Създават национално сдружение срещу регионалните сметища

Напрежението около изграждането на регионалното съоръжение за твърди битови отпадъци край старозагорското село Ракитница се разраства в национално, стана ясно в петък. Оказа се, че недоволни от решения на местната власт и на Министерството на околната среда и водите има и в Хасковско, и във Великотърновско.

Инициативни комитети, бранещи землищата си, има изградени в селата Ябълково, Шереметя и Драгижево, а техни представители участваха в пресконференция в Стара Загора. Проблемите са едни и същи – неспазено хигиенно разстояние от населените места, пише вестник Старозагорски новини.
След проведено събрание на четирите инициативни комитета на 16 април т.г. е взето решение да се създаде сдружение с нестопанска цел на всички инициативни комитети от страната против изграждането на регионалните депа за битови отпадъци. Подобни съоръжения предстои да бъдат построени още на 23 места. Организаторите на сдружението щели да издирят всички заинтересовани и да водят обща битка. Те предлагат вместо депа да се изградят заводи за преработка на битовите отпадъци, каквато е съвременната европейска практика.
Председателят на инициативния комитет на Ракитница инж.Генчо Танев заяви за пореден път, че хората няма да отстъпят, че разстоянието от площадката на бъдещото депо до селото е под законовия минимум и че чакат доклада за оценка на околната среда, за да кажат още веднъж категоричното си “не”. Ако протестиращите не бъдат убедени в безопасността на сметището, то случаят отива в съда.
В тази връзка на журналистите беше раздадено решение на петчленен състав на ВАС, който категорично постановява, че новото сметище на Монтана е незаконно. Мотивите са, че на него ще се депонира сметта на 11 общини (толкова са и за депото край Ракитница) и че при това количество отпадъци хигиеннозащитната зона е 3000 метра. Възможно е изходът от едно бъдещо дело, заведено от инициативния комитет на Ракитница и останалите недоволни от страната, да завърши с подобен финал, въпреки че в повечето случаи висшите магистрати се съобразявали с местната и държавната власт.
Според представителя на Ябълково Панчо Ванчев, селото е попаднало на мушката на кмета на Димитровград, който настоява за изграждането на депото, въпреки че то не е предвидено в плановете на МОСВ и екоминистерството няма ангажименти към неговото финансиране. Освен това в Хасковска област вече има изградено подобно съоръжение в с. Гарваново, което ще бъде разширено с още 102 декара. Старозагорските общинари дори обсъждаха възможността, ако не се вместят в сроковете, да транспортират битовите отпадъци там. В своя защита инициативният комитет от Ябълково посочва неспазеното отстояние от селото, наличието на много подпочвени питейни води и археологически ценности, попадащи в площадката на съоръжението. Жалби срещу депото в Ябълково са подали и областният управител, общинската администрация и ВиК – Хасково.
Инициативните комитети в Шереметя и Драгижево водели битката от 2005 г. Площадката за депото на Велико Търново била на 800 метра от едното и 2.4 км от другото село. Йордан Атанасов от Шереметя лично водил представители на английска фирма, готова да построи завод за преработване на отпадъците, но нямало кой да приеме офертата. И тук въпросите щели да се решават в съда.
След решението на ВАС за Монтана, вече няма механизъм, който да спре бъдещата съдебна война на останалите инициативни комитети в отстояване на конституционното им право за чиста околна среда. А след случилото се в петък в Стара Загора е ясно, че борбата няма да се води поединично, а обединено… Дори и с риска да бъдат загубени безвъзмездните европейски средства, отпуснати за изграждането на регионалните съоръжения, които за област Стара Загора са 26 милиона евро.
Покрай случая “Ракитница” в основата на съобщената в петък информация логично възникват няколко въпроса, на които от екоминистерството години наред не дават никакви смислени отговори. На базата на какви предварителни проучвания са поети задължения пред ЕС за изграждането на регионални депа, а не на няколко съвременни завода за преработка на битови отпадъци, каквито има в развитите европейски държави? Защо е договорен срок, с години по-кратък, отколкото например за съседна Румъния? Защо е загубено толкова време в бездействие и защо след като предходното управление видя, че няма да спази договорения срок, не са направени постъпки в ЕС парите да бъдат пренасочени към изграждането на заводи? Те -заводите, покрай всичките си други предимства, ще бъдат и източник на алтернативна енергия, за производството на която също сме поели ангажименти пред Европа. По наша информация от години в Стара Загора са депозират инвестиционни намерения и цифрата им сигурно вече е около 10. Сигурно подобни оферти има и в десетки български общини. До този момент обаче на национално ниво не е проведена нито една сериозна дискусия по въпросите за изграждането на заводи за преработването на битовите отпадъци.