR. Тогава трябваше да осигурим над 60% от нужното съфинансиране, но през 2006-2007 г. не бяхме изправени пред сегашните финансови предизвикателства, пазарът беше нормален и дори се развиваше с доста добри темпове, коментира Николова.
Благодарение на субсидиите, с които преди години са купени нови машини, компанията успява даже да удвои производството си. Това е достатъчно, за да повярват, че европарите не са мираж и че наистина помагат на бизнеса. Няколко години по-късно обаче ситуацията драстично се променя. Дори и в месеците, през които се занимават с подготовката на проекта и евентуалното му одобрение, условията за бизнес не остават константни.

Нашата дейност е тясно свързана със строителния сектор и по-конкретно промишленото строителство, а в момента голяма част от новите проекти са замразени, казва Николова. Спряха строежите на хотели по морето и в планинските курорти, не се напредва и в изграждането на търговски обекти в столицата, допълва тя. Без нови сгради и компанията няма къде да инсталира нови вентилационни и климатични системи. Само за последната година оборотът й се е свил с около 15% до близо 3.8 млн. лв. В момента половината от близо 90 служители са в неплатен отпуск. Конкуренцията на пазара също е много силна. Състезаваме се дори с наши стари кадри, които са склонни да правят проекти на парче, по-бавно, но при по-ниски цени, казва Николова. Кризата е изострила и корупционните практики. Все по-често се случва при търсене на подизпълнител да се прилага схемата “Плати ми 10% от стойността на поръчката кеш и те наемам”.
Нужни са поне още 10 години, преди пазарът да започне да се подобрява, смята Николова. Държавата може да помогне, като направи това, което прави Обама в Америка – осигурява държавни поръчки за строителния бранш. За съжаление обаче в България това е почти неприложимо, тъй като в бюджета няма пари, коментира тя.

По отношение на усвояването на европейски средства от “Влагоклима” са категорични, че и преди, и сега проблемите доста си приличат. Преди това, което липсваше, бе административен капацитет. Сега пак това може да провали усвояването на средствата, смята Николова. Все пак обаче тя отчита, че вече има малко подобрение в комуникацията със служителите от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Проблемът пред фирмите, които са получили одобрение на проекти, и в следващите години ще бъде финансов, още повече че междуфирмената задлъжня-лост се увеличава, коментира Николова. Затова трябва да се улеснят условията за получаване на кредити за съфинансиране, смята тя. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма може би трябва да подобрят комуникацията си с банките. Те трябва да им обърнат внимание, че бенефициентите по европрограми имат нужда от средства за изпълнението на проект, който е сигурен, защото е прегледан неколкократно от редица експерти, и точно поради тази причина кредитите за подобни цели трябва да се отпускат по-лесно и при по-добри условия, смята Николова. Тя обръща внимание и на това, че ще е добре да се помисли и за друг вид обезпечение при искане на авансови плащания, различен от банковата гаранция.