България губи милиони от нереализирана земеделска продукция

Загуби за стотици милиони левове от нереализирана земеделска продукция търпи страната ни всяка година. Причина за това са изоставянето на земеделски земи или използването им с друго предназначение. Близо 300 хил. дка земи със селскостопанско предназначение отпадат годишно, като се прехвърлят за експлоатация в други сектори – в промишлени, защитени и курортни зони или се използват за инфраструктурно строителство.

Това са част от основните изводи, които се правят в изследователския проект на Икономическия институт на БАН на тема „Земеделски земи на Р България: заетост и доходи” с автори ст. н.с. д.ик.н. Никола Вълчев и проф.д.ик.н. Людмил Петков. Специалистите анализират състоянието и ползването на земите със селскостопанско предназначение, цените на земеделските земи, профила на заетите, както и доходите в сектора за периода след 1998 г., съобщиха от Мега Комюникейшън.
Като отчитат негативните тенденции, авторите препоръчват безкомпромисна и устойчива политика за опазване на земите със селскостопанско предназначение. Масовият процес на отпадане на тези земи през последните години, и то на най-качествените земеделски земи, е открито посегателство върху националното стопанство, категорични са изследователите. Затова като належаща мярка те препоръчват временно спиране на процедурите по смяна на предназначението на земеделските земи. Според експертите в бъдеще само тези с много ниско качество може да подлежат на промяна в експлоатацията, и то само при положение, че досегашните такси, плащани за това, се увеличат неколкократно.
Анализът на икономистите сочи, че сега действащите тарифи не отговарят на настоящите проблеми в сектора. Те са определяни през 2002 година с идеята да допринесат за раздвижване на слабия пазар на земеделските земи в този период.
Натрупаните такси да се използват за рехабилитация на изоставени земеделски земи, за приспособяване на нови поземлени участъци за земеделски цели и за други земеустроителни дейности, препоръчват експертите.

Като друг съществен проблем, който спъва ефективността на селското стопанство у нас, се извежда липсата на мотивирани, инициативни и отворени към иновациите кадри. Това се дължи на постоянния процес на изтичане на младата, образована и квалифицирана работна ръка, способна да възприема технологичните иновации и да прилага добрите практики в земеделското производство. Изследването сочи, че в периода 2004-2005 г. средната възраст на управителите на земеделски стопанства е 59,5 години, като  41% от тях са над 65 г. Едва 4% от управителите са на възраст до 35 г.

През следващия двугодишен период – 2005-2007 г., тенденцията на застаряване на земеделските стопани се засилва. Средната възраст на управителите става 61 години, като само 3,11 % от тях са на възраст до 35 г. Делът на стопаните над 65 години нараства с 3 %, отчитат изследователите от Икономическия институт.
Наблюдава се и липса или недостатъчна професионална квалификация на управителите, показва изследването.
Привличането на млади хора и повишаването на професионалната квалификация на стопаните е продължителен процес, който тепърва предстои, посочват експертите. От неговото успешно приключване ще зависи ефективността и конкурентноспособността на самите земеделски стопанства и на произвежданата от тях продукция.
Неблагоприятният възрастов профил се съчетава и с постоянен спад в доходите на заетите в селското стопанство през изследвания период, показва анализът. През 1997 г. средният доход на един зает в сектора е три пъти по-висок от средната годишна работна заплата за страната. Десет години по-късно ситуацията е точно обратната – средният доход на трудещите се в селското стопанство е два пъти по-нисък от средната годишна работна заплата.
Анализът на пазара на земеделските земи показва, че цените на земите в България са многократно по-ниски в сравнение с другите страни-членки на ЕС.
Причината за това се корени в неблагоприятната обществено-икономическа конюнктура още от времето, когато стартира пазарът на земеделските земи у нас – началото на 90-те години на ХХ век, смятат авторите. Този период се характеризира със свит пазар на земеделски продукти, крайно ниска платежоспособност на населението и ограничени външни пазари. Цените на земеделските земи остават ниски и след 2001 г., когато един декар се търгува средно за 141 лв.
Известен тласък в развитието на пазара на земеделските земи се наблюдава в предприсъединителния период и в годините след приемането на страната ни в ЕС, благодарение на директните плащания на единица площ и програмите за развитие на селските райони.
Изследването показва, че увеличеното търсене на земеделска земя води и до повишаване на цената за един декар земя. Така в периода 2005-2006 г. тя нараства с 20-30%, съпоставено с 2001 г. Въпреки това земеделската земя у нас продължава да се търгува на значително по-ниски цени в сравнение с ЕС.
Ситуацията на пазара на земеделските земи, които се купуват с цел смяна на предназначението им – застрояване например, е коренно различна, отчитат икономистите. Цените на тези земи надвишават от няколко десетки до няколкостотин пъти цените на земите, купени за земеделски цели. В Бургас, Царево и Поморие например през 2008 г. един декар земеделска земя достига 160 000 лв. Причината за тази фрапираща разлика в цената в сравнение със земите, използвани за земеделие е, че посочените атрактивни парцели по Южното Черноморие могат да донесат значителни приходи от туризъм.
Промяната на предназначението на закупените земеделски земи не е свързано само с проекти за застрояване, сочи изследването. Част от покупките се правят с цел отглеждане на култури, предназначени за производство на биогорива и за изграждането на ветрогенераторни и соларни паркове – основно в Северна и Североизточна България , по брега на Дунав и Черноморския бряг. Земи за подобни цели се изкупуват на цени от 700 лв. до 1200 лв. на декар.
Наред с промяната на предназначението на земеделските земи съществен проблем пред ефективността на земеделието у нас е и раздробеността на стопанствата, отчитат специалистите от Икономическия институт на БАН.
През 2007 г. по критериите на Европейския съюз у нас са преброени близо 500 000 стопанства. По-голямата част от тях – 88,9%, са малки с използваема земеделска площ до 19 дка. Големите стопанства с площ по-голяма от 50 дка са едва 3,2%. Тази структура обуславя ниска заетост и неефективно използване на земеделските земи, категорични са икономистите на БАН.
Като най-ефективно решение за изброените проблеми пред продуктивното земеделие у нас експертите препоръчват уедряване на земеделските стопанства. В такива значително по-големи стопански структури могат да се включат и изоставените земи и незасети угари, с което да се оползвотворят и тези земеделски площи, смятат те.
По-големите размери на обработваната земя ще позволят използването на мощната и производителна земеделска техника и внедряване на потенциала на съвременните технологии и земеделски практики. Това ще доведе до по-рентабилно производство и по-високи доходи, сочи изследването. Според икономистите само такъв вид стопанства могат да спрат процеса на застаряване на земеделските производители и да предпазят селските райони от обезлюдяване. Освен това като по-продуктивни уедрените парцели са и по-атрактивни за пазара, което повишава цената на декар земя в тях, отчитат икономистите.
Според авторите на изследването стартирането на уедряване на земеделските земи чрез административни принуди няма да доведе до добри резултати. Това ще струва на обществото значителни финансови ресурси и ще повиши социалното напрежение, отбелязват те. И препоръчват частните инициативи за комасиране и уедряване да се подкрепят само чрез икономически методи, както и с финансова подкрепа от националния бюджет и средства от ЕС.