Икономисти очакват спад на брутния вътрешен продукт на България през 2010 г. с 1%

Икономиката на България ще излезе от кризата и ще започне да се възстановява чак през 2011 г., прогнозират от УниКредит Груп. През 2010 г. ще има спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 1% и чак през 2011 г. икономиката ще отбележи ръст от 2,2%, смятат анализаторите на УниКредит. Тези оценки се различават от очакванията на вицепремиера Симеон Дянков.

Преди броени дни той заяви за агенция “Блумбърг”, че съвсем скоро България ще повиши от 0,3% на 1% прогнозите си за ръст на икономиката за 2010 г. заради увеличаването на износа.
Според УниКредит възстановяването зависи от търговските ни партньори, апетита за риск към страните от “Нова Европа”, реформите и усвояването на парите от ЕС.
Ниската инфлация помага за запазване на реалните доходи, но ограничените продажби на дребно и ниското доверие на потребителите предполагат, че домакинствата още не са склонни да купуват. Основното предизвикателство за възстановяването на икономиката ще бъде растящата безработица, смятат от УниКредит.
Цените на жилищата в България са паднали с 30% от най-високите си нива, но вече има признаци за стабилизацията им, посочват анализаторите, пише вестник Стандарт.
Поевтиняването на жилищата се забави до 2% през последното тримесечие на 2009 г. Положителна роля за икономиката на страната има малкият държавен дълг, доброто състояние публичните финанси и ангажираността за правене на реформи, посочват от УниКредит.

Прогноза

Положителният обрат при износа и стоковите запаси в България започна, но секторът на домакинствата ще има нужда от още време, за да се присъедини към процеса на възстановяване, се казва в тримесечния доклад на UniCredit за България.

Нещо повече – възстановяването е крехко и зависи от степента на активизиране на ключовите търговски партньори на България, на апетита за риск за инвестиции на развиващите се пазари и от темпа на прилагане на реформите в страната, в това число напредъка в усвояването на средствата от ЕС, пише вестник Класа.

С оглед на тези факти, от UniCredit смятат, че перспективите за пълноценно възстановяване изглеждат по-вероятно през 2011 г. и след това.
Предимство за нашата икономика е, че динамиката на възстановяване няма да бъде обременена от мерки за стимулирането й. Други предимства са неизползваният потенциал за увеличаване на растежа чрез по-доброто усвояване на средствата от ЕС и поетите ангажименти за налагането на структурни реформи.
Като слабости се отчитат големият външен дълг на частния сектор и по-слабата динамика на корекциите поради фиксирания обменен курс на местната валута.

Икономиката бавно се изправя на крака

Икономическите новини от България са по-положителни в началото на 2010 г., след като се очертаха ясни признаци за стабилизиране след рязкото свиване на икономиката през миналата година (БВП се сви с 5% през 2009 г.). Данните от платежния баланс на страната показват, че възстановяването е започнало, оглавявано от износа и стоковите запаси, и се движи приблизително със същата скорост, както и в останалите развиващи се европейски държави.
Новините обаче не са изцяло положителни – данните за сектора на домакинствата са доста песимистични. Ниската инфлация помага за запазването на реалните доходи, но намалелите продажби на дребно, комбинирани с понижаващите се индикатори на доверието, предполагат, че домакинствата все още харчат с неохота.

Последните данни от трудовия пазар показват, че загубите на работни места са се увеличили през четвъртото тримесечие на 2009 г. и дори секторът на производството, където процесът на възстановяване е започнал, е продължил да губи работни места. Това, което е още по-притеснително, е, че корекциите на трудовия пазар, който е от съществено значение за ребалансирането на икономиката в условията на валутен борд, се изразяват основно в нарастваща безработица, отколкото в по-рязко забавяне при заплащането.

Жилищата са поевтинели с 30 на сто

Изпадналият в тежко положение имотен пазар остава в центъра на рецесията в България, като осреднената цена на жилищата пада с 30% от върховото си ниво, и дори с още повече на някои силно засегнати второстепенни региони.
Положителното в случая е, че спадът в жилищните цени е намалял само до 2% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2009 г., докато 12 от 28 региона отчитат положителни промени в цените на тримесечна основа, което предполага, че цените на жилищата се стабилизират в по-голям брой региони.
От UniCredit все още прогнозират отрицателен ръст на БВП през 2010 г., тъй като смятат, че българските домакинства ще имат нужда от повече време, за да се възстановят. Би било прекалено оптимистично да се смята, че единствено положителният обрат в износа и стоковите запаси ще бъде достатъчно силен, за да реши проблемите на икономиката, следователно България вероятно ще остане в рецесия през по-голямата част от 2010 г.

Освен това за трайното възстановяване е необходимо повече от темпа на икономически растеж. То започва чак когато компаниите и банките изчистят счетоводните си баланси, а икономиката започне отново да създава работни места. В средносрочен и дългосрочен план България трябва да наблегне на структурните реформи, за да положи основите за траен икономически ръст, докато в краткосрочен план трябва да увеличи ликвидността на местно ниво и да подсили резервите си, за да може да разсее потенциалните опасения на финансовите пазари по отношение на това дали частният сектор ще може да се справя с външните си задължения.

За разлика от много други развиващи се страни, България влезе в рецесия с ниско ниво на правителствен дълг и добро състояние на публичните финанси. Неприятната изненада обаче беше, че бюджетният дефицит на България за 2009 г. беше ревизиран до 3.7% от БВП поради неотчетени преди това договори за държавни поръчки.
Размерът на фискална консолидация, която България трябва да приложи от 2011 г. нататък, изглежда по-малък в сравнение с другите развиващи се страни като нея. Може да се очаква увеличение на ДДС и прилагането на още икономически ограничения в следващите месеци, тъй като правителството ще иска да избегне ново увеличаване на бюджетния дефицит до над 3% от БВП.